Дивата река Тишина и сняг

Дивата река е режисьорският дебют на американския актьор и сценарист Тейлър Шеридън, който преди две години получи одобрението на публиката за сценария на Сикарио. Като цяло криминалните драми не са моят жанр, но въпреки това имах интерес към заглавието както заради възторжените предварителни отзиви, така и заради участието на не един, а двама Отмъстителя – Джеръми Ренър и Елизабет Олсън. И така подходих към лентата с ентусиазъм и сравнително умерени очаквания.

Определено не останах разочарован.

Дивата река е добре написан, чудесно заснет и отлично изигран филм, който съчетава криминалната драма с елементи на смразяващ трилър и нео-уестърн и разказва по доста ефектен начин една история за обширните райони на беззаконие и отчаяние в сърцето на страната на неограничените възможности.

Действието, базирано на реални събития, се развива в индианския резерват Уинд Ривър в щата Уайоминг. Студът е сковал всичко, зимата се простира безкрайно както във времето, така и в пространството, а суровият живот на местните жители съдържа единствено „тишина и сняг“. В този смисъл мотото на филма идеално описва топоса на действие – „това е земята, където си сам“. Кори Ламбър (Джереми Ренър), служител на местния отдел за контрол на дивите хищници, по време на оглед случайно се натъква на мъртво тяло – млада жена от индиански произход. Началникът на местната полиция (Греъм Грийн) веднага подава сигнал до ФБР, които в отговор изпращат на оглед агент Джейн Банър (Елизабет Олсън) – млада и неопитна жена, която никога не е работила в подобен район и не разбира нито от географските особености на терена, нито от порядките на местните жители. Поради нелеп бюрократичен детайл, свързан с описанието на случая, младата агентка не може да подаде молба до ФБР за допълнително подкрепление и затова трябва да разреши случая сама, като разчита на съдействието на местния полицай и на ловеца на хищници.

Най-силното качество на Дивата река несъмнено е плътната, хващаща за гърлото атмосфера. Режисьорът Тейлър Шеридън се възползва максимално от въздействащите природни картини – студът и необятната снежна пустош имат толкова силно присъствие, че са едва ли не главните герои във филма. Освен това огромните бели пространства се превръщат в прекрасен фон, на който всяка фигура изпъква. Може би затова филмът е толкова минималистичен – малко на брой герои с оскъдни реплики, показани най-често на фона на белия сняг и сивото небе. Дивата река много умело създава усещането за един празен свят – място на безнадеждност и обреченост, сковано от вечна зима. Това нелеко усещане за дива пустош е допълнително подсилено от прекрасния саундтрак на Ник Кейв и Уорън Елис.

Сюжетът в началото върви доста бавно и мудно, но плътната атмосфера и качествената режисура някак успяват да прикрият това. Пък и точно тази първоначална мудност осигурява прекрасен контраст за някои по-динамични събития от втората половина, които се случват напълно неочаквано и буквално спират дъха.

Актьорската игра е на невероятно високо ниво – точна, премерена и плътна. Винаги съм смятал, че Джеръми Ренър има странния късмет да играе във филми, които са страхотни, но не заради него – Първи контакт, Отмъстителите, Американска схема – все ленти, в които Ренър се справя чудесно, но едва ли някой би посочил играта му в тях като особено значима за цялостното качество. Тук Ренър получава възможността да изиграе сложен и многопластов персонаж и се справя отлично.

Елизабет Олсън също е страхотна, дори бих казал, че е по-добра от него, защото, за разлика от Ренър, Олсън работи с напълно неразвит персонаж. Агент Джейн Банър във всеки момент изглежда като пълнокръвна личност и заслугата за това е изцяло на Олсън, тъй като сценарият практически не ѝ дава нищо – нито история на героинята, нито ясна цел и лична мотивация. Елизабет Олсън рядко присъства в списъците за най-обещаваща млада актриса, доминирани обикновено от имена като Ема Стоун, Дженифър Лорънс, Алисия Викандер и Фелисити Джоунс, но ми се струва, че тя определено има таланта да бъде сред тях, а защо не и начело. И смятам, че Дивата река и Марта Марси Мей Марлин са добри доказателства за тази теза. Не знам дали комбинацията им е случайна, но Олсън и Ренър работят страхотно заедно и успяват без усилие да повторят динамиката на пестелив на думи ментор и възприемчива ученичка от Отмъстителите: Ерата на Ултрон и Първият отмъстител: Войната на героите.

Сред останалите актьори бих искал да похваля Апесанахкват, който успява само с няколко кратки сцени да изгради детайлен и пълнокръвен образ. Но най-голямата изненада за мен бяха трите минути на Джон Бърнтол, за когото дори не знаех, че участва във филма. Бърнтол, чиито Пънишър от втори сезон на Daredevil от петък ще има и собствен сериал, успява и тук да покаже точно защо е толкова страхотен. Той просто излъчва уникално съчетание от животинско мъжкарство и нежна душевност и сцената с него е единственият топъл и нежен момент в целия филм. Надявам се да го видя отново във филм на Тейлър Шеридън, защото този режисьор определено усеща къде са силите на Бърнтол като актьор.

Едно единствено нещо ми се стори по-неубедително в Дивата ръка. Изглежда филмът по някакъв начин си мисли, че разказва историята на жените от индиански произход. Тейлър Шеридън споделя, че именно мъките на жените от индианските резервати го е вдъхновила за създаването на лентата, а ключовите надписи в края на филма ни информират, че жените от индиански произход са единствената демографска група в САЩ, при която не се води официална статистика за броя на изчезналите. Филмът на няколко места показва колко е загрижен за съдбата на жените индианки и колко тежък е жребият им. Но въпреки това самите жени индианки са поразително отсъстващи. Лентата не разказва тяхната история, разказва историята на хората, които разследват техните убийства. Апесанахкват наистина прави страхотна роля като бащата на жертвата и сцените с него ни дават въздействаща картина за това през какво преминават семействата на изчезналите жени, но това не променя факта, че гледната точка на самите жени е поразително отсъстваща. Този минус не заличава качествата на лентата – Дивата река е един страхотен филм за безнадеждността и самотата в индианските резервати от гледната точка на двама бели хора – местен мъж и чуждоземка. Просто ми се щеше филмът да не си внушаваше, че е нещо друго.

Радвам се, че имах възможността да видя Дивата река, защото филмът е силен, въздействащ и направен с изключителен професионализъм. И все пак не бих го препоръчал на всеки, тъй като е доста натоварващ и оставя след себе си наистина сдухващо чувство за безнадеждност и безсъдбовност. Смятам го за значим и важен, но едва ли бих го изгледал отново.