Режисьор: Андрю Стантън
Сценарий: Андрю Стантън и Марк Андрюс

В ролите: Тайлър Кич, Лин Колинс, Саманта Мортън, Уилям Дефо, Томас Хейдън Чърч, Марк Стронг и др.

Автор: Роланд

Признавам си без бой, че никога не съм чел марсианските истории на Едгар Райс Бъроуз (нито пък Тарзан или каквото и да било друго от него), така че освен смътната представа за ранна кампи фантастика с цици, типична за първата половина на 20-ти век, отидох в киното без никакви конкретни очаквания. В съзнанието ми този род литература винаги е имал особено очарование, макар и уви конкретните му представители, които са ми попадали, често да са били доста бездарно написани.

Изненадващо, Джон Картър се оказа доста по-близък до представите ми от това, което очаквах. Историята следва премеждията на Джон Картър – ветеран от американската Гражданска Война – който след поредица от странни събития бива пренесен на Марс – наричан от обитателите му Барзум – където се натриса насред друга война, която обаче би могла да има много по-глобални последици от предишната, в която е участвал.

Джон Картър е динамична приключенска история, пълна с героизъм, епика, сексизъм и тотална липса на реализъм в най-прекрасните традиции на класическата фантастика. Имаме Смелия Недоброволен Герой, Смелата Секси Принцеса-Воин, Смелият Но Зъл Враг и Злата Конспирация, която дърпа конците. Специалните ефекти са изобилни, но използвани със стил, за да подчертаят чуждоземната екзотика на Марс. Актьорската игра е напълно безинтересна, както може да се очаква от подобен филм, като единствено минимално впечатление прави великолепният Марк Стронг в ролята на Злодея В Сянка. Саундтракът е качествен, макар и не особено запомнящ се, и допринася за епичната атмосфера.

За съжаление филмът страда от същата „недостатъчност“, която притежава практически всичко, правено за развлечение последните няколко години. Трудно е да се посочи конкретен дефект, по-скоро цялото някак не съумява да е нещо повече от сбора на частите си. Добро забавление, човек не съжалява, че го е гледал, и особено предвид очевидно ниските си претенции, цялостното усещане е дълбоко позитивно. Джон Картър просто не е филм, който ще гледаш повече от веднъж-два пъти с особено голям ентусиазъм. Но за едно гледане си заслужава, и то много, особено ако страдате от моята носталгия по неправдоподобни приключения на чужди планети.

Оценка: 7/10