Стив Джобс

Този текст е част от амбициозната ни инициатива Пътят към Оскарите 2016 или иначе казано – нашият опит да разгледаме най-важните филми сред тазгодишните номинации на Академията. Стив Джобс e номиниран в 2 категории: най-добра мъжка роля (Майкъл Фасбендър), най-добра поддържаща женска роля (Кейт Уинслет).

Стив Джобс бе митична фигура в технологичния свят дори преди кончината си през 2011-а. Митична и изключително противоречива – докато едни го боготворят като дързък, напредничав гений, за други той е нищо повече от крадлив боклук с харизма и нюх на акула. Независимо от мненията, историята на осиновено дете, израснало в семейство без особени възможности, което се превръща в създател и лидер на една от най-могъщите технологични компании в света, няма как да не пленява въображението и да не бъде светъл пример за „Американската мечта“.

Личността на Джобс и ролята му в Apple са били обект на множество интерпретации, забъркани от различна смес художествени и документални елементи. Стив Джобс на Дани Бойл се позиционира някъде по средата, представяйки ни почти напълно измислени сцени в относително точен контекст. Макар лентата да се базира върху уж официалната биография, написана от Уолтър Айзъксън, в нея ще откриете много повече Арън Соркин, отколкото автора-биограф. Бойл и Соркин явно са прочели биографията, оформили са в главите си своя представа за Джобс и хората в живота му, след което са решили да изхвърлят баласта и да правят изкуство.

Презентацията на първия Макинтош наистина се е случила през 1984-а, през 1988-а Стив представя на света своята NeXT рожба, а през 1998-а предприемачът се завръща триумфално с iMac, но случващото се зад кулисите в последните минути преди тези събития (и което представлява почти целия филм) в огромна част е волен полет на Соркиновата фантазия. Някои от главните действащи лица въобще не са присъствали в тези моменти, а изречените думи или са били по друго време, или въобще не са откъсвали от устите на героите. Със сигурност не и в този си вид.

Ние обаче не търсим фактологично точен очерк на Apple иконата, а кино, каквото в Стив Джобс има предостатъчно. Ако сте запознати с делата на Соркин – Социалната мрежа, Кешбол, сериалът Нюзрум [да не забравяме класическия The West Wing и по-слабо известния, но също много добър Studio 60 – бел. Рандъм], – няма да бъдете изненадани ни най-малко от картечния диалог, който е болезнено остър и интелигентен, но пък успява да превърне сцени, в които хора стоят един срещу друг и си разменят реплики, в бойни полета. Четири стени, два персонажа и мърдащи устни, в които има повече екшън от няколко Трансформърс-а накуп.

Когато комбинираме яростния сценарий с перфектната режисура на Бойл, която, повтарям, трябва да създаде чувство за динамика в затворени помещения с високо съдържание на нърдове, се получава стихия, в която Джобс е и ледът (като личност), и огънят (като професионалист).

Стив Джобс получава номинации за две категории на тазгодишните Оскари и макар да имам определени пропуски сред тежката филмова артилерия на 2015-а, смятам въпросните номинации за напълно заслужени. Майкъл Фасбендър може да понесе критики към визуалната си прилика с гуруто от Силициевата долина (преди да се спрат на Фасбендър, Бойл и Соркин са опитали да привлекат неуспешно ДиКаприо и Крисчън Бейл), но изпълнението му е магическо. Енергията, ненаситността, стръвта да успее, буквално пропукват екрана и шамаросват зрителя. Кейт Уинслет (в ролята на Джоана Хофман, маркетинг шеф) не отстъпва на Фасбендър, точно както героинята ѝ сдържа егото на Стив да не имплодира и да завлече със себе си близките и компанията му. Сет Роугън (като Стив Возняк) и Джеф Даниелс  (като Джон Скъли) не получават номинации, но ще бъде обидно да пропуснем ключовите им роли в сюжета и убедителното представяне. Кастът общо взето завършва с Катрин Уотърстон като дългогодишната приятелка на Джобс – Крисан Бренан, дъщеричката им Лиса (три актриси в тази роля) и Майкъл Щулбарг, който играе симпатичния Анди Херцфелд.

Имайте предвид, че няма да получите от Стив Джобс нищо излишно – спестени са толкова любимите на автобиографичните създатели прегледи на детство и юношество, първите стъпки на прохождащата компания, увлеченията на Джобс по далекоизточни религии и философии и прочие, и прочие. Бойл и Соркин синтезират всичко във вече споменатите минути преди трите важни презентации и макар те да са отдалечени с години една от друга, действието въобще не изглежда накъсано, дори напротив – създава усещане за консистентност и правилен творчески усет.

Няма да сбъркате с този филм и макар Стив Джобс да не се представя добре в бокс-офиса, го прави във всеки друг аспект. Прекрасно подбран актьорски състав, близки до съвършенството режисура и сценарий и впечатляваща история за изкачването на върха. Кърваво изкачване, но то рядко може да бъде друго.