Режисьор: Джеф Томсич

Сценарий: Роб МакКитрик и Марк Стейлън

В ролите: Джереми Ренър, Ед Хелмс, Айла Фишър и др.

Killua

След като в момента четете ShadowDance, статистически погледнато сте около 30-40-годишни (шегичка). Какво правите, когато се виждате със стари приятели от детството? След два часа сладки приказки се разделяте с обещанието „трябва да се чуваме по-често“, но след само две години случайно се засичате на женския пазар и мънкате как тъкмо тия дни сте си мислели да звъннете? Или пък сте неразделни с Надето още от втори клас и всеки ден сте на телефона? Е, без значение дали сте от първите, или вторите, това ревю е точно за вас – Ти гониш ви показва,  че при всички положения не го правите както трябва!

Филмът с гордост се намества сред редиците на онези истории, които звучат толкова абсурдно, че човек си казва „няма как да не се е случило наистина“. Вкратце, петима 40-годишни дангалаци поддържат приятелството си, като всяка година за един месец играят на гоненица. И то не каква да е гоненица, ами такава, при която си готов дори да започнеш нова работа като чистач, само и само да докопаш жертвата си. Простичка идея, страхотно изпълнение – това е най-добрата холивудска комедия, която съм гледала в последните години. Не ми вярвате? Вижте трейлъра!

Moridin, ти гониш!


Moridin

Ако сте изгледали горния трейлър, то вече можете да си представите хъса, с който от КОМА(Р) се втурнахме към него при първа възможност. Филмът обещаваше или да е някаква канска простотия, тип осемнайсти The Hangover, или да счупи кефометъра, и, разбира се, направи безкромпромисно второто. Химията между актьорите е ненадмината, сериозността, с която безкрайно безумни реплики и ситуации се прескачат, е епична, а забавлението ви е гарантирано!

Ще оставя на колегите да ви разведат из каста и доста оригиналните герои и ще ви кажа две думи за истинската история, вдъхновила Tag/Ти гониш. Статията, която наистина се появява в Wall Street Journal през далечната 2013г. предизвиква истинска сензация. Както самите те пишат в навечерието на филма, получават писма чак от ветерани от армията, които искат да се сдобият с оригиналното споразумение за играта, за да я пробват в по-хардкор вариант. Всъщност героите от филма нямат почти нищо общо с истинската групичка, която е два пъти по-голяма и никога не е ползвала хлороформ и фалшиви двойници в гората. За сметка на това сцените с химиотерапията и тагването на погребението са вдъхновени от реалността, но играчите неколкократно казват, че играта им е помогнала в тези трудни моменти и ги е сближила още повече. По-долу можете да видите и цяло интервю с тях.

Изобщо, бая трудно е да не се зарибиш да пробваш сам тази игра на края на Ти Гониш. Както Бен Франклин (погрешно, а корекцията май също е погрешна) бива цитиран неколкократно във филма, не спираш да играеш, когато остарееш – остаряваш, когато спреш да играеш!

Aravala, you’re it!


Aravala

Ти гониш е прекрасен пример как се реализира подобен комедиен филм. Създателите му са успели да напипат баланса между смешното и сериозното, в идеална хармония и с точното количество от всички съставки. Решението героите да са по-малко от оригиналната групичка е доста на място и макар да са само петима, определено всеки от тях има ярка индивидуалност и особености, които ги правят разпознаваеми и реални образи. Имаме Джери (Джереми Ренър), който е в перфектна форма и никога не е бил хващан, което го превръща в основна мишена за останалите, които са решени да обединят усилия и тази година да го докопат. Основен инициатор на гонката и своего рода главен герой е Хоугън Малоу (Eд Хелмс),  изобретателен  и инициативен, спойката между приятелите и тяхно обединяващо звено. Сейбъл (Ханибал Бърес) е причината на няколко пъти да избухнем в смях в следствие на абстрактните му реплики и странни изказвания. Той заема ролята на симпатичния особняк, задължителен за всяка групичка. Боб Калъхан (Джон Хам) и Чили Чилиано (Джейк Джонсън) споменавам заедно, защото представляваха страхотен тандем с особен чар и отношения. Първият е успял бизнесмен, спретнат и сериозен, докато вторият има вид на размъкнат неудачник, който не изпуска фаса с трева от устата си. Въпреки конкуренцията им за едно и също момиче и крайностите в социалния им статус и външен вид, те всъщност съумяват да предадат едно изключително топло чувство на приятелство помежду си.

Освен главните герои и страхотните им отношения, едно от най-хубавите неща за мен във филма беше лекотата, с която увличаха в играта си приятелки, съпруги, познати и дори случайно озовали се на „бойното им поле“ хора. Това елегантно ни напомня, че във всеки има по едно задрямало хлапе, готово да се втурне в игра без значение на колко години е и как изглежда тичайки в костюм или официална рокля. Цялостното чувство беше на такова естествено, интуитивно и простичко забавление, че предаде на всички нас желанието да хукнем да се гоним по коридорите на киното веднага след прожекцията.

Rex, ти гониш!


                                                                                                            Rex

Когато изгледаш трейлъра на Ти гониш, си представяш филм напълно в духа на Последният ергенски запой. Действително резултатът е близък по качество с първия филм от въпросната поредица с нестандартната си история и многото забавни моменти (та дори и участието на Ед Хелмс). Голямата разлика е реализмът на Ти гониш. Тук смешното идва от очарователната глупост възрастни хора с професия и семейство да играят на гоненица, а не от абсурдната история и ситуации. Интересното е в изобретателността и хъса на героите, а не в неадекватността им. Харесваме персонажите, защото разпознаваме в тях себе си и най-добрите си приятели, а не защото ни се иска „да се разбием като тях“. Всичко това прави филмът много по-близък до зрителите.

Разбира се, някои изпълнения са преувеличени, но повечето имат своите корени в истинската история. Може би единственото изключение е Джери, който е хиперболизиран до нивото на супер герой. Но той пък има най-малко екранно време от петимата приятели. Останалите са практически деца в пораснали тела, диалогът им е лек и плавен и създава впечатлението, че тези хора наистина се познават отдавна и много добре. Поведението и маниерите им са като на стари дружки.

Тук откриваме и посланието на филма. Да, той има такова и при това много силно. Намерете своя начин да запазите приятелството си, защото това е едно от най-ценните неща в живота! Жертвайте част от времето си, положете усилия, не се страхувайте да се изложите или да загубите, защото така ще получите една незаменима връзка! Като героите от филма. Като истинските Tag Brothers.

Драги читатели, вие гоните!