Реликвите на смъртните: Град от кости

За добро или лошо живеем в епоха, изобилстваща на адаптации по young adult романи с фентъзи или сай-фай елементи. Само преди няколко години филмите от серията Здрач доказаха, че е възможно една поредица да бъде масово оплювана, главните й герои да се превърнат в символи на малоумието, имената на актьорите да станат нарицателни за абсолютно бездарие и все пак въпросната поредица да постигне категоричен бокс-офис успех и да донесе адски много пари на инвестиралите в нея. След тази Здрач-мания филмите, имащи за свой протагонист привлекателна и мъдра тийнейджърка, рязко зачестиха. Това доведе както до редица скучновати клонинги от рода на Червената Шапчица, Прелестни създания и Скитница, така и до много по-качествения Игрите на глада. Последният успя да спечели одобрението на критиците и да обори наложилата се тенденция, че “смела тийнейджърка в главната роля” = “романтичен блудкавеж без художествена стойност”. И точно тук идва Реликвите на смъртните: Град от кости, за който искрено се надявах, че ще е една идея по-далечен от Здрач и една идея по-близък до Игрите на глада. И в някаква степен бях прав. Едната идея я има, просто нито е особена развита, нито е особено впечатляваща.

Реликвите на смъртните: Град от кости е екранизация на първата книга от поредицата на Касандра Клеър за Клеъри Фрей – възприемчива тийнейджърка, която след поредица от необясними инциденти разбира, че в света край нея се води тайна война между силите на Светлината и Мрака, за която дори не е подозирала. Преди да достигне до тази невероятно новаторска концепция, Касандра Клеър е известна сред Хари Потър блогърите като изключително активна авторка на фенфикшъни, концентрирани върху страстната любов на Хърмаяни Грейнджър с Драко Малфой. Тук е моментът да призная, че съм чел не една, а цели четири книги от Реликвите на смъртните.  Романчетата всъщност са приятни, четат се лесно, стават за развлечение след тежък ден и не изискват абсолютно никакви ментални усилия. Историята в тях е сглобена от елементи от почти всички известни поредици – като се започне от Хари Потър, мине се през Бъфи, убийцата на вампири и се стигне до Междузвездни войни. И все пак книгите имат чар, макар да са пропити от блудкавост, макар стилът на писане в най-добрите си моменти да достига до среднисто качество, макар героите да демонстрират изключително съмнителен интелект, книгите все пак имат някакъв чар. Вярвам, че с талантливи актьори и качествена режисура този ефект можеше да бъде подсилен при екранизация. За жалост обаче лентата на Харълд Цварт не прави никакви усилия в тази насока.

Всъщност най-големият недостатък на филма се състои в това, че е болезнено банален. Сякаш всички, работещи по проекта – сценаристи, режисьор, актьори – групово са се наговорили да създадат нещо напълно посредствено. В Град от кости няма дори претенция за нещо повече – всичко е стандартно и обикновено. Историята е изтъркана – вината за това може да се хвърли върху романите, но в крайна сметка филмовите дейци дори не са се опитали да я представят по по-оригинален начин. Режисурата не е напълно отвратителна, но е суха, стандартна и невдъхновяваща. Продукцията на моменти напомня повече на телевизионен епизод на Дневниците на вампира, отколкото на кино филм. С бюджет от шейсет милиона може би не могат да се постигнат колосални зрелища, но все пак сумата е повече от достатъчна за изграждането на атрактивна ърбън-фентъзи атмосфера, стига да бъде употребена добре. Тук подобно нещо дори не е опитано. Няколкото бойни сцени, в които участват вампири, върколаци и тренирани унищожители на злото, са скучни и досадни.

Актьорската игра е силно варираща. Главната роля на Клеъри Фрей е поверена на Лили Колинс – дъщерята на Фил Колинс, която миналата година беше едната от двете Снежанки. Девойката има известен чар, но в този филм категорично не си дава много зор. Освен това огромните й вежди са във видимо различен цвят от пребоядисаната коса, което е изключително дразнещо при кадрите в близък план. Но докато Лили Колинс влага поне минимални усилия, то нейният екранен партньор – Джейми Кембъл Бауър – не прави дори и толкова. Независимо дали говорим за екранно присъствие или актьорски заложби, при него ясно се усеща, че е бил в поне три филма от поредицата Здрач. Специална похвала заслужава ирландският актьор Робърт Шийн, който играе Саймън – най-добрият приятел на главната героиня, обречен на безнадеждна любов към нея. Шийн успява да направи персонажа забавен, свеж и изключително приятен, с което рязко изпъква от връстниците си. Не съм имал удоволствие да гледам сериала Misfits, за който Шийн има новинация за БАФТА, но определено ще го направя скоро. В Град от кости се наблюдават и включвания от по-обиграни ветерани като Джонатан Рис Майърс и Лина Хийди. Те се справят похвално с поверените им роли, но за жалост не получават достатъчно екранно време.

Добрата новина е, че в някои отношения Град от кости все пак не е съвсем като Здрач. Има любовна история между схватлива тийнейджърка и мистериозен ловец на демони, зад чието сурово лице се крие чувствителна и ранима душа, но това не е главното, или поне не е единственото главно. Филмът полага основите на конфликта между магическите видове, чиято ескалация бихме видели във все по-малко вероятното продължение. Клеъри Фрей може би не е пример за волево непоклатим персонаж, но поне не успява да се превърне в напълно пасивна героиня, чиято единствена задача е да си избере гадже. Второстепенните персонажи внасят известно очарование и общо взето в тях са концентрирани най-добрите моменти от лентата.

Като човек, който все пак е чел книгите и донякъде ги харесва, се надявах, че Реликвите на смъртните: Град от кости ще пожъне успех и ще се сдобие с още няколко продължения. След като изгледах филма, вече не държа това да се случи. Достатъчно безлични поредици се въртят по кината, светът спокойно може да мине и без тази.