Batman: Bad Blood

Batman: Bad Blood е третият филм от новата анимационна поредица за маскирания милиардер след Son of Batman от 2014-та и Batman vs. Robin от 2015-та. Историята е директно продължение на случващото се в предишните два филма и отново застъпва темата за отношенията между Брус Уейн и сина му Деймиън, но този път това не е единственият разглеждан проблем. Дори не е централният.

Всъщност Bad Blood си поставя интересната задача да бъде филм за Батман без Батман. Брус Уейн (озвучаван отново от Джейсън О’Мара) се появява в страхотната отваряща сцена и после изчезва безследно. Слуховете за смъртта на Батман плъзват като чума из Готъм Сити и съвсем скоро престъпността в града се повишава. Дик Грейсън (Шон Меър), подвизавал се в миналото като Робин, вижда как делото на мъжа, който го е отгледал, се разпада и решава, че е настъпил моментът да облече костюма на своя наставник. Намиращият се на хиляди километри Деймиън Уейн (Стюарт Алан) научава за изчезването на баща си и незабавно потегля обратно към Готъм. Изобретателят на разнообразни бойни технологии и близък сподвижник на Батман Лушъс Фокс става обект на нападение и това принуждава сина му Люк (Гайъс Чарлз) да се включи в преследването на злодеите в града. И така, един по един, съмишлениците на Батман се заемат със защитата на Готъм и с разплитането на мистерията около изчезването на своя идол, ментор и приятел.

Към гореизброените персонажи се включва и едно ново лице – Катерин Кейн, Батуомън, която прави своя дебют в анимираните филми на DC. Всъщност персонажът на Батуомън е толкова значим, че веднага след излизането на анимацията из интернет се появиха коментари, че това не било филм за Батман, а за Батуомън, при това за доста неприятна и несимпатична Батуомън. Не съм съгласен с тези критики – считам, че екранното време е добре разпределено между всички герои, просто Батуомън открадва всяка сцена, защото е много по-интригуваща от всички останали. И тъй като Катерин Кейн е персонаж, който обичам много, а Bad Blood е първото ѝ анимационно представяне, ще използвам възможността да разкажа малко повече за нея.

Концепцията за Батуомън възниква през 50-те години на миналия век. Тогавашните читатели на комикси съобщават на издателите, че са изключително притеснени от близостта между Батман и Робин – двата мъжки персонажа са твърде добри приятели, сякаш между тях има нещо… интимно! Потресени от ужасяващата перверзия, в което се превръщат комиксите им, издателите от DC решават незабавно да вземат мерки и затова създават Батуомън – Жена прилеп, по която да се прехласва Батман. Единствената художествена цел на Батуомън на този етап е да доказва хетеросексуалността на Батман. Читателите се успокояват и всичко се връща към нормалния си ритъм. Но, шокиращо, персонажът на Батуомън не успява да стане особено популярен и през следващите десетилетия постепенно изчезва от комиксите. Много години по-късно, чак през 2006-та, DC решават, че е крайно време да изкупят срама си и отново представят на читателите Батуомън – този път силна, самостоятелна, независима. И, за да няма никакви съмнения защо е там – лесбийка. Новата Катерин Кейн е доста мрачен персонаж – с трагична история и проблемно минало, но в нея има и нещо силно, нещо светло. Една непреклонност, борбеност, един силен стремеж към достойно поведение, така присъщ на всички герои от Бат-семейството.

Batman: Bad Blood разкрива историята на Кейти по директен и безцеремонен начин, сякаш е едва ли не сериал на Нетфликс. Дори аз се изненадах, когато чух в анимация репликата „След като ме изгониха от армията, животът ми се превърна в размазана картина от секс, наркотици и техно клубове.” Нищо от миналото на Кейти не е спестено – и по-добре, защото именно най-мрачните мигове от живота на Батуомън я превръщат в героинята, която обичам. Междувременно Ивон Страховски (Чък) се справя превъзходно с озвучаването на Батуомън и ѝ придава цялата необходима твърдост и безкомпромисност. Лично аз считам, че Кейти Кейн е най-силният персонаж, (пре)създаван от DC за последните 20 години, и изключително много се радвам, че тя получи шанса да бъде представена пред анимационните фенове.

Но нека се върна към по-общия обзор на филма. Няма как да не похваля красивата анимация в Bad Blood – рисунките са страхотни, цветовете са съчетани по уместен начин. Във визуално отношение филмът определено превъзхожда предшественика си Batman vs. Robin, макар да не е чак толкова стилен, колкото оригиналния Son of Batman. Екшънът изглежда добре, като се изключи една конкретна сцена от първата половина, в която видимо се чувства, че аниматорите бягат от по-грандиозната зрелищност, за да я запазят за финала. Озвучаването е на ниво – талантливият актьорски състав съумява да подплати комиксовите герои със страхотно, емоционално наситено звучене.

Един от големите плюсове в тази поредица, както и в други от новите анимации на DC, е това, че филмът излиза директно на DVD и Blu-ray, тоест се прави за феновете, които специално ще отидат да си го купят, а не за масовите кино зрители. Цялата трилогия е видимо предназначена за почитателите на комикси – това не означава, че случайният зрител няма да успее да разбере действието, но означава, че филмите не хабят време и усилия да разясняват подоробно кой е Брус Уейн, каква е предисторията на някогашния Робин Дик Грейсън, какво представлява течността от Лазаровата яма и така нататък. Обясненията са с половин изречение, само колкото зрителите, които са по-слабо запознати с митологията на Батман, да разберат за какво става въпрос. Тези анимационни филми осъществяват това, което все още остава недостижимо за игралните – разказват качествена история като използват смело огромното сюжетно и образно богатство от комиксите за Батман. Когато гледам игрален комиксов филм, често се налага да се задоволявам с трохи – радвам се, че някой герой прави кратка и ненужна препратка към значимо събитие от комиксите, вълнувам се, че някъде на заден фон се вижда сграда с логото на някоя организация от комиксите, подскачам от удоволствие, когато някой второстепенен комиксов персонаж, за който съм чел десетки или стотици броеве, получи две реплики и десет секунди екранно време. В Batman: Bad Blood не се налага да се задоволявам с трохи – филмът черпи с пълни шепи от митологията на Батман и създава страхотна история за феновете, без да се стреми да привлече вниманието на случайните хора, минаващи покрай киното в мола.

Най-сериозният недостатък на Batman: Bad Blood е неговото времетраене. Филмът е близо 72 минути (с надписите), което си е доста малко. Едни допълнителни 15 или 20 минути биха позволили на сюжета да се развие по-плавно и хармонично. Другата ми по-сериозна забележка е насочена към начина, по който се разви историята на един определен персонаж. Въпросното развитие напълно съответства на комиксовата същност на образа, но влиза в противоречие с предишните филми от поредицата, където тази личност беше представена с дълбочина и многопластовост.

Batman: Bad Blood представлява страхотен завършек на трилогията и успява наистина да ѝ придаде усещане за цялостност. Същевременно филмът по ненатрапчив начин отваря вратите за бъдещи попълнения в поредицата. Ако от DC решат да ни зарадват с нова анимация от тази серия, най-вероятно ще изгледам филма още в деня на излизането.