Barker’s Row

Още един успешен Kickstarter проект, още една визуално изпипана игра и още едно преживяване от света на настолните игри, което се оказа… нищо и половина. Това представлява Barker’s Row, творение на симпатягите от Overworld Games, известни с т.нар. социални игри със скрити самоличности като Good Cop, Bad Cop и New Salem. Не съм играл последните две заглавия, а предвид че отдавна съм запълнил квотата с „аз те лъжа, ти ме лъжеш“ игрички в колекцията си, сигурно така и ще остане, но Barker’s Row изглеждаше приятно, weird заглавие с необичайна тематика, така че ентусиазирано се качих на влака.

Макар пътуването да беше бързо и безпроблемно – разбирайте, че кампанията за играта протече изключително професионално и получих играта навреме – то крайната дестинация се оказа от онези места, които изглеждат привлекателни на хартия, но скоро след пристигането си давате сметка, че май не си заслужават разходката. Подобно на съвсем скоро ревюирана The Grimm Forest, Barker’s Row може да се похвали със зашеметяващ външен вид и горе-долу нищо друго. Макар царят на crowdfunding платформите да е от ключово значение за взрива на настолните игри по света (че и у нас), доста от създателите на забавления за маса се усетиха, че е в пъти по-вероятно да продадат добре лъскава опаковка и посредствен продукт, отколкото качествен геймплей в непретенциозни дрешки. И The Grimm Forest, и Barker’s Row ме оставиха с усещането, че геймплеят е бил своего рода добавка, за която е мислено в последствие, а не ядро, около което се гради всичко останало.

Макар аз също да предпочитам вещите ми да галят окото, все пак поставям функцията на първо място, а функцията на Barker’s Row е да предлага увличащи механики, които да ме карат да се връщам към нея. Уви, само две изигравания ми бяха достатъчни да я оставя на рафта, където, убеден съм, ще прашасва докато евентуалните ми внуци решат да проверят за какво е давал парите си дядо им и с разочарование установят, че не съм бил хитрата карпатска лисица, за която са ме мислили.

Barker’s Row ви предоставя възможността да влезете в ролята на викач в особен и пъстър карнавал/цирк и да привличате зрители към собственото си шоу, а целта е да запълните своите тринадесет седалки преди останалите играчи. Това се случва посредством картите с атракции, сред които можете да срещнете какви ли не ужасии, зверове и странности – от някои очаквани попълнения като гълтачи на мечове до откровени фантасмагории като двуглави акули, хибриди между жена и горила, човекоядни растения и т.н. Изображенията на картите са феноменални и в стил, който ужасно ми допада, а останалите компоненти като малките трибуни за зрителите или пък кулата, на която отбелязвате нивото си, внасят атмосфера и със сигурност биха привлекли вниманието на всеки, който случайно хвърли поглед върху играта ви.

Правилата са пределно простички, а самото разиграване не трае твърде дълго, което в конкретния случай е огромен плюс. Споменатите вече атракции се разделят на няколко вида – Horrors, Freaks, Beasts и Oddities. В началото на играта получавате пет случайни такива карти и запазвате три. По време на вашия ход избирате и обръщате другия тип карти – картите на викача (и те са разделени на споменатите горе видове), върху които има стойности от 1 до 3, които са общи за всички играчи и се трупат една върху друга, докато някой не ги използва за да „призове“ своя атракция. В началото започвате от ниво четири, така че ако държите, да речем, призрачното момиче, на масата трябва да има карти на викача Horror с обща стойност четири или повече. Когато призовете атракция, печелите зрители и вдигате ниво – по този начин всяко следващо призоваване става по-трудно от предишното и донякъде ограничава проблема с прекаленото откъсване на някой играч. Вече призованите атракции ви дават някакъв еднократен бонус, който може да използвате когато решите и позволява навързването на комбо.

В книжката с правила има разпръснати още няколко тънкости, но общо взето това е скелето на Barker’s Row и то не е особено стабилно. Играта предоставя някакъв тактически елемент, но той е твърде минорен и едва ли ще успее да ви задържи ангажирани. Когато участниците са наясно с механиката, а това става буквално след една врътка, почти цялото разиграване зависи от късмета, каква ръка ще получите в началото, как играят останалите и карти с каква стойност ще изскочат на общия „пазар“. Ако сте по-навътре в хобито, упражнението бързо става отегчително и еднообразно. Вероятно ще можете да запълните края или началото на някоя вечер с Barker’s Row, ала за такива ситуации са създадени бирата, водката и около две хиляди по-забавни игри. Ами наздраве!