13 Reasons Why

Само три седмици след появата си в онлайн платформата Нетфликс, 13 Reasons Why се превърна в най-обсъждания сериал в социалните мрежи за 2017-а. След още две седмици беше подновен за втори сезон. И макар сериалът да бе посрещнат с бурен възторг както от критиката, така и от зрителите, неговата особена тематика стана обект на разпалени дискусии относно допустимите граници в произведенията, предназначени за подрастващи.

13 Reasons Why, базиран на романа 13 причини защо на Джей Ашър, разказва историята на Хана Бейкър – гимназистка от средните курсове, която решава да отнеме живота си и го прави. Хана оставя след себе си тринайсет аудиокасети, в които подробно описва причините за решението си. Касетите са намерени от Клей – съученик и приятел на Хана, който се заема с разбулването на мистерията около трагичния избор на младото момиче. Сериалът се стреми да покаже живота на съвременните тийнейджъри в неговата пълнота и засяга редица сериозни социални проблеми като самоубийството, физическия и вербален тормоз, употребата на алкохол и упойващи вещества, изнасилването и влиянието на социалните мрежи.

Едно от големите достойнства на сериала, което всъщност ме изненада, беше изключителният професионализъм, с който е направен. 13 Reasons Why е не по-лошо написан, заснет и изигран от което и да било заглавие, номинирано за Еми или Златен глобус през последните години. А това не е нещо, което се среща често при произведенията за по-млада аудитория. Както книгите за тийнейджъри обикновено са написани на по-елементарен език, така и филмите и сериалите за тийнейджъри в днешно време имат тенденцията да бъдат на едно по-посредствено художествено ниво. 13 Reasons Why остро противоречи на тази парадигма и представя изключително качествен продукт, който, макар да е насочен основно към подрастващите, може с лекота да достави удоволствие и на зрителите с по-високи естетически търсения. И никога не съм очаквал да кажа нещо такова за сериал, сред чиито продуценти е Селена Гомес.

В структурно отношениe 13 Reasons Why е по-издържан от болшинството сериали на Нетфликс. Продукциите на популярната онлайн платформа често напомнят по-скоро на тринайсетчасови филми, разрязани на случайни парчета, отколкото на сбор от тринайсет обособени епизода. 13 Reasons Why печели от своята ясна и точна рамка – тринайсет отделни причини героинята да извърши това, което е извършила, разказани в тринайсет отделни касети, представени като тринайсет отделни епизода. По този начин всеки епизод има своя собствена причина да съществува и се отличава с начало, среда и край. Историята, разбира се, е обща, тринайсетте причини са част от един цялостен процес, но въпреки това отделните фази на този процес са много добре дефинирани, така че зрителят спокойно да може да изгледа само един епизод и все пак да чувства, че е видял нещо цялостно, а не просто отделни парчета от различни сюжетни линии. Едновременно с това действието тече толкова плавно и историята е толкова пристрастяваща, че едва ли ще можете да спрете само след един.

Като атмосфера и визия 13 Reasons Why е интригуващ микс от съвремие и носталгия. Доста неща, като начина, по който говорят героите, както и технологиите, които са постоянен елемент от живота им, несъмнено ситуират действието в настоящето. Едновременно с това сериалът силно се обляга на редица класически тийн филми от 80-те и използва доста от техните визуални похвати в изграждането на атмосферата. Изборът на аудиокасети вместо дискове или mp3-ки не е случаен и не е единственият елемент, свидетелстващ за факта, че героите не живеят съвсем в наши дни – саундтракът е изпълнен с ремикси на 80-арски песни,  като един от най-важните и емоционални моменти се разиграва под съпровода на Vienna на Ultravox. Самата главна героиня, Хана, в редица сцени изглежда като копие на героинята на Айони Скай в Кажи нещо. А група съученици се събират в кварталното кафене в доста по-хаплива версия на Клуб „Закуска“. В крайна сметка епизодите те оставят с усещането, че гледаш нещо едновременно модерно и класическо.

