Star Trek: Пропадане в мрака

Трябва да призная, че аз съм само половинчат фен на Стар Трек. Гледал съм откъслечни епизоди от всички сериали и някои от старите филми, но никога не съм бил достатъчно фанатизиран, че да познавам вселената в детайли. Дори аз обаче знам достатъчно, за да съм наясно, че рестартът на оригиналния франчайз беше повече или по-малко подигравка с основите на поредицата. Вместо научнофантастични и чисто научни идеи, подплатени с високи идеали, получихме група холивудски нахакани келемета, които спасиха деня по Брус Уилисовски. Не, че аз имах проблем с това, но не може да се отрече, че новият филм почиваше основно на евтин екшън от летния тип.

Пропадане в мрака СМЕЛО не си дава труда да промени и на йота този модел, като вместо това залага на винаги печелившата формула „повече, по-дълко, по-шумно“. И ако човек не се терзае от тоталната липса на амбиция за нещо повече от лятно забавление, формулата е изненадващо успешна. Филмът задминава предшественика си на практика по всички показатели, като същевременно успява да не постигне нищо ново, интересно или по какъвто и да е начин запомнящо се.

Неизяснен период от време след събитията от първа част, капитан Кърк (Крис Пайн) е наказан с понижение заради пълното си незачитане на законите на Старфлийт. Преди обаче това да има какъвто и да било ефект върху пейзажа, опасен престъпник от редиците на флотата (Бенедикт Къмбърбач) атакува централата в Сан Франциско и екипажът на Ентърпрайз е изпратен след него. Уловката: той се крие на Кронос – столицата на Клингонската империя, която е на прага на война с Федерацията. Нещо повече – Кърк е получил морално мъглявата заповед да го убие от космоса с експериментално торпедо, което собственият му инженер Скоти (Саймън Пег) не може да идентифицира.

Естествено, нищо не е такова, каквото изглежда, залозите се променят в крачка и така нататък. Пропадане в мрака е силно предвидим и евтино конструиран сюжетно филм. Личното ми усещане за този тип произведения е, че те се нуждаят от множество самостоятелни събития и локации, за да създадат усещането за мащаб, което им е така нужно. Това е факторът, който може да превърне два часа и половина лента като Отмъстителите в шеметно забавление, което не си дава почивка и те замерва с нови и нови усещания. Или почти два часа и половина филм като новия Стар Трек – в две големи сцени, които заемат твърде много място.

И все пак, въпреки смотаната композиция и мързеливия сценарий, Пропадане в мрака забавлява успешно, даже повече от предшественика си. Тъй като не съм особено запознат нито с първия сериал и прилежащите му филми, нито с новия Шерлок, са ми спестени всички фактори, които биха ми развалили кефа. Бенедикт Къмбърбач радва по леко дървен начин в качеството си на по-атлетичната млада версия на Рейф Файнс, а гласът му е всичко, което човек би могъл да желае от един глас, и още. Останалите членове на каста са стандартните холивудяги със стандартните си холивудяшки изпълнения, които тук-таме имат кадърни попадения.

Това, което лично мен ме спечели за филма обаче, е визията на Земята от 22-ри век. От една страна, защото винаги съм си падал по високотехнологично НЕ-апокалиптично бъдеще, но и защото винаги съм се наслаждавал на мимолетните шансове да видим, как изглежда родният дом на човечеството в Трек вселената. Визията на Пропадане в мрака в това отношение е просто изключителна, а за наше щастие, филмът всъщност прекарва една немалка част от времето си на Земята. Дори извън нея обаче, визуално лентата е страхотна. Специалните ефекти са на стандартното за високобюдженото кино високо ниво, а музиката – на стандартното за висикобюдженото кино ниско такова. Ръкопашният бой е една идея твърде хаотичен, за да може да се следи спокойно, но не до степен, че да развали кефа.

В крайна сметка обаче, това не е нито лентата на лятото (Железният човек 3 засега има тази чест), нито някакъв особен еталон за научната фантастика. Star Trek: Пропадане в мрака е кадърно направен високобюджетен дъвчок, който определено радва, но не оставя дори интензивен ентусиазъм. Струва си гледането на голям екран в 3D ВЕДНЪЖ, и оттам насетне функцията му е да запали хора да гледат сериалите.