defaultПърви юни е от онези празници, които обожавах като малък. Свързвах го с „Милион и едно желания“ и задължителната нова книжка, в началото с приказки, после приключенска, а от 4-5 клас нагоре каквато си харесам сам. Бях доста разочарован, когато практиката да е неучебен ден отпадна някъде около седми клас. Хем според родители и учители сме деца, хем ни режат празника. Бива ли такова нещо? Е, близо 20 години по-късно все още се опитвам да опазя детското в себе си и съдейки по разни събития из родния фендъм, не съм само аз.

Имам доста ярък спомен, че до около петгодишна възраст смятах, че ако си достатъчно гласовит, ще стане на твоето. Поне при бабите и дядото действаше безотказно. После родителското тяло ми демонстрира нагледно, че съм в грешка и игнорира опитите ми да си изпрося поредната ненужна играчка. Без нерви и повишаване на тон ми обясни съвсем човешки защо тропането с крак не е добър подход и че повтарянето до полуда на едно нещо не го превръща автоматично от желание в реалност. И нещата станаха доста по-лесни. И интересни. Ако исках нещо, просто трябваше да обясня и убедя отсрещната страна защо ще ми е полезно и/или необходимо. Оказа се, че правилната комуникация била голяма работа.

Е, родният фендъм си няма родители, така че е наша отговорност (на всички четящи и обичащи фантастика, фентъзи и хорър) да му помогнем да направи съответните крачки и да съзрее малко. От това ще има само позитиви. Ясно ми е, че нещата няма да се случат моментално и ще са необходими доста усилия. Но повярвайте ми, ще си струва. Е, ще е необходимо и осъзнато желание да попорасне малко… Което разбира се не значи да губи детското в себе си. Все пак то е онази искрица, която движи и екипа на ShadowDance вече близо 16 години. Но виж, ако се поотърси от детинското… Ще настанат едни по-добри времена.

А дотогава честит празник на всички, които са запазили детето в себе си.

Ян
01.06.2016