Пиксели
Режисьор: Крис Кълъмбъс
Сценарий: Тим Херлихи, Тимъти Даулинг
В ролите: Адам Сандлър, Кевин Джеймс, Питър Динклидж, Джош Гад, Брайън Кокс, Мишел Монахан
За разлика от повечето филми на Адам Сандлър, проблемът на Пиксели не е, че съжаляваш, че си го гледал и ти е малко лошо на стомаха. Проблемът е, че не знаеш защо си го гледал и почти не помниш какво си гледал.
Пиксели залага на хайпа по осемдесетарското геймърство, като поставя света в ситуация, в която е нападнат от герои от класически аркадни игри. Всичко това се случва, след като извънземна цивилизация попада на записи от Земята с попкултурни примери, включително материал от световното по аркадни игри, които те интерпретират като обявяване на война. В отговор предизвикват Земята на двубой в някои от най-популярните игрални заглавия, като залогът е цялото човечество. Президентът на САЩ (Кевин Джеймс) извиква на помощ своя приятел от детството Бренър (Адам Сандлър), който е бил вицешампион по аркадни игри, още двама някогашни геймъри и създателя на Пак-ман. Останалото е история, както се казва. Питър Динлидж пък играе бившия световен шампион и детски архивраг на главния герой, като по съвместителство е и комично неприятен гадняр.
Пиксели можеше да бъде много приятен (вместо в най-добрия случай недразнещ) летен филм, но пропуска тази възможност. Макар че Адам Сандлър по принцип е добър избор за ролята на клиширан загубеняк, който накрая се оказва свестен, образът на полугениален геймър му отива колкото тиролска народна носия на Леонардо ди Каприо. Каквито и актьорски възможности да имат Питър Динклидж и Мишел Монахан, те не си проличават точно в това произведение. Можеше да се постигне много повече и с музиката или с някакви препратки към 80-те, но тези възможности просто са пропуснати. В резултат филмът е абсолютно незапомнящ се и има сценарий, който наподобява на епизод от детски осемдесетарски сериал: предвидимо развитие, клиширани сюжетни обрати и нашия герой, на който в последния момент му идва пауърът и спасява света. В добавка към това се прокарва доста инфантилната идея, че ако не си първи в нещо (в случая в аркадните игри), не струваш. В смисъл, когато си вицешампион като главния герой във филма, това на практика е шампион, който е спал зле последната нощ, а не „абсолютно същото като всички останали бездарници наоколо“.
Специалните ефекти, освен че са умилителни и във формата на Пак-ман, Донки Конг и т.н., не се отличават с нищо.
Има нещо леко сбъркано в обстоятелството, че Пиксели се цели едновременно в детско-юношеската аудитория и в хората, които си спомнят с умиление 80-те. Казано математически, тези две групи нямат общи елементи. Проблемът е, че за по-младата аудитория във филма няма да има нищо чак толкова привлекателно, за хората помнещи 80-те сценарият ще е твърде наивен. Все пак филмът не блести и с някакви ужасни простотии или прекален сандлъризъм (знам, че това не е така, но да си представим, че „сандлъризъм“ е истинска дума). Бих казала, че по-скоро не си струва загубеното време и парите за киното, но ако наистина нямате какво да правите, няма да нанесе твърде много вреди.
Оценка: 5/10