Such times are rare, such times are fleeting, but always bright when caught
Роджър Зелазни, Една нощ през самотния октомври

Октомври. Месецът на дъждовете, жълто-червената мацаница и печените тикви. Месецът на кестените, закъснялата любов и – както някои небезизвестни книги ни учат – самотата. Месецът, в който всичко се преобръща наопаки, духовете докосват тъканта на реалността и я надяват като удобен есенен пуловер.

Едно от другите неща, които се преобърнаха наопаки в този конкретен октомври, беше моята глава. Искрено не разбирам какво точно се случи с бедния ми организъм в последната година, но на този етап една скромна чаша шардоне вече е достатъчна да ме свали за цял ден на земята. Жалкария! И в този тъжен пост-алкохолен катарзис от последните два дни, сами разбирате, че това редакционно закъсня повече от абсолютно необходимото. Но все пак, както вече стана ясно, есента е време за носталгия, така че лежерните (като Темза през прозореца ми в момента) закъснения с броя в онези приятни студентски години са подходяща тема за възстановка. Нали помните, че сме ви обещали и статия за WorldCon’75, че и още приятни изненади, така че не губете кураж. Всичко с времето си, както е промърморил на сън Рип ван Уинкъл, обръщайки се на другия хълбок.

Междувременно, за разлика от нас, бай ви Брандън Сандерсън не отмаря и за миг. Чукурнайсетстотин страници от новия Stormlight са вече достъпни на Tor.com, като парагонът на протестанстката работна етика (по Вебер) ведро обяснява, че книгата така и така ще е милиони и милиарди думи в крайния си вид, та не пречи да прочетем и онлайн за без пари такова мизерно количество от нея. Докато се чудите дали физичните закони все пак позволяват изписването на толкова много текст за такъв ограничен времеви интервал, ние евентуално може би ще ви подготвим и кратък анализ на публикуваното там. Може и да не го направим. Животът е астрология.

Изобщо, редица интересни и завладяващи сърцето деяния стоят в нашето todo (както стана ясно още от предното редакционно), но като един танцосенчест маркиз дьо Сад, смятаме да ви държим в еротично неведение и потно очакване за тях, вероятно до края на времето. Използвайте тези години мъдро. Не позволявайте да изтекат между пръстите ви подобно зрънца силициев диоксид, отмити от мастилено-жълтите призрачни вълни на вселенския океан (видяхте ли как свръх-свръх-ловко вмъкнахме малко другост в разговора? за повече не пропускайте да посетите курса по научна фантастика на колегите в софийския). Веселете се, докато сте млади. Едно защото алкохолът ви вижда сметката на стари години, и второ защото дали ще има стари години? Дали няма точно през тази епична стогодишнина от червения октомври Хелоуин, Задушница, Дядо Прас, глобалното затопляне и Ктхулу най-сетне да видят сметката на грешния ни род и да изчоплят с кървави пръсти човечеството от таз изстрадала планета, да гуляят върху тленните останки на неуспялата ни цивилизация и да блудстват с утайката от душите ни?

Презастраховайте се. Бдете.

Моридин
06.10.2017