Castle Rock People say it wasn't me, it was this place. And the thing is, they're right.

Напоследък екранизациите по Стивън Кинг претърпяват истински ренесанс. Някои естествено се получават доста по-читаво от други, но едно е сигурно – Краля пак е на мода и интересът към произведенията му не стихва, дори напротив. Това може само да радва феновете на американския писател, защото колкото и несполучливи екранизации да сме виждали, надеждата, че следващия път ще имаме истински добра история, не умира и оптимизмът се разгаря с всяка следваща новина за адаптация.

Castle Rock е сериал, кръстен на едноименния измислен град от редица произведения на Стивън Кинг, добре познат от романите му Мъртвата зона, Доктор Сън, Възкресяване и Needful Things, издаден у нас под заглавието Неизживени спомени. Основната разлика между Castle Rock и други екранизации е, че сериалът използва герои и места от романите на Кинг, но не е вдъхновен от конкретна история, написана от него. Това го превръща в интересна амалгама от уж случайно споменати места и хора, натоварени с цели книги история зад себе си, която е разпознаваема за всеки, прекарал повече или по-малко време в света на Краля. Актьорите също не са случайни. Много от тях вече са били част от екранизации по творби на Стивън Кинг, а това е още едно намигане към верните фенове.

Изобщо, Castle Rock е пълен с Easter eggs за почитателите на Кинг, на страшно много нива. Забележителното е обаче, че сериалът не си позволява да разчита само на това и бива реализиран като стабилна и интересна история, която си тежи на мястото, без да се огъне под тоновете референции, с които е наситена. Историята на Castle Rock се върти около самия град, странните неща, които се случват в него, и Хлапето – мистериозния пленник, открит в отдавна забравените дълбини на затвора Шоушенк. В ролята на Хлапето влиза Бил Скарсгард, който реализира страхотно превъплъщение на клоуна Пениуайз от последната екранизация на ТО.

зСкарсгард прави още по-добра роля в Castle Rock, която лично според мен му позволява да докаже в много по-голяма степен колко кадърен актьор е. Справя се великолепно и почти без никакви реплики успява изключително въздействащо да преминава от загадъчен пленник, за когото не знаеш какво да мислиш, през въплъщение на злото, от което се ужасяваш, до човек, когото съжаляваш с цялото си сърце. Понякога преходът е в рамките на минути, друг път на епизоди. Доста често Хлапето успява да въздейства на съвсем първично ниво и кара зрителя да изпитва тези различни чувства към него, без сюжетът непременно да дава директно основание. Това е един от най-отличителните белези на сериала – особената загадъчност и противоречивост, която се поддържа спрямо един от главните персонажи през цялото време.

Макар Бил Скарсгард определено да блести, не може по никакъв начин да пренебрегнем останалите актьори. Целият каст на сериала е подбран внимателно и в него няма нито едно слабо звено. Андре Холанд успява да изгради още един противоречив образ, в противовес на Хлапето – този на Хенри Дийвър. Хенри е бил осиновен от пастора на градчето и като тинейджър изчезва в гората заедно с втория си баща, който е намерен тежко ранен в последствие. Младият Хенри се завръща мистериозно дни по-късно, когато пасторът вече не е между живите, без спомени за случилото се с баща му. Това остава своеобразно петно върху младежа, тъй като хората от градчето не спират да го обвиняват тайно за кончината на любимия им пастор. Холанд се справя прекрасно с трудната задача да бъде злодей и герой едновременно и изгражда много пълнокръвен, по човешки несъвършен образ, в чиято достоверност вярваме лесно.

Последното важи с пълна сила за всички персонажи в Castle Rock. Това е следващата отличителна черта за сериала – героите не са идеализирани, дори напротив, всички са реалистично пресъздадени като човешки същества с техните си мотиви, страхове и демони. Специално споменаване на великолепната Сиси Спейсик, която играе възрастната и страдаща от деменция майка на Хенри Дийвър – Рут. Великолепна игра и невероятно добре създаден и изигран образ, който беше истинско удоволствие да гледам. По нищо не ѝ отстъпва и Мелани Лински, която влиза в запомнящата се роля на Моли. Във всички сцени с Рут се усеща някакъв особен уют, носталгия чувство на топлота, които контрастират въздействащо с обкръжаващата среда на студ, ужасни престъпления и мистерии, завихрена отвъд прага на дома на Дийвър. Отношенията ѝ с бившия шериф Алан Пангборн (Скот Глен) са нежни и пропити с такава огромна обич, че няма как сърцето ти да не трепне, докато гледаш леките им докосвания, изпълнените със загриженост погледи и малките шеги и думи на привързаност, които си разменят.

Образът на самия град е не по-малко интересен. Някъде там, под всичките човешки интриги и дрязги, като фон на всичко това, дреме самият Касъл Рок, който стои почти като отделно същество и, подобно на Дери, поставя въпроса дали самият град е виновен, или злото в него? Атмосферата е изградена систематично и с внимание към детайла, така че през цялото време да се усеща нещо нередно в самото място, без да може да бъде изтъкната ясна причина за това, точно като при образа на Хлапето.  Това създава особена хармония между двата образа и добавя още плътност към сюжета по един елегантен и хармоничен начин.

Castle Rock обаче е не само драматична история с добре създадени образи, преди всичко той е мистерия. Още от първите епизоди много въпроси и загадки са поставени пред зрителите и пъзелът започва да се запълва по малко с всеки следващ епизод. В самото начало имах известни опасения, че сериалът може да попадне в капана на собствената си мистичност и да се оплете в мрежите на прекалено завързан сюжет, който накрая не води до нищо, но за мое щастие те не се оправдаха. Създателите на Castle Rock са взели разумното решение да дадат задоволително обяснение на финала, без да го лишават от дозата мистичност и недоизясненост, която е така необходима, за да се запази магията.

Castle Rock не е шедьовър от ранга на Зеленият път или Изкуплението Шоушенк. Не се и опитва да бъде, но за сметка на това е добре написан, чудесно реализиран, солиден сериал с много силна актьорска игра, който си поставя ясни цели и кадърно успява да доведе историята до край.  Това го нарежда сред по-добрите сериали за сезона. Струва си отделеното време не само заради референциите към Кинг, които са удоволствие за феновете, а и заради собствената си история.