.jpg)
Поредицата е дело на доста популярния в щатите Аарън Соркин (Sports Nights, The West Wing), който е сочен от мнозина за един от най-талантливите хора в бизнеса. Соркин явно е доста отдаден на политическите си интереси, тъй като и предишните му сериали са силно повлияни от политическата реалност. В Студио 60 става дума за измисленото комедийно скеч-шоу със същото име, собственост на също измислената телевизия NBS и доста сходно като формат с популярното в Америка Saturday Night Live. Разликата е, че в Студио 60 хуморът е основно на политическа основа и почти винаги създава конфликти заради неконформисткия си и дързък подход към параноичната и твърде разностранна американска публика. Пилотният епизод започва в момент на криза, когато шоуто е въвлечено в публичен скандал и ясно си проличава, че има нужда от свежа кръв и нови идеи. Новоназначеният президент на телевизията Джордан МакДийри (в ролята Аманда Пийт) връща на работа изгонените преди време от шоуто Матю Алби (Матю Пери) и Дани Трип (Брадли Уитфорд) и ги назначава съответно за главен сценарист и продуцент на Студио 60. Оттук насетне всеки епизод на сериала проследява перипетиите покрай .jpg)
подготовката на седмичните епизоди и развива образите на героите. Именно последното е сред най-интригуващите и силни страни на поредицата.Първите няколко епизода създават впечатление, че всички части ще са до голяма капсулирани и ще разказват отделни истории, свързани с работата на шоуто. В един момент обаче майсторството на Соркин си проличава с пълна сила. Историите започват да се наслагат и да се оплитат, като става ясно, че миналото на героите ще влияе доста силно върху настоящето им. Общо-взето всички по-основни герои са страхотно развити и сериалът постепенно разкрива подробности от личния им живот. Героят на Пери например дълго време е имал връзка с една от водещите актриси на предаването, но връзката им е постоянно раздирана от дрязги, провокирани от непримиримите им религиозни убеждения (Алби е атеист, а въпросната очарователна Хариет – отдадена християнка). Историите на героите не са просто бекграунд, върху който се гради основният сюжет, а са неделима част от образите им. Ако сериалът ви грабне и удържите до края, гарантирам, че ще сте заобичали повечето и вероятно ще ги възприемате като съвсем реални хора.
.jpg)
Причина за това, освен качественият сценарий, който изгражда представата за героите постепенно, както в реалния живот, естествено е страхотната актьорска игра. Както споменах, Матю Пери прави страхотна роля. Нито за миг не го свързвах с героя му от Приятели, което е показателно, като се има предвид колко ми е любим. Ролята подсказва за огромния талант на Пери, аз лично много ще се радвам да го видя в други по-сериозни роли в бъдеще, вместо да се хаби в посредствени комедии с Брус Уилис и Лиз Хърли. Останалите също се справят прекрасно, а мисля, че само заради имената на Соркин и Брадли Уитфорд вече се навих някой ден да пробвам Западното крило. Връщайки се за малко на сценария, искам да се възхитя публично от Соркин, защото няколко от епизодите бяха просто гениално изпълнени, огромна заслуга за което имат умелите ретроспекции и страхотният баланс на действието. Някои ми влязоха в графата "най-любими" и с удоволствие бих ги гледал отново и отново. Особено любим ми е епизодът, в който Джон Гудман се появява в ролята на провинциален съдия и разкатава фамилията на едрите риби от бранша.Важен момент за сериала е тематиката на хумора в едноименното предаване. Отличителна черта на шоуто е безмилостната му и изтънчена сатира на
.jpg)
американското общество и именно щекотливите скечове, които излизат изпод перото на Мат Алби, запалват искрата на основните интриги в сериала. Атаките, както може да се предположи, имайки предвид либералните пристрастия на Соркин, са насочени срещу администрацията на Буш и срещу абсурдите, в които се израждат днешните религии. Добре са показани плаващите пясъци на американската телевизионна индустрия и многообразието и сложността на тамошното общество, което тук доста често описваме с твърде дразнещи и недомислени генерализации. Ситуациите са много свежи и добре показват една чужда телевизионна реалност, където да си "политически коректен" означава доста повече, отколкото при нас. Друг е въпросът доколко хуморът в скечовете е истински смешен. Изключително остроумен и интелигентен – безспорно, но на моменти просто не можех истински да се засмея на някои от изпълненията. Може би вкусът и мисленето в Америка са различни, но честно казано ме съмнява. Освен това, доколкото знам, в днешно време телевизиите не залагат на "политическия хумор", така че Студио 60 може да се разглежда повече като поглед върху американското общество, отколкото като опит за автентично представяне на едно такова шоу. Пък и самите диалози са до такава степен брилянтни, а ситуациите – толкова абсурдно смешни, че сериалът в нито миг не може да се оплаче от дефицит на хумор.Всичко, което изброих като плюсове, се омесва страхотно в сериала и създава много силно усещане за плътност и правдоподобност, най-вече на самите герои и на истинността на живота им. Драмата е на ниво, комедията също, а бекграундът, който създава шоуто, допринася със стилността си и бляскавата атмосфера на шоу-бизнеса. Музиката също е много добре подбрана, а в самото шоу редовно се появяват гост-звезди, които играят себе си. В един от епизодите участваше Стинг, който изпълни цяла песен, в други – звезди от различни калибри, сред които се появи дори Маси Ока (Хиро от Heroes). Определено това е един от най-интелигентните сериали, които съм гледал напоследък и американската телевизия трябва да се гордее с такива като него. Което добавя още горчилка към факта, че поредицата е спряна и втори сезон няма да има. Но нищо, първи сезон беше достатъчно добре затворен, а така поне със сигурност ще бъде избегнат спадът в качеството, така характерен за много сериали.