снимка: © Донка Петрова

Мартин Колев е роден в Бургас през 1989 г. Завършва психология в СУ и започва магистратура по творческо писане, пак там. Автор на сборниците с разкази „Кучето на терасата“(2009) и „Микро“(2016). През 2017 г. печели петия конкурс за камерна пиеса „Славка Славова“ на Театър 199. Предстои излизането на първия му роман, „Софийски магьосници“. Той е четвъртият автор в Библиотека Хипертекст и разказа му Портиерът можете вече да прочетете на нейните страници, а тук ви представяме едно интервю за кратката форма, творческото вдъхновение и фантастиката.

Библиотека Хипертекст: По един ярък и субективен начин Портиерът представя свръхестествеността по-скоро като намек, ужасът – размит, а най-кристализиралият му образ е пътникът, вечно извърнат; дори превъплъщението на самия портиер в края е откъм гърба, като нещо, качено на раменете и вечно в периферията на зрението. С подобна неяснота наум ли писа разказа или зрънцето е било по-явно и конкретно, което след това си обгърнал в иносказателност?

Мартин Колев: Нещата, които ме вълнуваха в разказа, бяха все неясни – нощният град, неговите причудливи параметри и обичаи, както и самият портиер. Тръгнах от един мълчалив, малко познат образ и с всяко изречение се стараех да разбера нещо повече за този град, за ролята, която портиерът играе в него. Знаех, че трябва да се придвижвам деликатно през тази история, за да не ме изхвърли навън като чуждо тяло. Подобни експерименти рядко са успешни. Въпреки добродушния портиер образът на пътника ми е крайно любим – исках да е като изскочил от сценарий на Линч.

БХ: Краткият разказ (около 1000 думи и под) е особено труден за реализация. Какво първо те привлече точно към тази форма и какъв е процесът ти на работа? Откъде започваш и какво е най-важното, което трябва да изпълниш, за да може такъв разказ да работи?

МК: Веднъж Гьоте писал на приятел и завършил с послепис: „Съжалявам за дългото писмо – нямах достатъчно време за по-кратко“. Micro fiction-ът може да служи като полезно упражнение и точно така се запознах с него, покрай курсове по творческо писане. Привлече ме тази плътност на изказа, която обикновено узурпира поезията, както и близостта на формата до съвременната ни сетивност. При все симпатичния си вид краткият разказ може и да бъде опасен – все пак той е ултимативният тест за графомания.

Не зная какви са условията за успешен микро разказ, но при мен следните правила действат: 1. След писане остави на текста достатъчно време да подиша; 2. Редактирай; 3. Остави текста и редактирай отново, докато се получи; 4. Чети много, предимно на български.

БХ: По-скоро типичен или нетипичен за писателската ти стилистика е този разказ? И каква е тя, ако можеш да я определиш?

МК: В някои отношения е доста типичен – издава афинитета ми към фантастичното писане, към алегоричното, към нощта и града… Все пак тук се опитах да заглуша няколко сетива, да постигна повече с по-малко материал от обикновено. Бих нарекъл „Портиерът“ хибрид. Времето ще покаже дали този вид може да се адаптира успешно към някаква трайна стилистика.

Колкото до втория въпрос, мисля да се възползвам от картата „ненавършил още 30“. Сигурно имам нещо като писателска стилистика, но не и идея как точно да я определя.

БХ: Сборникът ти Микро се състои от множество дори още по-кратки истории. В произведения с подобен обем обикновено един образ или хрумка играят главната, често единствената роля. Как решаваш кои да превърнеш в разказ и кои – не? Откриваш ли някакъв метод у себе си?

МК: Двайсетина разказа отпаднаха от финалния вариант на Микро, защото повтаряха вече изпълнени фокуси и обходени маршрути. Идеи не ми липсват, но в краткия разказ липсва място за грешки – няма го убежището на двете изписани отгоре до долу страници. Най-добрият метод за проверка си остава тестът на времето – да скриеш написаното достатъчно добре и за достатъчно дълго. След това го четеш като непривилегирован читател и не смееш да вярваш на очите си.

БХ: Поддържаш ли контакт с други автори, имаш ли си някаква форма на приятелски творчески кръг? Ако да, какво значение смяташ, че има той за автор като теб, ненавършил още 30, но пишещ активно, целеустремен към писането като кариера?

МК: Такова общуване със сигурност носи позитиви на пишещия човек. Все пак не поддържам контакт с други автори само заради рафта, който всеки мечтае да запълни със свои книги. Участвам в малко литературно клубче и се старая да присъствам редовно – общуването със себеподобни носи целебен ефект, особено при такова „самотно“ занимание като писането.

А пък писателска кариера ми звучи като най-фантастичната идея, която може да хрумне на български автор! Надявам се все пак, че говорим за научна фантастика…