Мумията

Признавам си, подлъгах се за този филм. Бях чула, че Мумията е ужасен, твърде идиотски дори за жанра си и общо взето зрителите остават в залите само защото са с климатик, а навън по груби изчисления е около 68 градуса на сянка.

Но малко след началото на прожекцията бях приятно изненадана. Да, Мумията започна с един масивен и тежко падащ инфодъмп относно предисторията, но някак това е простимо в летен блокбъстър, в който главната сюжетна линия е как бинтовано чудовище (за разнообразие женско) преследва нещастни, бягащи от него хора. И нещата всъщност започнаха да се оправят в първата сцена, в която Том Круз се появи. Имаше хумор, филмът не се взимаше насериозно и освен това Том Круз въобще не изглеждаше депресиращо остарял, както се опасявах. Въобще лентата имаше потенциала да бъде забавен летен екшън без претенции, който да се окаже приятно преживяване, ако човек не се задълбава във философски размисли. За съжаление около четири минути екранно време след като стигнах до това заключение, филмът започна да се закопава сам. И трябва да призная, изрови сериозна  яма, докато стигне до края си. Разбирам, че логиката няма как да е най-силната му страна, но щеше да е хубаво поне да съществува като явление.

 Ако таите наивната надежда, че филмът ще ви изненада, не четете средната част на ревюто, в която описвам сюжета.

Историята във филма

Значи, в древен Египет живял фараон и се очаквало единствената му дъщеря Аманет (София Бутела) да го наследи на трона.  Неочаквано ѝ се ражда полубрат, който веднага я предрежда на опашката за абсолютната власт и обожествяването. Аманет извършва зловещ ритуал, чрез който се съюзява с египетския бог на подземното царство Сет. Той ѝ дава безсмъртие, свръхестествени сили, вълшебна кама, с която да го съживи, и естетически недоиздържани татуировки. Идеята е да прониже някого с камата, за да може да се всели Сет в тялото му. И точно когато тя вдига ръка, идват древноегипетските специални части в лицето на жреците на Ра, които са твърдо против идеята да се призовава всемирно зло, за да се оправят семейни скандали. Не е ясно защо Сет не се е вселил в тялото на никой от семейството ѝ, при условие че Аманет вече ги е изколила с въпросната кама, но мога само да предполагам, че си е имал някакви стандарти… Както и да е, жреците пленяват принцесата, мумифицират я жива и я потапят в басейн със живак, защото той отслабвал злите духове.

Бърз скок в наши дни. В Лондон откриват гробници от времето на кръстоносните походи. Кръстоносците, естествено, са попаднали точно на вълшебната древноегипетска кама, която са си прибрали, макар и на части, както и карта на мястото, където е заровена мумията на Аманет.

Бърз скок в Ирак. Двама американски разузнавачи си разменят духовити реплики, докато се чудят как да оберат повече реликви. Ник Мортън (Том Круз) е свил карта за съкровище от красивата археоложка Джени Холси (Анабел Уолис) и единственият му проблем е как да убеди колегата си Крис Вейл (Джак Джонсън), че двамата трябва да се затичат към територията на ИД, защото някаква рисунка казвала така. Убеждава го като го изправя пред дилемата, че може или да се насочи към най-близките терористи, или да умре от жажда. Всичко, разбира се, е много комично и така нататък, но някак действията на егоистичен задник си противоречат сериозно с образа на симпатичен авантюрист на Ник, към който се силят сценаристите. Е, в проблясък на реалистичност двамата са разкрити  три минути след като влизат в селото.  Реализмът обаче скоростно се компенсира от невероятния късмет при последващия въздушен удар на армията, при който единствената бомба пада така, че открива съвсем точно, но чисто и без да го повреди, входа на древноегипетската гробница, в която е пазена Аманет.

Гениалният командир на двамата американски разузнавачи-иманяри (знаейки и за двете им призвания в живота) праща точно тях с внезапно появилата се Джени, за да изследват гробницата. Там те откриват саркофага на Аманет, потопен във вероятно тонове живак. Не е ясно защо филмът не свършва веднага с трагичната им смърт от живачно отравяне. Вероятно защото би било твърде леко отърваване за зрителите. Та, докато археоложката върши археологически неща, Крис се опитва да прибере колкото се може повече артефакти по джобовете си, а Ник решава, че ще се докаже като лекомислен егоистичен задник и мамка му, защо да не пробва да пререже веригата, която от хилядолетия държи саркофага на мястото му. Ей така, за да види какво ще стане. Това, което става е, че качват саркофага с мумията на военен самолет, но вече освободената Аманет сваля самолета със помощта на гарвани-камикадзета, така че да падне в Англия в района където е едната част от вълшебната кама. Единствените оцелели от катастрофата са Джени и Ник.

Аманет започва да набира сила, изсмуквайки живителната енергия от случайни хора, което като страничен ефект ги превръща в зомбита. Ама от онези, класическите зомбита, които са нелепи и повече гнусни, отколкото ужасяващи. Жанровото смесване бележи своята кулминация, когато се разкрива, че Джени работи за тайна организация, оглавявана от д-р Джекил/мистър Хайд (Ръсел Кроу), която има за цел … wait for it… да се бори със злото. Това е много символично, защото доктор Джекил се бори със злото във себе си, да поясня за несхваналите многопластовостта на идеите читатели.

Следва малко нелош екшън, освободената Аманет и душевният катарзис на Ник, който се жертва, за да спаси Джени, и приема Сет в тялото си, но успява да го конролира. По този начин той постига и несъмнено важната цел да остави широко отворена порта за втора част на филма. В последната сцена зрителите успокоени узнават, че въпреки душевния си катарзис, героят на Том Круз си остава все същият лекомислен егоистичен задник. Финални надписи.

Вероятно най-ценното в Мумията са специалните ефекти в няколкото апокалиптични сцени. Сюжетът е съшит с бели конци, героите предизвикват най-вече безразличие, а екшън сцените са с хаотично вариращо качество. Има хумор, който обаче е доста насилен и само спомага за нелогичността на сценария и това да се чудиш дали филмът не е една голяма шега по принцип. Любовната история е очевидно лепната, само за да я има, единственият положителен женски образ не може да си избере дали иска да бъде обиграна специална агентка или девица за спасяване, а отрицателният женски образ е трогателно неразвит. Вкарването на някакъв елемент на кросоувър с други произведения е направено по възможно най-нелепия начин.

Като цяло, вероятно ако човек си остави мозъка на съхранение пред залата за прожекции, може и да хареса някои от екшън сцените. Но въпреки всичко мисля, че освен в някакъв краен случай (след 68-те градуса навън се е изсипал пороен дъжд с гръмотевици) Мумията не си заслужава гледането на голям екран.