Малки сладки лъжкини

Pretty Little Liars е сериал, който успя да ме изненада много приятно. Подхванах го съвсем импулсивно, с идеята, че в най-добрия случай ще става за убиване на време и нищо повече. Не знаех почти нищо за сериала – само мярнах някъде из нета описание на сюжетa, видях, че участва Холи Мари Комс (Пайпър в Charmed), което бе главната причина да ме заинтригува, и реших да го пробвам. Няколко седмици по-късно вече съм толкова пристрастен към сериала, че реших да надмогна мързела и да напиша пространно ревю.

За какво иде реч? Pretty Little Liars е малко необичайна комбинация от тийнейджърска драма, комедия, хорър (пак от тийнейджърския тип) и криминална загадка. Главните героини са на 16 (има ли изобщо американски училищен сериал, в който протагонистите не започват тъкмо на 16?). Преди година тяхната обща приятелка Алисън е изчезнала. Сериалът започва с откриването на тялото й – ето я и главната мистерия. Кой уби Лора Палмър… искам да кажа Алисън Ди Лорентис? Но по-забавното в случая е, че четирите главни героини почват да получават подигравателни eсемеси от някой си ”А”, който изглежда знае всичките им тайни, почва да ги изнудва, да ги настройва една срещу друга и познатите им срещу всички тях. Въобще, превръща живота им в истински ад.

На фона на всичко това се развиват и обичайните за такива сериали тийнейджърски сюжети – кой с кого се залюбил, коя е кралицата на бала, кой срещу кого интригантства, кой е популярен в училище, кой има проблеми вкъщи и т.н. Алисън приживе е била най-желаното момиче измежду връстничките й, а нашите четири героини са се присламчили към нея в опит да се изкачат в училищната йерархия (не знам защо, но за всички герои в такива сериали е ужасно важно да имат важно място в училищната джунгла). Сигурно вече се досещате, че Алисън също така е раздавала обиди наляво-надясно, защото какъв е кефът да си най-таченото момиче в училище, ако не слагаш тъпаците на мястото им, нали така? В резултат на което една сюрия народ има причини да я мрази в червата и сериалът умело си играе с очакванията на зрителите, като прави един или друг от тези герои да изглежда съмнителен, после пък разсейва съмненията донякъде, няколко епизода по-късно има нови разкрития за същия човек и т.н.

Ще си кажете – стига бе, кой пък ще седне да трепе някаква тийнейджърка, задето е бил тормозен в училище? И за това е помисленo, и то по един толкова идиотски начин, че чак кефи. Врътката е, че не само съучениците й имат причини да не обичат Алисън – постепенно научаваме, че и немалко възрастни споделят това мнение. Някои от тях даже са имали и тайна любовна връзка с нея, което е чудесен мотив за убийство.

Като стана въпрос – това е сериал, който явно се развива в някаква паралелна вселена, където почти всеки мъж е пълен перверзник, който си умира да спи с непълнолетни момичета или поне да ги следи и записва с камера как се преобличат. Или да спи с доведената си сестра. Или е преподавател, който спи с една от студентките си. Немалко от женските персонажи също не са хора, с които бихте искали да си имате вземане-даване. Наясно съм, че това звучи много глупаво, но някак си този похват работи и едновременно осигурява нови и нови заподозрени за убийството и за самоличността на ”А”, като в същото време може да се разглежда и като забавна пародия. Въобще, сериалът представлява доста куриозна смесица от реалистично изградени главни герои и смахнат свят.

Сега към героите. Това поне за мен е най-силната черта на Pretty Little Liars. И четирите главни героини си имат ярко изразена индивидуалност, развиват се интересно, а приятелството между тях е показано по един страхотен начин и е нещото, което ги крепи в психологическата война, която ”А” води срещу тях. Спенсър е страшно напориста и се справя чудесно в училище, но богатите й родители са вечно заети да угаждат на по-голямата й сестра и да искат от Спенсър да е още по-перфектна от кака си, което е довело до някои комплекси у нея. Тя също така има склонност да се впуска към извода, че еди-кой си просто трябва да е убиецът на Алисън, дори и доказателствата да са постни, което неколкократно я вкарва в беда. Хана пък много напомня на Корделия от Бъфи – след смъртта на Алисън тя е заела мястото й на върха на йерархията в училище и нерядко скастря остро дори и приятелите си, но често това е само преструвка, защото тя е добричка по душа. Някои от най-разчувстващите моменти в сериала са с нейно участие. Ария е малко противоречив персонаж. От една страна тя е доста самовглъбена и често хич не се усеща как игнорира приятелите си, заета с личните си проблеми. Но когато се усети какво става, ги подкрепя докрай. Емили, която е състезателка в училищния отбор по плуване, е донякъде срамежлива и пасивна, но ядоса ли се, става страшно. Тя е също така и лесбийка, а родителите й са доста консервативни, което е клише, та дрънка, но в случая историята с осъзнаването на сексуалността й е много добре развита и почти липсват типичните за такива ситуации нравоучения.

