Логан

Дедпуул беше много успешен филм за Фокс. По-успешен, подозирам, отколкото очакваха, което вероятно беше и една от причините да е толкова успешен – по-слабият продуцентски контрол. Каквито и да са причините, лентата за устатия наемник демонстрира, че няма нужда да си Диснивизираш филмите, за да направиш по-големи приходи. Показването на истинско насилие и кръв не е анатема, а просто още едно средство, и използването му позволява да отидеш на места, където историите без PG-13 не могат да стигнат.

A в крайна сметка има ли по-кървав мутант от Върколака? Младежът буквално кърви всеки път, като си вади ноктите от ръцете, да не говорим за методите му на насилие. По някакъв начин съумяхме да го гледаме в продължение на петнадесет години с толкова минимално количество кръв, че човек би си помислил, че тия адамантиеви остриета са направени от гума.

Логан е опитът на Фокс да произведат директен и кървав филм за Върколака такъв, какъвто го познаваме от по-бруталните му комиксови проявления. Историята се развива десет години в бъдещето. Мутантите са на практика изтребени, няма регистрирани нови мутации от много години, а Логан (Хю Джакман) бавно умира от отровата на адамантиума, с който отслабващите му мутантски способности се справят все по-трудно. Оставен без посока и цел, той се грижи за сенилния (и съответно невероятно опасен) професор Екзейвиър (Патрик Стюарт) и шофира парти лимузина в Ел Пасо, в опит да събере достатъчно пари, за да могат двамата да напуснат континента. Внезапно, в живота му нахлува малката Лора (Дафни Кийн) – нов мутант с изненадващо идентична мутация с неговата, а след нея, разбира се, и съпътстващата този тип появи сенчеста корпорация, готова да коли и беси, за да постигне целите си. Логан се озовава оплетен в пътешествие на север, с цел, в която не вярва, с компания, на която не дължи нищо, преследван от хората, отговорни за изтреблението на вида му.

Въпросът естествено не е дали Логан е добър филм. Хайпът по него започна още преди да се появи по екраните и ако сте стигнали до четене на моето ревю, вероятно вече знаете, че определено е добър. Въпросът е, дали Фокс не са отишли твърде далеч в реализма и кървавата драматичност. Защото това са едни УЖАСНО депресивни два часа и нещо, и в края им не бях напълно убеден, че съм доволен, че съм ги прекарал с тази лента. И не защото Логан не е пълен със страхотни сцени, великолепна игра и майсторски изградена атмосфера, а защото това не е финалната глава в историята на мутантите, която искам да видя. Разбира се, бъдещите X-men филми могат да се гаргарят с времевата линия, както си искат, и да пренапишат събитията от този филм, но на този етап бъдещето, за което мутантите се борят, е пълен кошмар, и дори не по уютен постапокалиптичен начин, а с визията за един напълно нормален, ако и леко нехуманен свят, в който homo superior просто са отмрели, а оцелелите нямат причина да продължават. Тази нихилистична депресия виси над историята като черен покров, който не позволява да се радваш истински на триумфите на персонажите, доколкото ги има, и честно казано ми дойде твърде тежка за мутантската вселена.

Историята фокусира върху теми като търсенето на цел в живота, и необходимостта от връзки с други хора. Пътешествието на Логан, Екзейвиър и Лора по елегантен и ненатрапчив начин ни показва перспективите на трима души от три различни поколения, никой от които не е имал шанса за нормално съществуване, всеки от които има различна роля в това търсене на посока и съпричастност. Актьорската игра е на невероятно ниво. Патрик Стюарт и Хю Джакман са великолепни актьори дори без добре написан сценарий, но малката Дафни Кийн демонстрира изключително разнообразие, от истерична агресия, през интензивна целенасоченост, до несигурна радост. Интересно ще ми бъде да я видя в други филми, защото това момиче има огромен потенциал.

Във визуално и музикално отношение Логан отново блести. Екшън сцените не щадят нито героите, нито зрителя. Адамантиеви остриета пронизват черепи, крайници и всякакви други телесни части. Куршуми пръскат кръв във всички посоки, но същевременно бруталността е фокусирана и целенасочена, и не отвращава. Музиката е смесица от ретро екшън примитивизъм и класически кънтри и рок песни. Това е един от по-добрите саундтраци, които са ми попадали през последните години.

Ако Логан се дъни в нещо, то това е не атмосферата, героите или средствата, използвани за изграждането им, а сюжетът. За втори пореден път след Дедпуул, Фокс са решили да лежат на лаврите на високото качество на всички странични елементи и да минат метър с кекава и никаква история, която нито дава достатъчно плътност на света, в който се развива действието, нито съумява да предложи нещо интересно или неочаквано в сюжетно отношение. И докато в по-добре разказан филм някои от неотговорените въпроси биха стояли добре като щрихи, чиято цел е не да информират, а да дообогатяват историята, тук на човек просто му се иска да знае факти от миналото, за да не му се налага да се занимава единствено с базовата клиширана формула за зла корпорация, преследване от недонаписани злодеи, за които не ти пука, и драматичен финал, почиващ почти изцяло на персонажи, вместо на събитията, стигнали до него.

В крайна сметка, Логан безспорно си заслужава гледането. Качествен филм, който малко некоректно използва силните си страни, за да замаже някои дефекти, които не беше редно да има, с атмосфера и сюжет, които са две идеи твърде депресиращи. Последното, разбира се, е лично мнение и усещане, с което не всеки ще се съгласи. За много хора новоизграденият емоционален и агресивен реализъм ще са алфата и омегата на това преживяване. За мен това е поредният X-филм, който „ми хареса, но не съвсем“, и при все че безспорно е в топ 3 на най-добрите мутантски ленти, не очаквам скоро да имам порив да го гледам отново.