Това особено съчетание в стила е съпроводено и от интригуващо жанрово съчетание, което прекрасно илюстрира живота на тийнейджърите. Основната история е тийн драма, с всички съответни елементи – недоизказани чувства, балове, неискрени отношения с родителите, срам, вина, залитания по погрешния човек. Но освен това сериалът може да се гледа и като пристрастяваща криминална мистерия. От самото начало знаем идентичността на жертвата, както и на убиеца, но не са ни ясни мотивите за престъплението. Научаваме ги малко по малко, на час по лъжичка, чрез интелигентно поднесени подсказки. В добавка към това, сериалът в някои моменти се държи точно като шпионски трилър. Понякога не знаех дали гледам съвременен сериал за тийнейджъри или филм за Студената война. Гимназията може да има такъв ефект – главните герои са разделени в различни фракции и макар да поддържат официални дипломатически отношения, всъщност са във вражда и работят активно за взаимното си унищожение. Сериалът не просто представя тийнейджърите като объркани, той е толкова качествено написан, че – предавайки състоянието им, – дори успява да обърка и зрителя. Още в първите няколко епизода въвежда идеята, че възприятието на реалността е силно субективен процес и че едно и също събитие може да бъде запомнено по различен начин от различните участници в него. С напредването му се засилва усещането, че Хана не е достоверен свидетел, без да е ясно дали неистините ѝ се дължат на грешки, или на преднамерени лъжи. В един момент зрителят изобщо не знае на кого може да се довери и чия истина е редно да приеме. Лично според мен, това е едно от най-адекватните изображения на живота на съвременния тийнейджър.

Актьорската игра също е на невероятно високо ниво. Катрин Лангфорд е изключителна в ролята на трагичната Хана Бейкър и успява по много професионален начин да покаже различните етапи, през които преминава героинята. Дилън Минет изиграва по блестящ начин Клей Дженсън – момчето, слушащо касетите. Ролята на Клей е в голяма степен пасивна – той основно реагира на случващото/случилото се, – и като нищо би могла да изглежда отвратително в ръцете на по-слаб актьор*. Останалите тинейджърски роли също са изиграни по страхотен начин – от спокойния мистериозен Тони (Крисчън Наваро), през язвителната Джесика (Алиша Бо) до чаровния, но безсърдечен Джъстин (Брандън Флин). Всички тези герои са сложни и многопластови, никой не е нито изцяло лош, нито изцяло добър, всеки е изтъкан от различен вид сивота. В ръцете на кадърните млади актьори тези качествено написани роли оживяват по начин, който може да бъде определен само като впечатляващ.

Но най-страхотното изпълнение в сериала принадлежи на ветеранката Кейт Уолш, която българските зрители познават като доктор Адисън Монтгомъри от Анатомията на Грей и Частна практика. Тук Уолш играе госпожа Бейкър – майката на Хана, и изпълнението ѝ е повече от възхитително. Голяма част от сцените в сериала са всъщност ретроспекции от последната година в живота на Хана и Уолш често присъства в тях, а участието ѝ е сред най-болезнените гледки в сериала. Разликата в поведението и маниерите на майката преди и след трагичната загуба е толкова фина и толкова изпипана, че при всяко появяване на Уолш бях готов да се разплача.

А отвъд страхотната игра, качествената режисура и стегнатия сценарий стои голямото послание на сериала. В своята същина, 13 Reasons Why е отчаян призив към емпатия и състрадание. Този призив е изказан болезнено и страстно. Сериалът не е просто интригуващ и увлекателен, той е силно натоварващ и депресиращ, а някои от сцените на насилие са болезнено графични. Клей слуша касетите на самоубилата се Хана и светът се разкрива пред него в нова, много по-мрачна светлина. В един момент цялата грозота и циничност на всичко наоколо го кара да разбира Хана притеснително добре. Доста автори пишат, че сериалът е трябвало да бъде по-внимателен и да представи темите за депресията и самоубийството в по-лека, подходяща за тинейджърите форма, но 13 Reasons Why от начало до край си остава безкомпромисен. Вместо да щади зрителя, сериалът смело и дръзко показва жестоката реалност, в която живеят тийнейджърите днес. Показва колко лишен от топлота и състрадание е съвременният свят и как всяка дума или жест оказват влияние на цялата картина. И да, набляга на това, че всички ние носим отговорност за това, което причиняваме на другите – с думите, делата и дори жестовете си. В тази безкомпромисност на идеята си, 13 Reasons Why би могъл да се сравни с редица класически произведения на велики хуманисти, включително Братя Карамазови на Достоевски, където е заявено, че „(…) всеки един от нас е несъмнено отговорен за всички хора и всичко по земята, всеки един лично – за цялото човечество и за всеки отделен човек”.

