Железният човек 3
Режисьор: Шейн Блек
Сценарий: Шейн Блек и Дрю Пиърс
В ролите: Робърт Дауни Джуниър, Гай Пиърс, Гуинет Полтроу, Бен Кингсли, Ребека Хол, Дон Чийдъл, Пол Бетани, Джон Фавро, Тай Симпкинс
Очакванията ми за Железният човек 3 бяха средни. Каквото и да си говорим, култовостта на първия филм се дължи не толкова на някакви неземни качества, колкото на простичкия факт, че внезапно получихме неочакван филм за световно известен супер-герой, заснет кадърно и изигран от първокласен актьор, способен да ръси нагли лафове без да става досаден. Логично беше втората част да се издъни, и Джон Фавро доста умело успя да не надгради нито един от правилните елементи от оригинала, наблягайки вместо това на банални технологични ъпгрейди. Пък и какво толкова може да се постигне – дори при таланта на Робърт Дауни Джуниър – с привлекателен милиардер, на който всичко му е наред?
Много, оказва се. Железният човек отново удря джакпота откъм режисьор, сценарий и актьори. Напълно непознатият ми Шейн Блек е взел успешната формула от първите два филма и й е придал дълбочина, каквато дотогава й липсваше. Третата част е много повече история за израстването на Тони Старк – страдащ от мека форма на посттравматичен стрес след събитията в Отмъстителите (които се споменават неколкократно) – отколкото екшън с роботи. Действието се върти около Мандарина (Бен Кингсли) – неуловим терорист, наел се да хвърли Америка в ступор с бомбени атентати, които не оставят следа от взривно устройство. Междувременно Олдрич Килиън (Гай Пиърс) – стар познайник на Тони Старк и приятелката му/шефка на Старк Ентърпрайзес, Пепър Потс (Гуинет Полтроу) – е изобретил формула, която пренаписва човешкото ДНК и е в състояние да лекува ампутирани крайници, наред с други, не толкова морално изчистени приложения. Пепър отказва да финансира Екстремис, но предложението на Килиън е само част от много по-мащабна игра.
Железният човек 3 е великолепно композиран. Историята се движи с перфектна скорост; средната част, която често влачи при подобен род филми, вместо това е изпълнена с разнообразни обрати, а финалът е експлозивен. Действието сменя обороти и локации неколкократно – похват, който създава усещането за мащабен сюжет и рядко се проваля. Признавам си без бой, че не съм добре запознат с комиксите за Железния човек и съответно не съм наясно доколко Екстремис отговаря на първообраза си (терминът е взет директно от комикса), но пък Мандаринът смело и с нагла усмивка няма грам общо със зеления си оригинал. Бен Кингсли обаче създава толкова оригинален образ, че малко хора ще имат проблем с това.
Вече споменах, че филмът свободно цитира събитията от Отмъстителите и други герои като Тор и Капитан Америка. Видно е – включително от сцената след кредитите, и финалния надпис след нея – че от Марвел вече смело планират продължението на огромния си хит (също така преди Железният човек 3 върви трейлър на новия Тор). Донякъде неприятен е фактът, че никой от другите Отмъстители не се появява тук, а и S.H.I.E.L.D. са съмнително липсващи, но предвид че историята все пак фокусира върху Тони, това не е такъв кусур. По-неприятен е фактът, че връзката между Тони и Пепър е доста слабо развита и изглежда застинала и неубедителна. Надявах се на повече и това определено беше най-подходящият филм за целта. Изненадващ елемент е хуморът. Сценарият комбинира безспорно по-мрачен сюжет от този на предходните части, с два пъти повече хумор, често интензивно галфонски, и смесицата работи перфектно.
Актьорската игра е на обичайното за франчайза високо ниво, но с няколко изненади. Робърт Дауни Джуниър и Гуинет Полтроу отдавна се чувстват комфортно в ролите си и това, че се справят добре, не е новина за никого. Но Бен Кингсли като Мандарина е абсолютно неочакван бисер, макар и за кратко, а малкият Тай Симпкинс в ролята на хлапето, което помага на Тони в средната част на филма, е толкова естествен в изпълнението си и химията между него и Дауни Джуниър е толкова силна, че сцените с двамата са може би най-добрите в Железният човек 3. За контраст, Гай Пиърс е доста никакъв, но тя и ролята му е доста никаква. Джон Фавро компенсира това, че не седи на режисьорския стол, като си дава доста по-реална роля. Изненадващо, тя се вписва идеално в сюжета, но лично аз винаги се дразня, когато режисьори/продуценти/квиттам се бутат в собствените си филми.
Ефектите и екшънът (които в тоя жанр най-често са едно и също) са на много високо ниво. Третата част използва доста повече забавени каданси от предните две, но съумява да не губи добрия вкус в стил „Зак Снайдър“, а финалното меле пресъздава динамиката от баталната сцена в края на Отмъстителите – множество битки и птичи поглед, който преминава от една към друга. Похватът работеше там, работи успешно и тук. Саундтракът е на стандартното за Марвелските филми кадърно-но-беззъбо ниво – нищо впечатляващо (аз още копнея някой да повтори нивото на зашеметяващия саундтрак на Х-мен 3, но не би), но си върши работата добре.
