Режисьор: Боб Перишети, Питър Рамзи, и Родни Ротман

Сценарий: Фил Лорд и Родни Ротман

В ролите: Шамик Муур, Джейк Джонсън, Хейли Щайнфелд, Машерхала Али, Браян Тайри Хенри, Джон Мулейни, Кимико Глен, Лийв Шрайбър, Крис Пайн, Зоуи Кравиц, Никълъс Кейдж, Оскар Айзък, и Лили Томлин

Sony преживяват втори Спайдър-ренесанс тази година. След катастрофалния Спайдър-мен 3 (с Тоби Магуайър), който уби първата версия на франчайза, и още по-катастрофалния Невероятният Спайдър-мен 2 (с Андрю Гарфийлд), който доведе до сделката между студиото и Disney, дарила ни с великолепния Том Холанд и най-добрия игрален Спайди към днешна дата, по всичко изглеждаше, че от Sony ще трябва да се примирят с поддържаща роля: „ще получаваме страничните приходи, докато някой друг прави филмите“.

Но после дойде Венъм – безумната мешавица от неамбициозна комиксова супергероичност и Дедпул абсурдизъм – който направи ВСИЧКИ ПАРИ НА СВЕТА, в Щатите и (особено) Китай (където впрочем рекламната кампания се фокусира върху това, че Венъм е страхотно гадже О_о). Внезапно се оказа, че Sony може би нямат ЧАК толкова голяма нужда от Disney с този франчайз. Междувременно, интересът към В Спайди-вселената (чийто първи трейлър излезе преди почти цяла година) ставаше все по-висок и първоначалните отзиви бяха шеметни. След толкова хайп беше неизбежно очакванията ми да са твърде високи и да се разочаровам…

Но за щастие Спайдър-мен: В Спайди-вселената е толкова умопомрачително як, че „твърде високи очаквания“ просто не са възможни. Да го сравнявам с останалите филми за Спайди е упражнение по безсмисленост, но ще кажа, че на ниво лично преживяване никоя от общо шестте ленти (разпръснати по три различни рибуута) не може да се мери с неистовия кеф, който тази анимация ми донесе. И тук идва най-големият риск, пред който се изправя филмът – стигмата към анимационната медия. Много хора просто не са склонни да взимат „рисувани“ истории на сериозно или ги считат за ексклузивно детски. Но да не видиш В Спайди-вселената на възможно най-големия екран ще бъде престъпление с глобални пропорции.

Причините са две и едната е очевидна – във визуално отношение просто знам, че никой от четящите този материал не е виждал нещо подобно. Анимацията е смесица от комиксови панели и хаос от цветове, богато раздвижени (личи си колко пари са наляти в този проект спрямо стандартния анимиран супергеройски филм). Още по-впечатляващо е, че художниците, които са рисували/в момента рисуват емблематичните поредици за съответните персонажи, са активно замесени и тук, което пък означава, че стилът буквално се изменя в съответствие с героите, които са на екрана. Ефектът, особено когато виждаме повече от един Паяк, е убийствен.

Екшънът също е рядко качествен – синтез между напълно нереалистичната епика на рисувания комикс и почти фотореалистични движения на героите в дадени сцени. Почти всички образи – като Док Ок или мистериозния мълчалив бодигард на Кингпин например – имат собствени визуални ефекти, които ги отличават в битките. А предвид колко епични и интензивни са въпросните, това определено помага и води до неочаквано изчистен и лесен за проследяване екшън.

Втората причина е историята. В основата си В Спайди-вселената има точно толкова стандартна структура на origins супергеройска история, колкото изглежда от трейлърите. Но начинът, по който въпросната е реализирана, е изключително компетентен и с няколко оригинални добавки, демонстриращи интелигентност от страна на сценаристите, които видимо са наясно с контекста, в който излиза този филм. На първо място, в края на 2018 г. ВСЕКИ, който отиде да гледа Спайдър-мен, знае кои са основните участници в него. Питър Паркър, Мери Джейн, леля Мей и чичо Бен нямат нужда от представяне. Кингпин няма нужда от представяне. Това в момента са герои, които средният зрител – дори да не е прочел един комикс в живота си – познава достатъчно добре, за да могат да бъдат използвани, без да губят време. Съответно филмът директно надстроява върху информацията, с която сме дошли в салона.

