Великата стена

След получените безброй отчаяни писма за нов материал от бойната шадоуденска мини-бригада за порядъчно безумни филми KOMA, нервите ни най-сетне не издържаха на фенското обожание. Въпреки ниските очаквания към Великата стена (или тъкмо заради тях!), се събрахме отново в любимия салон за поредна порция пуканково кино. Този път обаче няма да ви казваме кой какво е написал, а ще ви оставим да гадаете! Ако някой случайно познае авторите по писанията им, ще спечели специална награда – покана да се присъедини към КОМА за следващата сбирка. Моля, не се бутайте!

Ако някога сте се чудили защо китайците са си построили стена за чудо и приказ, то филмът ще ви даде отговор – веднъж на всеки 60 години тайнствени злокобни рептили се активизират и се втурват да атакуват Древен Китай. Честно казано, стената май не се оказва кой знае какво препятствие по пътя им, но за това след малко. Мат Деймън (така и не му запомних името във филма) и дясната му ръка Педро Паскал (и неговото име не помня, така че по-надолу ще е Оберин Мартел) пък искат на свой ред да измъкнат от китайците ценен барут и се набутват между шамарите. Ние знаем, че Мат Деймън има да връща дълг на Холивуд за потрошените милиони в спасителни мисии и за да обърне кармата си на вечен длъжник, нашият герой този път се заема със спасяването на Китай и света, като самият той бива спасен само веднъж-дваж в рамките на целия приятно кратък филм (под 2 часа). Помагат му красива китайка военачалник (на видима възраст 17 г.) и многолюдна китайска армия, но белият мъж, разбира се, върши по-голямата част от работата.

Нека болнавият сюжет не ви отчайва. Филмът има своите достойнства, сред които фактът, че изобщо не се взима насериозно и с това напълно ме лишава от моралното право да се заяждам за безумните, но ефектни бойни тактики и реализма в армейската йерархия. Силна страна е и визуалната пищност, накарала дори моето каменно сърце да трепне. Армията на Китай е една пъстроцветна феерия, в която всяка специализирана войска се отличава с ярко оцветени брони и наметала, които радват окото и на най-големия скептик.

Цялостният конфликт, около който се завърта историята, е решен в най-добрите традиции на холивудския мързел, а именно – „не ни се мислеше, затова просто стоварихме едни зли създания, които ще унищожават света, because reasons“. В това няма нищо лошо, защото е освободило творческо време за дизайн на униформи. Нашествието на зергите (уви, никаквъв спомен за името им във филма…) е факт и сега елфите, пардон, Безименният орден трябва да отбранява Шлемово усое, ох, извинете – Великата стена.

Дръпнатите братя само защитават, Мат Деймън защитава и дразни, Оберин Мартел защитава, опитва да се измъкне с барута и да ни разсмее (тц), а аз си мислех, че ако сценаристи и режисьор бяха една идея по-кадърни или по-смели, от цялото нещо можеше да се получи приличен за жанра си филм. Няма съмнение, че на моменти Великата стена изглежда като мокрия сън на всеки фентъзи фен или геймър. В други даже звучи като него – като забият ония барабани по стената, ти идва да кажеш на Деймън „дръпни се, некадърник, аз ще се оправям с тия чудовища!“. Сцената с изпращането на генерала дори може да се определи като красива и чувствена, макар изцяло на аудио-визуално ниво. За мое съжаление, Джан Имоу е опитал елементарно да поамериканчи собствения си стил и Великата стена е многократно по-скъпо и многократно по-кухо ехо на предишните му произведения като Герой или пък личния ми фаворит Проклятието на златното цвете. Цветна и безсъдържателна епика с холивудско дърво в главната роля, която не му прави чест и е прекалено очебийно насочено към западната публика.

За да не завършвам на ниска нота, бива да спомена и още няколко момента, които събуждат мимолетно одобрение, извън посочените вече блестящи визия и хореография. Великата стена наистина заорава болезнено в белия изключителнелизъм, но все пак полага някакви усилия за неутралност, вадейки от задните си части едно изсмукано обясненийце защо на Мат Деймън му се получава главно заради късмет, а не заради сините му очи (сини ли бяха?). Останалите бели са продажни олигофрени (Оберин и така е готин), а сред китайците по изключение няма клише-хейтъри, така че има някакъв опит да ни се натрапи усещането, че европейските варвари са по-скоро долна категория бабаити, един от които бива просветлен от достойнството на борбата на човешкия род с влечугите-скакалци. Ние се правим, че купуваме всичко това и дори малко ни е яд, че малолетната генералка и Мат Деймън не се затварят в стаята накрая.

С други думи, някаква емоция и положителна естетическа оценка успяват да пробият сюжетния cringe-fest и позволяват цялата галимация да не бъде считана за пълна загуба на време. Ако ще го гледате, моля ви идете на кино, поне да направим някакъв бокс-офис и да се излъже някой да ни предложи филм и за по-неизвестните исторически епохи на Китай. Междувременно ще гледаме Мат Деймън да се излага и в Downsizing, което поне обещава епичен каст. Дотогава!