Пиксели

За разлика от повечето филми на Адам Сандлър, проблемът на Пиксели не е, че съжаляваш, че си го гледал и ти е малко лошо на стомаха. Проблемът е, че не знаеш защо си го гледал и почти не помниш какво си гледал.

Пиксели залага на хайпа по осемдесетарското геймърство, като поставя света в ситуация, в която е нападнат от герои от класически аркадни игри. Всичко това се случва, след като извънземна цивилизация попада на записи от Земята с попкултурни примери, включително материал от световното по аркадни игри, които те интерпретират като обявяване на война. В отговор предизвикват Земята на двубой в някои от най-популярните игрални заглавия, като залогът е цялото човечество. Президентът на САЩ (Кевин Джеймс) извиква на помощ своя приятел от детството Бренър (Адам Сандлър), който е бил вицешампион по аркадни игри, още двама някогашни геймъри и създателя на Пак-ман. Останалото е история, както се казва. Питър Динлидж пък играе бившия световен шампион и детски архивраг на главния герой, като по съвместителство е и комично неприятен гадняр.

Пиксели можеше да бъде много приятен (вместо в най-добрия случай недразнещ) летен филм, но пропуска тази възможност. Макар че Адам Сандлър по принцип е добър избор за ролята на клиширан загубеняк, който накрая се оказва свестен, образът на полугениален геймър му отива колкото тиролска народна носия на Леонардо ди Каприо. Каквито и актьорски възможности да имат Питър Динклидж и Мишел Монахан, те не си проличават точно в това произведение. Можеше да се постигне много повече и с музиката или с някакви препратки към 80-те, но тези възможности просто са пропуснати. В резултат филмът е абсолютно незапомнящ се и има сценарий, който наподобява на епизод от детски осемдесетарски сериал: предвидимо развитие, клиширани сюжетни обрати и нашия герой, на който в последния момент му идва пауърът и спасява света. В добавка към това се прокарва доста инфантилната идея, че ако не си първи в нещо (в случая в аркадните игри), не струваш. В смисъл, когато си вицешампион като главния герой във филма, това на практика е шампион, който е спал зле последната нощ, а не „абсолютно същото като всички останали бездарници наоколо“.

Специалните ефекти, освен че са умилителни и във формата на Пак-ман, Донки Конг и т.н., не се отличават с нищо.

Има нещо леко сбъркано в обстоятелството, че Пиксели се цели едновременно в детско-юношеската аудитория и в хората, които си спомнят с умиление 80-те. Казано математически, тези две групи нямат общи елементи. Проблемът е, че за по-младата аудитория във филма няма да има нищо чак толкова привлекателно, за хората помнещи 80-те сценарият ще е твърде наивен. Все пак филмът не блести и с някакви ужасни простотии или прекален сандлъризъм (знам, че това не е така, но да си представим, че „сандлъризъм“ е истинска дума). Бих казала, че по-скоро не си струва загубеното време и парите за киното, но ако наистина нямате какво да правите, няма да нанесе твърде много вреди.