Всички знаем, че най-големият кошмар на повечето „superhero origin“ истории е първата половина, в която трябва да скучаем, докато се запознаваме с героя преди да стане герой, след което да му светим, докато се пъне да осмисли новите си способности и ролята, която те му отреждат. Формулата е болезнено позната, изтъркана и… неизбежна? Може би не.

Майлс Моралес (Шамик Муур) – един от най-обичаните Марвел герои в комиксовата вселена – бива ухапан от странен паяк точно преди да стане свидетел на битка между Спайдър-мен (Крис Пайн) и лакеите на Кингпин (Лийв Шрайбър), в която Спайди умира пред очите му. И докато Майлс се чуди какво му се е случило и как да се справи с него преди Кингпин да отвори черна дупка под Бруклин, филмът около него бива изпълнен с уникални Паяци от алтернативни реалности, които вече са минали през това и съответно могат да движат основната история напред, докато той се препъва в първите си стъпки.

Въпросните Паяци са абсолютно перфектна комбинация като за мейнстрийм филм. Традиционният Питър Паркър (Джейк Джонсън; той не е от основната Земя-616, но е достатъчно близо до нея) е ясен, без него няма как. За разлика от по-младия (и рус) Питър, в света на Майлс той е обрулен от живота, направил е много грешки, но има и много повече опит и се превръща в ментор. Жената-Паяк Гуен Стейси (Хейли Щайнфелд) от Земя-65 е една от най-успешните нови комиксови героини за последното десетилетие (редом с Камала Кан/Мис Марвел). Родена в прелюдиите към комиксовия ивент Spider-Verse, тя идва от реалност с много малко мета-хора, в която паякът е ухапал нея, а най-добрият ѝ приятел Питър Паркър се е превърнал в Гущера и тя не е успяла да го спаси. Гуен добавя не само романтичен интерес за Майлс, но и МАСИВЕН куулнес-фактор с уникалния дизайн на костюма си и комбинацията от пънк и компетентност, с която се носи.

Останалите трима – Looney Tunes-инспирираният Spider-Ham, черно-белият Spider-Noir и аниме-момиченцето Пени Паркър с нейния мека паяк от далечното бъдеще – са добавени за контраст. Това са някои от най-странните и отдалечени от оригинала Паяци в комикс-канона и добавят разнообразие и колорит, В Спайди-вселената видимо се забавлява да търси начини, по които различните версии на една и съща идея комуникират помежду си и особено с Майлс. Но същевременно дори тримата Паяци, които не са толкова важни за основния сюжет, получават достатъчно внимание, за да не стоят като фон.

Уникална визия, епичен екшън, перфектно конструирана история, прекрасни герои. Ако само това му беше наред, филмът пак щеше да е сред най-добрите ленти на годината. Но в добавка към всички тези елементи, имаме и убийствен саундтрак – най-вече хип-хоп, но не само, – който резонира с вселената на Майлс Моралес и добавя страхотен ритъм към всяка сцена. На моменти В Спайди-вселената е почти музикален видеоклип – в най-добрия смисъл на сравнението.

Не знам какво повече мога да кажа, за да ви зарибя да го гледате на голям екран. Спайдър-мен: В Спайди-вселената за мен моментално се превърна във филма на годината и нямам търпение да повторя. Надеждата ми е, че Sony ще си извадят правилните изводи от успеха на лентата (която към момента получава единствено интензивни възхвали) и ще вложат ресурси в още анимации от подобен тип, вместо за петдесети път да се опитват да рестартират игралния Спайди (който никога няма да може да се мери с Том Холанд и огромната вселена, от която той е част в момента). Засега изглежда, че нещата вървят в правилната посока, защото вече има обявено директно продължение с Майлс и отделен филм за Спайдър-жени. Но само бъдещето ще покаже.

ПП. О, и ако съм успял да ви навия да му дадете шанс, непременно останете до края на финалните надписи.

Оценка: 10/10