Въпреки че зрителите и критиката приемат топло сериала, в публичното пространство все по-често се завъртат различни обвинения към него. Ще ми се да използвам това ревю, за да адресирам някои от тях. Една от въпросните критики е, че 13 Reasons Why би могъл по-скоро да влоши кризата с тинейджърските самоубийства, вместо да я облекчи, тъй като показва света в прекалено жестока светлина. Трябвало нещата да бъдат представени по-положително, трябвало сериалът да предложи на тийнейджърите в риск добри решения и модели. Смятам тази критика за лишена от логика. Струва ми се глупаво вместо да се замислим за нередностите на света, в който живеем, да седнем да се оплакваме, че сериалът ги е показал. Нима 13 Reasons Why щеше да стане толкова популярен и да предизвика толкова много дискусии, ако разказваше история, в която главната героиня си мисли за самоубийство, но впоследствие отива при добър психолог, получава необходимата професионална помощ и в крайна сметка получава щастлив край? Ценното у 13 Reasons Why се корени в това, че подхваща позакъснял разговор за най-сериозните неща, през които преминават днешните тинейджъри, и го прави, без да щади публиката. Или явно случващото се по коридорите на училищата е станало толкова плашещо, че не бива да се показва в сериали за тийнейджъри?

Друга популярна критика е, че 13 Reasons Why превръща самоубийството на героинята в спектакъл, че прави шоу от една лична трагедия. Това отново ми се струва безпредметно оплакване. В крайна сметка всеки филм по проблемен въпрос в една или друга степен превръща нещо грозно и сериозно в спектакъл – военните филми превръщат ужасите на войната в зрелищен пир за очите, високобюджетните екшъни правят шоу от масовите разрушения и катаклизми. 13 Reasons Why разказва трагичната история на едно младо момиче, разказва я с любов и състрадание, и използва тази история, за да покаже важни неща на съвременните тийнейджъри, за да може трагедии като тази на Хана да бъдат предотвратени. Няма нищо неуважително в това.

Последната популярна критика, на която ще се спра, е че 13 Reasons Why валидизира погрешните представи на тийнейджърите в риск от самоубийство, като им казва, „Ето, ако умрете и оставите предсмъртно послание, можете да накажете всички, които са ви причинили зло! Хората ще ви слушат и ще се трогнат и ще разберат колко лошо са се държали, ще им дадете урок за цял живот!” Това пък е директно грешно. Сериалът показва как касетите на Хана достигат до нейните съученици, но реакцията на хората, слушащи трагичната изповед, далеч не е еднаква. Мнозина изобщо не се впечатляват, други пък решават, че Хана лъже, трети реагират с раздразнение и искат просто цялото нещо да свърши, за да продължат живота си по обичайния начин. Най-големите виновници за смъртта на Хана не си казват, „О, колко лошо постъпих, ще съжалявам до края на живота си!”, а просто са загрижени за собствената си кожа. Ако в сериала има сила, която активно се бори за справедливост, то това е Клей, а не Хана. Тоест, 13 Reasons Why ни казва, че борбата може да бъде водена само от живите, че самоубийството не просто няма да промени поведението на злосторниците, а дори ще им помогне да скрият прегрешенията си, ще им даде оправданието, „Това са думи на мъртъв човек, който просто лъже!”, и в допълнение ще донесе огромна мъка на хората, които не го заслужават. Пак ще повторя, че един от най-разгърнатите образи в сериала е майката на Хана, която страда най-много от постъпката ѝ, а едновременно с това е от персонажите, които по абсолютно никакъв начин не заслужават това страдание. Тя е добра майка и отговорен родител. Показвайки мъката ѝ, сериалът определено повдига въпроса за болката, която самоубийството причинява на роднините и близките, и в никакъв случай не измества отговорността за причиняването на тази болка.

В крайна сметка 13 Reasons Why е един невероятно смел проект и заслужава уважение дори само заради това. Повдига важни въпроси и дава тон на дискусии, от които обществото ни има отчаяна нужда. Освен това е реализиран с изключителен професионализъм, безпрецедентен за съвременните продукции, насочени към тийнейджъри. Като произведение на изкуството, сериалът е изключително качествен. Като социален феномен е значим и необходим. Какво повече ни трябва?