Class

Когато чух, че BBC подготвя поредния спин-оф на Doctor Who, не проявих особен интерес. Фактът, че главните герои ще бъдат тинейджъри, ми се стори любопитен, но пак не беше достатъчен, за да се развълнувам особено. Страхувах се, че Class може да се окаже нещо прекалено детско от рода на The Sarah Jane Adventures и затова просто си поставих отметка в съзнанието, че някой ден трябва да го пробвам, и оттам нататък напълно игнорирах всяка следваща новопостъпваща информация за него. Едва миналата седмица си спомних за този проект, видях, че сезонът е приключил преди месеци, и реших да проверя за какво става въпрос.

Оказа се, че Class е неистов шедьовър, абсолютно перфектен в почти всяко отношение и вестта за неговото появяване на Земята трябва да бъде разпространява възможно най-настойчиво!

Действието се върти около академия Coal Hill – известно учебно заведение от вселената на Doctor Who, в което от десетилетия се случват разни пространствено-времеви инциденти. Главните герои са група тийнейджъри, които се опитват да се справят с честите свръхестествени заплахи, докато се сблъскват със стандартните тийн проблеми.

Дотук не звучи особено вълнуващо. Но това, което превръща баналната концепция на Class в нещо изключително и неповторимо, е невероятният талант на Патрик Нес. Известният британо-американски журналист, преподавател и писател, който през 2015 г. посети България в рамките на Софийския международен панаир на книгата, не само е създал сериала, но и лично е написал всичките осем епизода. И сложното платно, което е успял да изтъче от няколко толкова обикновени цвята, е просто омагьосващо. Първоначалните ми опасения, че сериалът може да се окаже прекалено детски, се оказаха погрешни. Class подхваща сериозни въпроси и ги развива по изключително зрял и интелигентен начин. Освен това в сценарно отношение Class е много над който и да било сезон на Doctor Who, защото притежава цялостност и целенасоченост (нещо, с което сериалът за Доктора не може да се похвали) – всичко, случващо се на екрана, има значение за главната история на сезона. Няма излишни моменти, няма епизоди-пълнежи, няма ненужно протакане. Сезоните на Doctor Who често имат приливи и отливи, за тях е характерно редуване на страхотни епизоди със скучни и ненужни такива. Class има самостоятелни серии, има някои „случаи на седмица”, но никога не отива прекалено далеч от главната история и никога не забравя каква е основната му посока. Без съмнение е по-лесно да избегнеш пълнежите, ако имаш само осем епизода, отколкото ако са тринайсет, но все пак фактът, че всяка сцена в сериала е написана от един и същи сценарист, също изиграва своята роля.

Признавам, че не бях фен на Нес преди да подхвана Class – не че съм имал нещо против него като автор, просто сред безкрайното море от литература, която искам да прочета, никога не ми беше хрумвало да подхвана точно неговите тийн романи. И сега съжалявам. Съжалявам, че не съм познавал таланта му по-рано, съжалявам, че съм пропуснал възможността да се запозная с него и да получа автограф. Но какво да се прави, човек се учи да живее с грешките си…

Та. Говорех за Class. Главните герои в сериала са общо петима – четирима ученици и една учителка. Тези няколко образа, с които прекарах едва осем епизода, са сред най-сложните и интелигентно написани персонажи, на които съм попадал през последното десетилетие. Всеки герой, ама наистина всеки, си тежи на мястото. Всеки има личност и индивидуалност, интересен е както сам по себе си, така и в група, и се вписва чудесно в цялостния сюжет. Персонажите са реалистични и, което е по-важно, не остават незасегнати. Всичките гадости, които им се случват – а те не са малко, оставят следа в тях, променят ги, задълбочават ги. А това е нещо, което почти никога не виждаме в продукции, посветени на тийнейджъри. Освен това всички актьори се справят перфектно с ролите си, като специална похвала заслужава брилянтната Катерин Кели, която влиза в обувките на преподавателката мис Куил.

Като режисура и операторска работа Class не предлага нищо оригинално, но все пак е доста стилен. Редица моменти, като например сцените, в които героите си изпращат СМС-и, напомнят страхотния стил на Sherlock. Всички епизоди изглеждат добре и създават у зрителя усещането, че гледа нещо свежо и новаторско, което смятам за изключително важно, особено ако говорим за тийн сериал.

Всъщност сред най-хубавите неща на Class е именно това, че е адски съвременен. Няма как да решите, че е правен преди десет или дори пет години. В много отношения Class наистина представя духа на днешната епоха. И не говоря за баналните неща, на които често се лепва етикет „модерно” като хомосексуалните секс-сцени, цветнокожите актьори в главни роли и така нататък – всички тези елементи присъстват в Class, но те далеч не са нови за богатата вселена на Doctor Who. Говоря за цялостния мироглед на героите, за начина, по който интерпретират всичко в света около тях. Персонажите в Class говорят и разсъждават по начин, напълно адекватен на тинейджърите днес. И освен това, като казвам „съвременен”, визирам готините, макар и не новаторски операторски решения, както и модерния стил на разказване на единен сюжет през целия сезон.

Единственият евентуален минус, който мога да посоча, е финалът. И този минус ще бъде реален само ако BBC откаже да направи втори сезон. Просто краят, макар и адски надъхващ, е прекалено отворен за моя вкус и някои избори и постъпки на героите на този етап могат да бъдат интерпретирани по прекалено различни начини. Очевидно Патрик Нес е подготвил много неща за следващия сезон и силно се надявам да получи шанса да ги покаже.

Class е страхотен. И с чисто сърце ви съветвам да му дадете шанс, независимо дали сте особено запознати с вселената на Doctor Who или не. Струва си и се гледа на един дъх.