Мъжът от U.N.C.L.E.

Филмите на Гай Ричи, макар често да са забавни и разведряващи, никога не са се отличавали с особена дълбочина или оригиналност. Две димящи дула, Гепи, Шерлок Холмс – в тях има нещо приятно, но все пак не бих ги нарекъл свежи или страхотни. Най-новата лента на популярния режисьор и сценарист – Мъжът от U.N.C.L.E. – не прави изключение.

Мъжът от U.N.C.L.E. е римейк на комедиен шпионски сериал от шейсетте години. Действието се развива през Студената война, а главните лица са агентът на американското правителство Наполеон Соло (Хенри Кавил) и съветският шпионин Иля Курякин (Арми Хамър). Макар да са членове на двата враждуващи лагера, Соло и Курякин са принудени да сключат съюз и да обединят усилията си в името на значима мисия, чийто успех е важен и за двете страни.

Ако трябва да определя филма с една дума, най-вероятно бих се спрял на „стилен“. Изисканите костюми от 60-те, впечатляващите декори, харизматичният актьорски състав – всичко в Мъжът от U.N.C.L.E. представлява пир за очите. На повърхностно ниво. Филмът напомня на ретро брой на модно списание – очарователен е, ако човек го разлиства нехайно, докато чака пред нечий офис или си пие сутрешното кафе. И все пак привлекателната визия не успява напълно да притъпи усещането за блудкавост и липса на съдържание.

Сюжетът категорично е най-слабият елемент на филма. Историята е някак нестройна – твърде разпокъсана и задръстена със странни примеси. Началните двайсетина минути са хаотични и нефокусирани. В един момент действието започва да тече по-плавно, случващото се на екрана придобива смисъл, зрителят се потапя в сюжета и дори започва да се вълнува от съдбата на героите. И изведнъж –  БАМ! – от нищото изниква някоя напълно неподходяща и нелепа сцена. Тези отделни моменти често имат своя чар и сами по себе си не изглеждат толкова неприятни, но просто не се връзват със ставащото преди и след тях. Затова цялостно лентата изглежда фрагментирана – сякаш Гай Ричи е събрал всичките си странни приумици и ги е наблъскал в един филм, без да се интересува дали полученият микс ще бъде успешен.

Актьорите обаче са на ниво. Доколкото сценарият им го позволява, разбира се. Хенри Кавил е чаровен и обаятелен, има екранно присъствие и поднася репликите си добре, но персонажът му е леко сух и безинтересен. Героят на Арми Хамър, от друга страна, е доста по-забавен за гледане, защото непрестанно потръпва от стаен гняв, което го превръща в ходеща бомба със закъснител. Хамър се справя много добре със задачата и успява действително да изглежда така, сякаш само след секунда ще изпадне в нервна криза и ще избие всички на екрана. Алисия Викандер, която аз лично много харесвам в датската историческа драма Кралска афера, поема ролята на германката Габи. Тя не отстъпва на колегите си от мъжки пол и успява да изглежда както безлична и безобидна в някои моменти, така и хитра и фатална в други. Специална похвала заслужава Елизабет Дебики, чиято героиня е основната злодейка във филма. Тя е толкова великолепна и харизматична, че е направо срамота, че в шпионските филми няма повече антагонисти като нея. Защо злите гении в историите за Бонд обикновено са скучни чичковци със сковани лица, а не изящни дами с дълбок поглед и огромно количество престъпно скъпи бижута?

Сравнението с филмите за Бонд ме отвежда до най-голямото достойнство на лентата. Защото въпреки гореизброените недостатъци, въпреки тромавия сюжет, въпреки липсата на дълбочина, по някакъв странен начин Мъжът от U.N.C.L.E. е един прекрасен филм. Прекрасен е, защото все пак е направен с обич. Без изключително количество талант, без майсторство, но с много желание. Мъжът от U.N.C.L.E. е като любовно писмо към класическите шпионски филми. Привлекателните протагонисти в стилни костюми, красивите опасни дами с множество тайни, еднопластовите злодеи, искащи да се докопат до някоя гигантска бомба, преследванията с коли, лодки и хеликоптери, мъчителните разпити с игли, електрошокове и други ужасни техники за извличане на информация, престрелките, експлозиите, (не)очакваните обрати… всичко е тук. Видно е, че Гай Ричи се е опитал да направи един от онези филми, които искрено е обичал като дете. Резултатът е доста несъвършен, но дори в това несъвършенство се крие известен чар.

В комерсиално отношение Мъжът от U.N.C.L.E. не постигна успеха, на който се надяваха създателите му, и едва ли ще получи продължение. Което все пак е жалко. Въпреки недостатъците си, лентата ми достави удоволствие и не бих отказал да видя още от приключенията на Соло, Курякин и Габи.