Tomb Raider: Първа мисия
Режисьор: Роар Утхауг
Сценарий: Алистър Сидънс
В ролите: Алисия Викандер, Доминик Уест, Уолтън Гогинс, Даниел Ву, Кристин Скот Томас, Хана Джон-Кеймън
Лара Крофт е може би най-популярният женски герой в компютърните игри. Тя се появява за пръв път в оригиналната Tomb Raider игра от 1996-а. Оттогава досега са излезли над 10 игри от поредицата, в които Лара Крофт е представена като силна, смела и способна жена, изправяща се пред всякакви предизвикателства: капани в древни гробници и свръхестествените им обитатели, но също и конкуренти, надпреварващи се да притежават скъпоценните предмети, скрити в тях. Описанието вероятно ви звучи много познато, защото е аналогично на това на друг много популярен герой, с две малки разлики – времевият период на събитията и полът. Говоря, разбира се, за Индиана Джоунс. Именно той е един от образите, от които създателите на Лара са черпили вдъхновение (дори първоначално героят в игрите е бил мъж с камшик и шапка – запазената марка на Индиана Джоунс). Затова и не е изненадващо, че игрите от поредицата носят подобен приключенски дух и екшън заряд.
Най-новият филм за Лара, Tomb Raider: Първа мисия, не прави изключение от тази формула и действително много напомня на филмите за известния герой на Спилбърг. И тук имаме древна легенда за мистична личност от миналото, тайнствена локация (в случая остров), където се намира гробницата ѝ, пазеща могъща сила. Главната героиня трябва да разгадае оставените улики и загадки, за да намери отдавна забравеното място и да превъзмогне смъртоносните препятствия по пътя си. И покрай всичко това – да изпревари хората, които също се опитват да достигнат до скритата сила. Съставките от формулата за добро приключение са налице, остава само въпросът как е забъркано всичко.
Сюжетът на филма до голяма степен е базиран на този в Tomb Raider от 2013-а, който се падаше подновяване на поредицата игри. Все пак са внесени някои разлики, които да разнообразят преживяването за хората, играли въпросното заглавие. Този филм практически е и подновяване на филмовата поредица за героинята, която започва на чисто своя живот, игнорирайки предишните екранизации. Паралел с тях ще направим по-късно.
В началото си филмът ни показва една много млада Лара Крофт, която търси своето място в света след смъртта на майка си и мистериозното изчезване на баща си. Макар и все още неопитна, тя бързо ни показва потенциал и най-вече смелост и решителност, които са двете най-типични черти за персонажа. Скоро Лара тръгва на пътешествие с цел да търси баща си, което я отвежда до мистериозния остров Яматай, гробницата на древната японска кралица Химико и тайните, скрити там. Разбира се, натъкваме се и на някои обрати и неочаквани разкрития. Сюжетът не е особено оригинален – доста типичен е за жанра и като такъв е поне на средно ниво и върши своята работа задоволително. Смятам и че е напълно в духа на игрите от поредицата.
В центъра на целия филм стои Лара Крофт и фокусът е в израстването ѝ от гневна тийнейджърка в уверения и безстрашен приключенец, познат ни от игрите; от пълен с потенциал човек, който обаче не иска да приеме реалността, в завършен герой. Тази роля е поверена на носителката на оскар Алисия Викандър, която се справя блестящо. Играта ѝ е добра, а атлетизмът, с който изпълва образа на Лара Крофт и изпълнява каскадите си, е наистина забележителен. Това, че визията ѝ не е толкова сексапилна като тази на предишното превъплъщение на героинята, дело на Анджелина Джоли, помага на този образ да е много по-реалистичен; Лара е истински човек, превъзмогващ препятствия, а не нахакан супергерой с големи гърди. Впрочем, подобна тенденция може да се наблюдава и в по-новите игри от поредицата. Останалите персонажи са едноизмерни и не търпят развитие. Това не е странно, защото тях ги има главно за да придвижват действието напред. Актьорите, които ги изпълняват, вършат своята работа, без да блестят.