За финал ще повторя, че за мен това е най-добрият от трите филма, излезли до момента. Историята е богата и страхотно разказана, хуморът е на супер високо ниво, а малко по-дълбокият психологизъм допринася за усещането, че Железният човек 3 не е просто епизод от сериал, а завършек на трилогия. И при все, че едва ли ще видим Тони Старк в индивидуално приключение отново, аз поне нямам търпение за появата му в следващите Отмъстители.
Оценка: 9 /10
Никой комикс фен няма да даде оценка 9 от 10. Филма си беше подигравка с комикса за Iron Man и арки като Екстремис, които оформят персонажа. От статия си вадя извода, че за повечето хора това е поредния летен хит и нищо повече.
@Misaki:
Голям праз е дали адаптират комикса директно. Супер-героите минават през много различни версии и интерпретации с годините и създателите на филмовите версии просто черпят вдъхновение от комиксите. Няма писано правило, че трябва да се придържат стриктно към Екстремис или каквото и да е. Важното е да се получи добър филм. Аз също не бих му дал 9, но определено не е заради някаква „подигравка“ с оригиналния материал.
Това е все едно да ми кажеш, че няма проблем ако Жокера го представят като счетоводител. Всички тези персонажи имат едно ядро, около което гравитират авторите. И независимо кой го пише, само наслагва около него и рядко се изменя. Точно, защото много хора смятат, че могат да правят каквото си поискат с първоизточника, кадърните адаптации са малко.
Всъщност не е все едно да ти каже нищо подобно. Жокерът е емблематичен персонаж от може би най-популярната комикс поредица на всички времена. Мандаринът е един от злодеите на треторазреден комикс, чийто герой е известен основно като част от екип. Филмите са отделен свят, който не се придържа към всички детайли от комиксите, нито е нужно. Ако се е получил наистина качествен филм, това доколко има общо с оригинала става без значение. Третирай го като различно произведение. Не помня някой да имаше проблем с „Робин“ в последния Ноланов филм.
Мандаринът в оригинал е много тъп и смешен архи-враг всъщност. Някакви енергийни пръстени от извънземен кораб, външен вид а-ла Фу Манчу. Разбира се, той е гениален учен и като всеки китаец владее бойни изкуства. Не мисля, че се вписва особено добре в съвременния контекст на Iron Man, Avengers или каквото и да е всъщност. Новият вариант е далеч по-интересен и забавен.
Всъщност Мисаки си е прав да се възмущава, защото всеки си има любим комикс, явно при него това е Железния човек. Не съм запознат с комикса, поради простата причина, че бях тийн в комунистическа България и основния ми досег с американски комикси бе Х-мен и Батман, но от това което съм виждал, е че Мандарина е един от основните противници на Железния. Така че съвсем нормално е Мисаки да е разочарован, макар че не е същото като да обявят „wolverine and sabertooth brothers?“. А относно Батман на Нолан и Робин, образа на Робин бе най-малкото за което човек да се заяде, така че няма да помните някой да е имал проблем с образа на Робин.
П.С. Сега след като изгледах филма, напълно разбирам възмущението на Мисаки. Нормално е Шейн Блек да не ви е известен, не знаех, че се е трансфомирал в режисьор, но през 90-те бе доста вървежен сценарист. На него приписваха модата да се вкарва хумор в екшън-филмите, дори в един от тях главния герой изцепи нещо от сорта: „Сега сме 90-те и не може просто да гръмнеш някой, първо трябва да кажеш нещо смешно“. Та, за филма: ами с една дума скучен, с две думи: голяма скука. Близо час гледаме как Железния човек се вживява в ролята на Шерлок, явно от пост-травматичния стрес след Отмъстителите, като нагледно ни убеждава, че Тони Старк буквално си е Железен, дори без тенекиените джаджи. Имах чувството, че гледам някаква кръстоска между „Мисията Невъзможна“, „Умирай трудно“ и някой детективски-дедуктивен сериал. Мандарина бе смешен от всякъде, да не говорим, че ролята му бе мимолетна. Екстремис ми хареса като злодей и противник, има голям потенциал но както винаги става в холивудски филм, се издъни по най- тъпия начин, така и не можа да вземе решение дали работи за себе си или за някой друг и накрая бе убит от взривен вибратор. И като финал: Марвел почнаха добре с първите филми но успешно копират формулата на предшествениците си в това поприще: всеки следващ Тор, Батман, Супермен, Спайдърмен, Железен и т.н. номер еди кой си е все по натруфен, по тъп, по безсмислен и по голям провал във финансово отношение. В случая Железния дори не бе натруфен. Краят на филма си остава възможност да няма 4-ти филм, което е добре. Може би това е и причината за неочаквания успех на „Пазителите“.