Малкият принц

Ще започна по същество – ако досега книгата на Екзюпери някак ви се е изплъзвала, зарязвайте това ревю и веднага сядайте да я четете. А ако вече сте се потапяли в магията на Малкият принц – гмурнете се отново! Може да сторите това в безбрежния океан на препрочитането или пък за разнообразие да дадете шанс на най-новия анимационен филм от 2015.

Филмът започва като типичната модерна и красива 3D анимация с послушно и умно момиченце за главна героиня (озвучава я Маккензи Фой, позната ни от Интерстелар). Момиченцето живее в сивия свят на възрастните и се опитва да следва всички приумици на амбициозната си и страдаща от тежка форма на OCD майка (Рейчъл Макадамс). Случайността обаче среща детето с възрастен и леко луд пилот (Джеф Бриджис). Дядото малко по малко разкрива на момиченцето необикновената история на Малкия принц и му помага да открие детето в себе си. То започва истински да изживява и да се наслаждава на детството си, вместо само да чете и смята, за да се превърне в „много добър възрастен“, както очаква от нея майка ѝ.

Разбира се, най-любимите ми моменти се въртяха около оригиналната история за Малкия принц – изключително майсторски предадена на екран! Именно тук според мен се крие и силата на филма, в останалата си част анимацията е просто красива. По Дисни/Пискар красива, т.е. нищо невиждано от презадоволените зрителски очи. Обаче как такава анимация да разкаже историята за звездния принц, който, насред пустинята, поискал да му нарисуват овца? Веднага отговарям – няма как. Този модерен стил може да е идеален за предаване на историята за момиченцето, неговата майка и чудатия съсед, но не може да улови магията на лисицата и розата, на малката планета и змията. Спомнете си обаче как децата само с помощта на пастели и хартия стават творци. Като малка никак не обичах историята за необичайния звездоходец, но пък колко съм рисувала и оцветявала по книжката на Малкия принц… Когато имаш нужната доза въображение, тези картинки оживяват пред очите ти, а ако си достатъчно сръчен и изрежеш и измайсториш малки фигурки, то ти самият сякаш ставаш част от историята. Ето това виждах аз всеки път, когато Малкият принц на Екзюпери се появяваше на екрана – сякаш някое дете е хванало подобни хартиени фигурки и създава своята пиеса по приказката. Спираща дъха анимация, достойна да обрисува най-вълшебното момче в литературата.

Не съм сигурна обаче дали са успели да направят филма по детски смилаем, така че да докосне най-малката публика. Книгата наистина е трудна за преглъщане на ранна възраст. Но въпреки допълнителните американизирани сюжетни нишки във филма и силно стандартния финал моят 7-годишен братовчед например не го хареса – защото бил тъжен. За сравнение, с него наскоро гледахме Снежната царица 2, най-скучната анимация от последните години и достойна конкуренция на творби от ранга на Barbie: The Movie. Е, това бездарие се хареса на детето, защото, видите ли, добрите побеждават лошите накрая. Въпреки че очевидно не беше достатъчно, за да се хареса на братовчед ми, подобен подход са избрали и в Малкият принц и за мен този експеримент с добрите и лошите всъщност се превърна в най-силния недостатък.

На излизане от салона, след като поизбърсах сълзите, първата ми мисъл беше – да, разбирам, че е трябвало екипът да даде нещо от себе си и че ако беше просто плътно по книгата, нямаше да е интересно за никого. Но ако можех да махна тези 20-30 минутки съавторство от лентата, щях да съм наистина доволна. А цялото решение да ни покажат един Малък принц от „плът и кръв“, превърнал се във възрастен, на мен ми подейства като мокър парцал. Тотално не на място и никак не беше в духа на Екзюпери – иначе толкова добре уловен в други части от филма.

Споделям още едно малко разочарование, което си е лично мое. След като преди няколко месеца гледах трейлъра, бях ентусиазирано подготвена за прекрасен френски филм по Малкият принц, на който да се наслаждавам в оригинален език. Е, оказа се, че трейлърът на френски заблуждава – филмът е всъщност англоезичен. И така, въпреки присъствието на Марион Котияр в ролята на розата, никой не говори на френски. Затова в крайна сметка не съжалявам чак толкова, че не успях да го чуя в оригинал. Освен това българският дублаж се оказа неочаквано сполучлив и ме върна за кратко във времето на касетките с приказки преди лягане.

За финал си пожелавам някоя добра душа да събере само сцените, които вървят плътно по първоизточника, и да ми създаде един нов филм. В него знам, че ще се влюбя.