Ascension

Шейсетте години са повратен период в човешката история и оставят след себе си противоречиво наследство във всяка сфера на обществото. Дали ще ги разглеждаме през призмата на политика, култура или наука няма значение – влиянието на това десетилетие върху развитието на расата ни е чудовищно и се усеща до днес. Това са годините, когато поглеждаме към звездите, пращаме първия човек в Космоса и кацаме на Луната. Това са годините, в които са поставени основите на Интернет, движението за граждански права набира скорост, Джими Хендрикс изгрява на музикалната сцена, а в студентските кампуси на Щатите се раждат прародителите на днешните хипстъри – хипитата.

Разбира се, не всичко е било цветя и дъга – светът застава на ръба на катастрофа по време на Кубинската криза, войната във Виетнам ескалира, убити са безпрецедентен брой лидери от всякакъв калибър, Тодор Живков предлага сливане със СССР, а град Ливърпул изплюва Бийтълс, които по неведоми пътища се превръщат в една от най-влиятелните банди за всички времена.

Ние обаче ще се съсредоточим върху космическата програма на САЩ и по-специално администрацията на Кенеди, която се стряска от постижението на руснаците с полета на Гагарин и трескаво започва да наваксва изоставането си в Космическата надпревара.

Сега е време да се отклоним от курса на реалната история и да се озовем на борда на USS Ascension, поколенчески кораб, който през 1963-а е изпратен на стогодишно пътуване до планета в орбита около Проксима Кентавър, предполагаемо подходяща да поддържа живот. Разбира се, подобно постижение още е (меко казано) неясен мираж дори днес, но ние заварваме екипаж от второ поколение, израстнал между стените на Ascension и доближаващ се до средата на своето вековно пътешествие и точката, след която връщане назад не е възможно.

Сценарият ни запознава с младата Лорелай Райт (Аманда Томсън), чийто персонаж носи съвсем умишлени, сигурен съм, прилики с този на Лора Палмър от Туин Пийкс. Убийството на Лорелай, първото в историята на космическия кораб, завърта сюжетното колело и ни дава възможност да се запознаем с основните играчи на Ascension и обичайните тайни, интриги и подводни течения в едно затворено от десетилетия общество.

Тук ще направя една пауза и ще предупредя за спойлeри, тъй като основният туист на сериала идва рано, във втория от шестте епизода (а е силно подсказан още в първи), и оказва огромно влияние както върху събитията на борда на кораба, така и върху възприемането им от зрителя. За читателите, които желаят да откриват загадките на Ascension сами, ще кажа, че щом е попаднала в категория „Защо нямат втори сезон?“, продукцията ми е предложила достатъчно качествено съдържание и с радост бих приел нейно продължение. Сериалът в никакъв случай не е съвършен, основните му дефекти идват от някои зейнали логически дупки и наивната „научна“ част, но пък предлага интригуващ конспиративен сюжет, прилична актьорска игра и прекрасна атмосфера.

Надолу, спойлери.

УАУ! моментът на Ascension е ясен на внимателните зрители далеч преди да бъде показан недвусмислено на екрана, така че възклицанието може би не е съвсем удачно, но всички дори малко погъделичкани от идеята за тайнствени правителствени екипи, проекти и експерименти ще се усмихнат, когато камерата покаже „космическия“ кораб отвън и стане ясно, че Ascension никога не е напускал Земята, а екипажът е част от безумно скъп, сложен и дълъг експеримент.

Веднага бих посочил две положителни страни на подобно развитие – първата е, че то до известна степен оправдава и обяснява пропуските в астрофизика, космонавтика и десетки други дисциплини, нужни за практическото осъществяване на начинание с мащабите на USS Ascension. Разбира се, това не оневинява напълно сериала и хората с интерес в съответните области ще продължават да повдигат скептично вежди, но все пак поприкрива някои съвсем нереалистични постановки.

Втората е, че пасва страхотно на периода, когато Студената война е в разгара си, съседът може да е шпионин на Изтока/Запада, пропагандата достига невъобразими размери, а действията на правителствата от двете страни на Желязната завеса дават предостатъчно храна за поколения конспиративни теоретици.

Освен това, сюжетният завой позволява на Ascension да се отдръпне от коридорите и залите на едноименния кораб и да ни покаже зловещата капсула, в която е държан екипажът, кой контролира процеса, всевиждащите очи, Големия брат.

За мое съжаление се оказа, че светът отвън е далеч по-безинтересен от света вътре и ако ми беше предложено да избера единствен елемент, който да поправя в продукцията, веднага бих се насочил към комплекса, който помещава мисията. Творческото решение да покажат живота на лъгания екипаж като по-истински от този на контролния орган е очевидно и демонстрирано дори посредством начина на заснемане и смяна на цветовата гама в сцените във и извън Ascension.

Персонажът на ръководителя на цялото начинание, Харис Ензман (Гил Белоус), е пряко противопоставен и едновременно с това неразделно свързан с мисията посредством баща си, Ейбрахам Ензман. Ейб старши е умът зад правителствения експеримент и точно както ние се сблъскваме с второто поколение „заселници“ на кораба, Харис е второ поколение воайор зад стотиците екрани и микрофони. И докато екипажът все пак разполага със своята илюзия за живот, то Харис е нищо повече от вманиачена черупка, която се храни с емоциите им, някакъв родителски настроен вампир.

Уви, нито Белоус успява да драсне искрицата у своя герой и да разгори истински огън, нито играта на котка и мишка, стартирана след пристигането на независимия наблюдател Саманта Крюгер (Лорън Лий Смит), е особено драматична.

Смъртта на Лорелай на Ascension, както и властовите игри из палубите му, са далеч по-сполучливото парче от пъзела на сериала. Капитан Денинджър (Брайън Ван Холт) и жена му Виондра (Триша Хелфър) се справят удачно в съвместните си маневри из минираното политическо поле на кораба, Аарън Гулт (Брандън Бел) е адекватен като глава на разследването със собствени кирливи ризи, а целият скелет на продукцията е пропит с миризмата на секс, може би най-ценната валута за екипажа.

Без съмнение динамиката сред тези шестотин души, голяма част от които се виждат всекидневно, за които сексуалната революция не се е случила и които все още приемат за нормално ясното и демонстративно разделение между полове, раси и класи, ще бъде различна. На всичкото отгоре двойките, на които е позволена репродукция, са избирани от машина, което изстрелва близките отношения на Ascension в съвсем несигурна орбита, очаквано осеяна с нещастни бракове, постоянни изневери и използването на секса като властови лост.

Визията на Ascension е убедителна, ефекти се ползват страшно пестеливо (и с право, експлозиите биха накарали и продавач на пиратки да се изчерви от срам), декорите и облеклата създават приятна атмосферата, а в съчетание с музиката (дело на Тревор Морис) успяват да ни продадат лъжата, че се намираме на звездолет от шейсетте.

Когато SyFy обявиха, че нямат намерение да продължават историята на USS Ascension – която, да, предполага продължение – бях сериозно разочарован. При все недостатъците си, тя успя да ме грабне и да ме запознае с герои, чието бъдещо развитие да очаквам с нетърпение. Качествените фантастични сериали са кът, така че ако все още не сте гледали Ascension, силно ви препоръчвам да му дадете шанс. После заедно ще се питаме защо няма втори сезон.