Pandemic: Iberia

Pandemic вероятно е най-известната и обичана фамилия кооперативни игри, които можете да откриете на пазара в момента. Цели четири Pandemic заглавия са се наместили в топ 100 на най-добрите настолни игри в boardgamegeek.com, като Legacy: Season 1 е окупирала второто място в класацията – внушително постижение, както и да го погледнем.

Ще започна с уточнението, че не съм особен фен на кооперативните игри. Разбира се, играл съм не една и две от тях и често съм се забавлявал, но според несъмнено субективното ми мнение, ко-оп игрите представляват интересно дизайнерско предизвикателство, на което е трудно да се отговори. Причината е в спецификата на настолните игри, които предполагат да седнете около една маса и да общувате помежду си и макар формулата „всички играчи срещу играта“ да изглежда страхотно, особено за неконфликтни личности, тя обикновено изважда от уравнението една от основните причини въобще да участвате в забавлението, а именно – индивидуалните избори и усещането за влияние върху изхода на текущата сесия. Да, финалното решение винаги е в отделния човек, но обикновено по-опитните играчи (т.нар. alpha gamer-и) насочват или направо диктуват какво да се случва на борда – или обратното, всеки се допитва до тях какво да прави – а част от останалите влизат в ролята на прости изпълнители. Когато пък всички са опитни играчи, нуждата от истинска комуникация главоломно пада, тъй като най-доброто решение често е очевидно за тях и остава някакво доуточняване на детайлче тук и там.

Разбира се, тези проблеми са известни отдавна и много игри са опитвали да ги решат по един или друг начин – в Battlestar Galactica е възможно един или повече играчи да са скрити силони/предатели, в Dead of Winter уж работите заедно, но всеки има и своя тайна цел, която трябва да гони, в Hanabi начинът за комуникация между играчите е по-особен и ограничаващ и т.н. и т.н., но така или иначе, винаги когато става въпрос за кооперативни заглавия, в ума ми засветва червена лампа.

Серията Pandemic е пример за типичните кооперативни заглавия, в което цялата налична информация е достъпна за всички, без ограничения в общуването. Тоест, преспокойно можете да играете и сами, поемайки ролята на двама или повече участници. Конкретно Iberia побира до пет души, в ролята на храбри изследователи, които в средата на 19 век се опитват да разучат четири опустошителни болести, върлуващи из иберийския полуостров. Подобно на оригиналния Pandemic, и в тази версия всеки получава карта с персонаж със специфични умения, но тук „силите“ или са нови, или попроменени, така че да отговарят на историческия контекст (например Quarantine Specialist вече е Nurse, с лека модификация на умението).

Ядрото е запазено – персонажите ви обикалят картата, премахват цветни кубчета, които показват къде има огнища на болести и доколко те са се разпространили, и в същото време опитват да изучат въпросните четири болести, преди времето им да изтече (достигнете края на тестето с карти), някоя болест да се превърне в пандемия (някой цвят кубчета да свърши) или хората да изпаднат в повсеместна паника (избухнат твърде много епидемии). Ходовете също са запазили структурата си – извършвате четири действия, теглите две карти, заразявате градове.

Дяволът е в детайлите, са казали хората, като в случая с Iberia, това е за добро. Дизайнерите Jesús Torres Castro и Matt Leacock страхотно са напипали разделителната линията, която достатъчно отличава този спин-оф от останалите заглавия в поредицата, без обаче да го превръщат в практически нова игра. Така любителите на Pandemic хем получават добре познатия и изпитан скелет на оригинала, хем той е облечен в красиви нови дрешки и предлага хитри, малки нововъведения в геймплея.

Може би най-забележима е промяната в движението, което често се извършва с помощта на кораби или влакове. Тук, за да извършите бърза смяна на местоположението, или трябва да се прехвърляте между пристанищни градове с помощта на карти, или да се потрудите предварително като полагате железопътни релси (което се явява ново действие в играта). Това променя динамиката на движението по картата, но то продължава да бъде интуитивно и добре балансирано. Споменавайки нови действия, в Iberia ще получите добре замислената възможност да пречиствате водата в даден регион, което ще забави разпространението на бактерии.

Друго нововъведение е невъзможността истински да „заличите“ дадена болест, а само да я изучите, което не спира нейната манифестация върху клетите иберийци – отново, добро решение в историческия контекст, което освен това е разумно напаснато геймплейно.

Още една похвала заслужава и опцията да „персонализирате“ болестите и вместо те да бъдат просто червената, черната, синята и жълтата, да се превърнат в малария, тиф, жълта треска и холера. Това се случва посредством четирите им специфични карти, които могат да бъдат добавени заедно, поотделно или в каквато комбинация решите, и които значително вдигат трудността – например, ако решите да направите маларията по-смъртоносна отколкото вече е, добавяте нейната карта към играта и всеки път, когато заразявате чист до този момент град, вместо едно, поставяте две черни кубчета. Жълтата треска пък получава „възможността“, ако удари пристанищен град, да се разпространи до всички останали съседни пристанища. Тъй като нормалния начин за регулиране на трудността, посредством добавяне на карти Епидемии, е запазен, Iberia ви дава възможност още по-тънко да тунинговате колко ще ви изпоти играта.

Iberia добавя и нов сценарий, Influx of patients, който симулира стичането на заразени хора към центровете с болници и позволява на кубчетата да се движат!

Вече виждате, че тази версия на Pandemic предлага неоспорими плюсове – страхотно се вписва в историческия период и това личи във всеки детайл, геймплейните нововъведения и/или изменения са очевидно много добре обмислени и премерени, освежавайки играта, без да я превръщат в нещо съвсем различно, добавени са няколко възможности да разнообразите преживяването си, а всичко това е и прекрасно опаковано, компонентите и артът са качествени и наслада за окото.

Iberia ще допадне и на феновете на оригиналната игра, и на любителите на класически кооперативни заглавия, и на тези, които тепърва искат да изпробват такова и да го прибавят към колекцията си. Аз продължавам да имам едно наум и да мрънкам срещу концепцията на масовката кооперативни настолни игри, но вдигам палец нагоре, защото изпълнението на Iberia обективно го заслужава.