Най-хубавото на героите е, че макар да нямат някаква епохална дълбочина, всички те са пълнокръвни, диалозите между тях са много добре написани и много от типичните за тийн-сериалите глупости са избегнати. Поне засега няма любовни триъгълници с участието на две от героините, няма безсмислени скарвания и сдобрявания през два епизода, няма ясно изразен главен персонаж, а останалите да стоят в миманса. Животът на четирите „лъжкини“ не се върти само около момчета (или момичета при Емили), купони и дрехи. Дори и Хана, която често играе ролята на типичната глупавичка блондинка, обожава да ходи по моловете и да си купува лъскави дрешки, далеч не е празноглава тъпанарка, за която да се чуди човек защо е в сериала. Тя има много добър усет за това дали някой я лъже, помага доста в разследванията на убийството, смела е до безумие и хич не цепи басма дори и на гаджетата си. Четирите момичета са толкова свестни, че направо човек се чуди защо са били приятели с такава (с извинение) кучка като Алисън. Но в същото време всяка от тях си има достатъчно кусури и поради това не изглеждат прекалено идеализирани.

Родителите им също играят важна роля. Интересното е, че никак не е трудно да се види как родителите са повлияли на оформянето на характерите на децата си. Например тези на Ария са преподавател в университет и учителка, които често хич и не забелязват какво прави щерка им. Баща й също така е доста претенциозен, съвсем като Ария. Даже и гаджето й е донякъде копие на баща й, но за това ще стане дума след малко, като дойде ред на минусите. Родителите на Спенсър пък са вечно заети адвокати, които постоянно я оставят да се оправя сама вкъщи и я разбират горе-долу колкото крокодил разбира от висша математика. Останалите второстепенни герои също са интересни, но с голямата уговорка, че нерядко се държат много странно, защото им е време да бъдат на мушката на подозрението на главните герои. Когато се окаже, че всъщност не са убили никого, пак почват да се държат нормално. Или може би това е двойна заблуда и всъщност някой от отхвърлените заподозрени е убиецът? Ще доживеем, ще видим.

Сюжетът е труден за оценяване на този етап. Почти нищо от мистериите не е разкрито нацяло – само във финала на втори сезон ни показват решението на наистина значима част от пъзела, но по един доста разочароващ начин. Както вървят нещата, освен ако ”А” няма свръхестествени способности, доста от подвизите му ще останат необясними. Този тип винаги знае какво става, праща подигравателни есемеси буквално секунди след важни събития, въобще е твърде печен. Обикновено аз съм голям мърморко по отношение на дупките в сюжета, но в случая просто се наслаждавам на постоянните обрати, без да ги вземам много на сериозно. Въобще, в целия сериал има една силна пародийна нотка – сигурен съм, че сценаристите знаят много добре, че лошковецът е твърде всемогъщ, и затова се забавляват, като го карат да върши всякакви кретенски номера, които изглеждат направо невъзможни. Примерно, веднъж Емили си похапваше корнфлейкс от някаква там марка, които са оформени като буквите от азбуката. И изведнъж се усети, че в нейния пакет всички букви са А. Всичко това става в столовата на училището насред тълпа други ученици, много от които ядат същото нещо, но буквите им са най-различни. Пита се в задачката как злодеят е успял да подмени само кутията, която Емили е купила…

Както и да е, сюжетът като цяло се развива много динамично. Въпреки гореспоменатата пародийност, нерядко съспенсът е успешен, хорър елементите – прилично плашещи. „А“ дори успя да убие един човек и сериозно да рани друг, така че неговите действия далеч не са само празни заплахи или детински номера. Играта му на котка и мишка с главните героини понякога е доста зловеща, последствията от терора му – много неприятни. И понеже целта му е да ги тероризира, а не да ги убие, човек не се чувства прецакан от това, че злодеят не оползотворява както трябва огромното си превъзходство.

Също така е впечатляващо как разни случки, които изглеждат забравени от сценаристите, изведнъж стават важни сюжетни елементи, когато им дойде времето, доста епизоди след момента, в който са се случили. Герои, за които човек си мисли, че никога няма да се появят пак, се завръщат и са важни за сюжетното развитие. Изобщо, има внимание към детайлите и добре планирани сюжетни линии, нещо, което аз лично въобще не очаквах, като почнах да гледам сериала.

Главният проблем е, че много неща зависят от това героините да се държат като пълни идиотки. Още в началото става ясно, че „А“ ги следи и знае точно какво правят дори когато са си вкъщи, но те така и не са се пробвали досега да намерят скрити камери или подслушвателни устройства. Също така, полицията в градчето, където живеят, е толкова некомпетентна, че Цветан Цветанов и неговите хора са направо като Еркюл Поаро в сравнение с идиотите с фуражки в Роузууд, Пенсилвания. Сюжетните обрати също понякога идват малко в повече.

