Mysterium

Едва ли има почитател на все по-популярните бордови игри, който да не е имал досег с Dixit. Още по-малко вероятно е да не е заклеймил играта като елементарна, твърде абстрактна и в общи линии далеч по-удачна за разтоварващо занимание в големи компании, отколкото за пълноценно board game преживяване. Mysterium запълва нишата между лежерната Dixit и обвързаните с по-сложен геймплей игри. Зад този проект дори стоят  същите издатели – Libellud и Asmodee, а художникът Xavier Collette е рисувал единия от експанжъните (Dixit 3).

В света на Mysterium един от играчите влиза в ролята на дух, който обитава разкошно и зловещо имение и търси покой. За да го намери, той/тя трябва да си припомни отдавна случилата се насилствена смърт, която го е приковала на границата между света на живите и мъртвите. Ролята на останалите играчи е да разберат какво се е случило с покойника и така да го освободят. Дотук сюжета може да ви се стори доста банален, вероятно защото е именно такъв. Но нека го избутаме настрана и да се фокусираме върху самата реализация на идеята.

От момента, в който пристъпят в имението, играчите имат 8 часа/хода, за да разкрият каква нерадостна съдба е застигнала бедния дух. За по-лесно обяснение ще взема примерна игра с 5 души (Играта позволява от 2 до 7). Четирима от тях (в ролята на ексцентрични гадателки) трябва да разплитат мистерията, а един (този, който играе духа, за неразбралите) да ги напътства в това нелеко начинание. Как се случват нещата на практика?

Играчът призрак се разполага зад доста практичен и красив параван където подрежда няколко комплекта карти (по един за всеки медиум). За да се разкрие мистерията, трябва да се установят съответно убиецът, мястото на убийството и оръжието (в този ред). Всеки играч трябва да открие точно определена комбинация от трите, индивидуално избрана за него. В първия ход на масата се появяват шест заподозрени (броят на гадателите +2). За да насочи медиума към точно определения убиец, призракът изпраща видение (едно или няколко), които изглеждат като класическа Dixit карта с абстрактна рисунка. Тъй като играта има кооперативен характер, публичното обсъждане е препоръчително и когато се стигне до решение, всеки от гадателите залага на определен убиец. Ако познае, в следващия кръг се провежда аналогично разкриване на местопрестъплението, а в по-следващия – за оръжие. В случай че някой не успее да отгатне някое от трите в определения кръг, то гадателят продължава да получава „видения“, докато отгатне. В рамките на 8 хода всички играчи трябва да са събрали по един уникален за всеки комплект от убиец, място и оръжие. В случай че са успели, играта може да навлезе в следващата си фаза. Ако дори един от медиумите не е познал някой елемент от своя случай, всички губят играта (вероятно призракът осъзнава, че си има работа с врачки менте, които нищо не познават, и ги изяжда ядосан).

И така, ако по стечение на обстоятелствата играчите са докретали до втора фаза, няма място за притеснения – и тук могат да се провалят. На масата се появяват всички индивидуални комплекти, разкрити до момента от медиумите. В този съдбовен миг на капризния дух най-сетне му просветва кой го е убил и със сетни сили изпраща последното си „видение“ от три карти, за да подскаже на гадателите истината за случилото се. В зависимост от това колко бързо са се досещали през играта, те получават право да видят една, две или трите карти, подсказващи окончателния убиец. Следва гласуване. При правилно предположение, всички печелят и духа намира покой, а при погрешно тълкуване на картите следва да си спомните вкуса на провала и разбеснелия се призрак, ядосан на фалшивите гадатели.

Сега по-накратко – играта се отличава както със страхотен арт и много добри компоненти, така и с влудяващ елемент на късмет, който може да съсипе всичко. Причината за това е, че картите, чрез които подсказва духа, идват в ръката му на случаен принцип и в ограничен брой. От това следва една огромна вероятност просто да няма подходящо видение и колкото и абстрактни сънища да изпраща нещастният дух, само да обърква медиумите. Тогава играта се проваля заради липсата на карти с рисунки, дори бегло свързани с очакващите разпознаване убийци и местопрестъпления. Разбира се, има предвидена механика за подмяна на картите на духа, но тя също не гарантира снабдяване с подходящи такива.

Да обобщим – Mysterium е кооперативна игра за гледане на карти, сякаш извадени от Dixit, в която един объркан дух и лишените му от схватливост и въображение приятели, трябва да разкрият отдавна забравено убийство. Чудесен арт, хубави компоненти и голяма достъпност за всякакви играчи, без значение имат ли опит с игрите или не. Малко вероятно е да се превърне в съсредоточие на събиранията за игри и мания за всичките ви приятели, но може да бъде подходяща за начинаещите в бордовите игри или пък разтоварващо занимание между другото. При всички случаи си струва да опитате, преди да решите дали е вашата игра.