The Grimm Forest

The Grimm Forest впечатлява още с отварянето на кутията ѝ. Щом надзърнем вътре, веднага ни привличат големите, детайлни миниатюри, както и добре подредените и оформени гнезда за всички компоненти на играта. След отварянето на пакетчетата с карти отново кимаме одобрително, тъй като качеството и тук е на върхово ниво, а артът е приказен, във всеки смисъл на думата. Към опаковката на това настолно забавление видимо е подходено адски сериозно и без колебание поставям The Grimm Forest сред най-изпипаните визуално игри, на които въобще съм попадал.

Цялата игра е вдъхновена от света на приказките и басните, особено тези, събрани и записани от братята Грим. Посрещат ни трите прасенца (макар играта да позволява те да бъдат четири), а в техните къщички откриваме безброй други популярни и обичани герои – Червената шапчица, Големия лош вълк, Пепеляшка, Румпелщилцхен, Снежанка, Спящата красавица, Котаракът в чизми и кой ли още не.

Играчите поемат контрол над различните прасенца, а целта им е първи да издигнат три къщички. Домовете на прасенцата, съвсем тематично, могат да бъдат построени от слама, дърво или тухли, а материалите за инженерното начинание намираме в полето, гората, тухларната или на пазара.

Правилата са елементарни – в началото на всеки ход, участниците тайно избират кое място да „претърсят“ за ресурси, след което картите с решението им се обръщат заедно. Ако само едно прасенце е решило да отиде в полето, да речем, то взема всичката слама, която се намира там. Ако повече играчи са избрали една и съща локация, ресурсите се поделят помежду им. Да, основният механизъм наистина е толкова прост, а разнообразието и надлъгването идва от картите с Басни (Fables) и Приятели (Friends).

Басните се играят заедно с избора на локация и в общия случай ви дават еднократен бонус или пък провалят плана на съседа. Пример за първото е възможността да смените избора си на локация след като видите какво са играли останалите. Пример за второто е призоваването Вълка на мястото, където смятате, че ще събира вашият приятел, любима, неприятен колега или още по-неприятен брат.

Приятелите пък са с вас докато бъдат сменени, точно като в истинския живот, а ефектът им е позитивен за вас и/или негативен за опонентите, подобно на басните. Ако, например, държите Румпелщилцхен, имате възможност да превръщате сламата в дърво или тухла. В случай, че на ваша страна е Али Баба, ще можете да откраднете 2 ресурса от… когото прецените, макар винаги да препоръчвам да крадете от брат си или сестра си. Те го заслужават. Ако сте сами на мама и на татко, завиждам ви.

Забавно, информативно и извънредно кратко видео с правилата можете да откриете тук:

Личните ми впечатления от The Grimm Forest са противоречиви. Ясно е, че играта е замислена като лековат пълнеж или семейно забавление за хора с поотраснали деца. Предполагам, че в тази ниша тя си върши работата – обяснява се лесно, не отнема много време, няма дълга пауза между ходовете на играчите и, повтарям, изглежда феноменално.

От друга страна, творението на Тим Айснер е лишено от геймплейна оригиналност и механиките му бързо се изчерпват. Късметът играе солидна роля, а някои карти Басни и Приятели изглеждат значително по-силни и небалансирани от други. Всичко това щеше да е приемливо в някоя дребна, евтина игричка, но тук плащате немалка сума единствено за раздутия външен вид.

За тези от вас, които още си припомнят с носталгия за времената, когато са им чели приказки, и нямат против да платят повече за лъскава опаковка, The Grimm Forest е чудесен избор. Ако обаче искате нещо с по-ангажиращ геймплей и прибран дизайн, спокойно търсете златната ябълка някъде другаде.