Екшън сцените са в балансирано количество – не са малко, но и не заемат твърде голяма част от екранното време. И най-важното е, че са разнообразни – имаме няколко преследвания и бягства (веднъж дори веднага едно след друго), каскади, ръкопашни схватки, престрелки, а също така и най-вълнуващата гонитба с велосипеди, която съм гледал. Отново типично за жанра, някои екшън моменти са преплетени с разрешаването на загадки или отбягването на капани, което е винаги оригинално и интересно за гледане. Струва си да се отбележи, че тези екшън сцени са заснети достатъчно добре, така че зрителят винаги разбира лесно какво точно се случва на екрана. За съжаление и тук ставаме свидетели на някои напълно нелогични действия и характеристики на персонажите като изключително лошият мерник на наемници (в стил storm trooper-и от Междузвездни войни) за сметка на безпогрешния прицел на добрите герои, незабелязано промъкване в многолюден лагер и подобни. Визията на филма е доста добра – ставаме свидетели на впечатляваща буря и изключително пищен тропически остров. Гробницата на Химико също е въздействаща със своята злокобност. Музиката подпомага действието, като му придава приключенски дух.
Както вече споменах, ако сравним този филм за Лара Крофт с предишните два, от 2001-ва и 2003-та, ще забележим, че образът на археоложката е различен. По-старите екранизации също така бяха по-екшън ориентирани и като че ли залагаха по-малко на развитието на героинята. Последното е нормално, защото в тях, както и в игрите от това време, образът на Лара Крофт вече е завършен, докато в този филм, и по-новите игри, които му служат за основа, тя се развива. Въпреки това смятам, че и трите екранизации имат много общо и до голяма степен следват една формула. Затова, ако предишните филми са ви харесали, има голям шанс и с този да е така, както и обратното.
На мен, като фен на игрите и образа на Лара, Tomb Raider: Първа мисия ми допадна и се забавлявах, докато го гледах. В крайна сметка този филм е направен с цел забавление и не се опитва да образова зрителя си. И като такъв постига целта си. Колкото до новата Лара Крофт, може би през 2018-а година сме много по-заситени от силни женски персонажи в главна роля, отколкото при дебюта ѝ през 1996-а. Въпреки това тя продължава да бъде емблематична и проследяването на първите ѝ стъпки като изследовател на гробници беше интересно и приятно преживяване.
Оценка: 7/10
В най-добрия случай е 5/10. След седмица никой няма да помни този филм.
Нямам никакво намерение да гледам филма, но искам да попитам нарочно ли са търсили актриса, която по външен вид изобщо не прилича на Лара Крофт от игрите и ако да, защо? И не, нямам предвид само по отношение на гръдна обиколка, thanks for asking. 🙂
Аз пък намирам много добра прилика с reboot персонажа от последните две игри. Кое по-точно й е различното, като не отиваме в детайли тип „формата на очите и носа, и дължината на косата“?
Честно да си кажа, не мога да опиша с думи къде точно са разликите, но ако не знаех, че снимките към ревюто са от филм с Лара Крофт, никога не бих се сетил, че е така.
Друг е въпросът, че Лара изглежда доста различно в Tomb Raider (2013) в сравнение с продължението му Rise of the Tomb Raider, но Лара от филма не ми мяза на никоя от двете. 🙂
Аз лично намирам Алисия Викандер за чудесна Лара Крофт. Особено за по-младото и превъплъщение. Излъчва решителност и е супер чаровна и атлетична. Разбирам критиката насочена към сюжета на филма, макар че не знам кой очаква повече от приключенски екшън, но изобщо не виждам къде е проблема с актрисата. Наистина харесвам Анджелина като Лара Крофт, но изненадващо за мен самата Викандер също ми допадна много за тази роля. Не разбирам хейта по нея, честно.