Като визия Pretty Little Liars е доволно впечатляващ, особено като се има предвид, че далеч не е от най-високобюджетните сериали. Градчето, където се развива действието, е много лъскаво и приятно за окото, нощните сцени, на които се крепи половината съспенс, са добре заснети и го няма факторът „Какво по дяволите става сега?“. Почти всеки епизод завършва с кратък сегмент, заснет от гледната точка на „А“ – тези моменти са много добре изпипани и много помагат за изграждане на атмосферата на сериала.

Актьорите общо взето не са някакви известни имена, но сред тях има някои страхотни попадения. На първо място това е Троян Белизарио, която играе ролята на Спенсър. Роля, доста неблагодарна, защото Спенсър има някои нелицеприятни навици като например да подозира кого ли не в убийство, да краде гаджетата на по-голямата си сестра, да се нервира от какво ли не и да действа преди да помисли добре, но въпреки всичко това зрителите трябва да са на нейна страна. Затова помага и добрият сценарий, но съм сигурен, че ако по-слаба актриса играеше Спенсър, аз нямаше с чиста съвест да напиша сега, че тя е един от най-любимите ми персонажи въобще в сериал. В един момент Троян прави Спенсър да изглежда като явната лидерка на „лъжкините“, която е много по-мъдра от годините си и не може да бъде спряна от нищо и никого, но в следващия тя е само едно уплашено момиче, отчаяно от безумието на родителите си и всички тези промени изглеждат напълно естествени.

Почти толкова добра в ролята си е и Ашли Бенсън (Хана), аз лично силно подозирам, че и създателите на сериала споделят това мнение, защото досега Спенсър и Хана са в центъра на почти всички от най-драматичните сюжетни линии, макар че екранното време на четирите героини е почти еднакво. Те двете също получават и повечето забавни реплики.

Разбира се, има и някои актьори, които са доста зле, но не може всичко да е идеално. Не мога обаче да не спомена най-фрапиращия случай – Бианка Лоусън. Тази жена играе тийнейджърки от 1993-а година насам! Вярно е, че в Холивуд е рядкост актьори под 18 да играят тийнейджъри, но на 32 години да се правиш на гимназистка е вече малко прекалено. Но това е бял кахър в сравнение с потресаващо лошата й игра. Аз я бях гледал само в три епизода на Бъфи, където жената се справя прилично. На теория героинята й би следвало да е поне малко интересна – първото гадже на Емили, разкрепостено момиче, което родителите на Емили трудно преглъщат. Само че Бианка произнася всяка една реплика с тон все едно се подиграва някому или се оплаква от нещо, което очевадно не е идеята на повечето от тези реплики. Това е толкова дразнещо, че ме накара да намразя персонаж, към който съм повече от сигурен, че щях да съм най-малкото неутрален, ако го играеше по-компетентна актриса. Холи Мари Комс също ме разочарова леко, защото ми се струва, че не си дава много зор, но пък и ролята й не е много значима (майката на Ария).

И така стигаме до най-големия минус на сериала – любовните драми на Ария. Ще кажете – стига бе, как пък точно това ще е такъв огромен недостатък? Сигурен съм, че всички сме гледали какви ли не простотии по разните му сериали. То не са двойки, които скъсват и се разделят всеки сезон, такива, които години наред са на етапа „Ще го направят ли или не?“, или пък такива, за които просто на човек му идва да се чуди каква дрога са взимали сценаристите, че да им хрумне, че точно тия двамата въобще някога могат да се залюбят.

Проблемът в случая е друг – Ария и нейният възлюбен Езра не просто са скучни. Те въобще не пасват на останалата част на сериала. Тяхната евтина мелодрама е толкова не на място, че чак боли  – все едно човек да хване Бела и Едуард и да ги набута в Игра на Тронове.  Тук бих могъл да ви опявам доста дълго време защо точно Ария и Езра ми лазят по нервите, но мисля да ви пощадя, защото ревюто и без това стана бая длъжко, а и не искам да ви отблъсна от сериала.

От друга страна, ако човек гледа на двамата идиоти и тяхната „идилия“ като на прикрита пародия, нещата стават невероятно забавни. То не са прегръдки под дъжда по средата на оживена улица, постоянни разговори за тяхната връзка насред училището, където Езра работи, нищо че Ария му е ученичка (дори една нейна сляпа съученичка се усети какво става) и прочие тюхкания, че светът не разбира епичната им любов.

В заключение мога само да ви призова да дадете шанс на Pretty Little Liars, стига смесицата от жанрове и тийн насочеността да ви е по вкуса.

Оценка: 8/10