В края на януари почина Урсула Ле Гуин. Писател, който толкова много е сътворил и на толкова много може да ни научи, че е трудно дори да подхванем някакво смислено обобщение или анализ на творчеството ѝ. За съжаление, реалността сама ни води към тези уроци, следвайки една своя по-дълбока и вярна вътрешна логика, която Ле Гуин е успяла да запечата в прозата си. Примерите за това са като че ли безкрай и всеки месец се сблъскваме с нови такива. Има нещо сбъркано в системата, която управлява животите ни: в превръщането на всичко в стока, в изобретяването на тиранична и всеобхватна представа за Природата, в неприемането на различни възможни реалности, в отказа от мислене, разговор и в крайна сметка свобода – често в името на самата нея.

Така например, на фона на безумния спор, течащ в България през последните няколко седмици и обсебил всичкото говорене с безсмислието си, един бивш здравен министър, при това с изключително висок обществен рейтинг, уж стълб на демокрацията и свободното мислене, публикува „анализ“ във водеща медия, в който на практика сравнява понятието gender с Третия райх, хомосексуалността – с канибализма и рибарството, а накрая обвинява за всичко това марксизма. Подобен отказ от мисъл не заслужава повече реклама, вместо това по-добре хванете и прочетете Хакери на човешките души от Иван Попов, в която един слоган, плъзнал по плакати и подлези – „Смърт на курвите от Несла“ – води до масово объркване в обществото и обръщане на изборните резултати. После върви да обясняваш, че такова нещо като Несла всъщност няма.

За всичко това Ле Гуин е писала нашироко и надълбоко. Писала е по конкретния въпрос – за ролята на пола в обществените и личните взаимоотношения (писали сме и ние, често вдъхновени от нея); писала е също така за свободата, екологията, империализма, капитализма, тоталитаризма, антропоцентризма. Всяко обсъждане на тези въпроси, стъпило върху внимателен прочит на нейните текстове, би било далеч по-продуктивно от което и да е такова, стъпило върху масовите медии и тролските армии. Но хайде, ще кажете, действително колко хора са чели Ле Гуин, че и повече от една нейна книга? Вярно е това, но истински тъжното е, че често дори нейни верни читатели се оказват неспособни да обвържат написаното от нея със случващото се в живия живот. А нейното писане е насочено именно към него, нищо че се развива във фантастични светове. Тя е именно един от онези „писатели реалисти, творящи в по-широка реалност“, както сама се изразява в речта си по време на церемонията от National Book Awards през 2014 г.

Липсва ни сякаш както волята, така и желанието да почерпим в дълбочина от творчеството на тези истински гиганти на фантастиката, малцина от които все още са живи. Да не говорим за инструментите за анализа и преживяването им, които следва да развиваме в университети, училища, книжни клубове, онлайн и живи форуми, печатни издания. Съвсем пък да не отваряме дума за окаяното състояние на литературния фантастичен пазар у нас: издават се все по-малко заглавия, все по-слаби, тиражите свършват понякога до месеци. Не че на запад е твърде различно – там се издава много и тиражи почти винаги има (нормално е, читателите са по-богати и повече), но колко относително млади автори има днес, които един ден биха могли да се наредят по значимост до Ле Гуин, Бътлър, Дилейни, Улф, Робинсън, Зелазни, Диш, Дик, Силвърбърг, Елисън, Азимов? Виновна ни е, разбира се, сбърканата система, но и ние сме си виновни, защото сами сме системата. Внимателното четене и обсъждане на Ле Гуин и другите гиганти на фантастиката е добра първа стъпка към освобождение от тези невидими ограничения, които сами сме си сложили. Най-ценното, на което фантастиката учи, е именно свободата да търсиш противоречията в света, в който живеем тук и сега, както и пространства за свобода и утопично търсене в него самия. Време е да спрем да се отнасяме към фантастиката като към нещо, което ни се случва между другото, вместо като към инструмент за промяна на света и самите нас. Няма по-добър начин да отдадем почит на Ле Гуин от това да поведем нейните собствени битки – в четенето и писането на литература и в живия живот. Ще цитирам поклона на Чайна Миевил към Ле Гуин на личния му блог:

‘In between books one has these uncomfortable thoughts like, “Why do all the women writers get forgotten extremely quickly? Who’s going to keep me alive?” Nasty thoughts like that.’
If we were to fail you so, we would never have deserved you. We will not fail.
Go well.*

Във връзка с написаното горе и с редакционното от януари месец, което въведе ShadowDance в годината на пълнолетието ни, тук е мястото да отбележа, че в екипа на списанието има силното желание, нужда, а надяваме се и воля, да пораснем. Вярваме, че фантастиката в най-общ план е начин на живот, не просто етикет върху тип стока, че ще става все по-адекватно състояние на ума, колкото повече истински и измислени кризи ни връхлитат. Стискайте ни палци, а по пътя към порастването може и да ни потрябва помощ – ще я поискаме. Междувременно, сме ви подготвили хубав фантастичен февруари: много книги, обзор на филмовата 2017-а, статии за дългоочакваните Annihilation и Черната пантера, комикси, игри, сериали. Приятно четене, но преди всичко бъдете свободни.