Midnighter The New 52 and Beyond

Никога не съм бил особен фен на DC Comics. Всичките им основни герои са по-велики от величието като такова, на първи, втори и трети поглед изглеждат все едно тотално им липсва човешка страна, основните градове, където се развива действието на повечето поредици, са измислени, и всички имат долнопробни имена, които наподобяват имената на реални личности или думи от нашия свят… Не знам, в сърцето си винаги ще бъда фен на Marvel, и при все че не вярвам в избирането на отбори, не мога да си спомня кога за последно съм изпитвал какъвто и да е интерес към заглавие на DC (с изключение на някой и друг спорадичен комикс за Батман и напоследък – Wonder Woman). Което вероятно е причината да не знам за една от най-старите гей двойки в мейнстрийм комиксите – Midnighter и Apollo.

Преди ден-два писах в статията за любимите ни куиър любовни истории как Били и Теди са уникални с това, че вместо драматично да разкриват сексуалността си, двамата изначално са двойка. Е, време е да ям врани, както казват братята американци, защото пет години по-рано, през 1998 г., независимото издателство WildStorm (което по-късно бива асимилирано от DC), ни запознава с двама супергерои, които може и да са доста по-различни от идеализираните образи на Marvel, но са не по-малко безапелационно заедно, почти от самото начало на стажа си. Описвани от много хора като алтернатива на Батман и Супермен, Миднайтър и Аполо имат сходно излъчване – Миднайтър носи черна броня и шлифер и трепе престъпници с юмруци и технологични джаджи (макар и в неговия случай – интегрирана в тялото му кибернетика), а Аполо е директно копие на Супермен, експеримент на извънземни да пресъздадат Мъжа от Стомана посредством генетични експерименти върху отвлечено човешко дете. Но приликите спират дотам, особено при тъмната страна на тази Ин-Ян комбинация.

Докато Батман се радва на лукса на драматичния произход, цялото минало на Миднайтър е било изтрито от двамата побъркани учени, които са го натъпкали със забранена технология. Суперкомпютърът, вграден в мозъка му, може и да му позволява да вижда милион версии на всяка битка в рамките на секунда, но не и да надникне в собственото си минало. Което означава, че изборът да използва силите си за добро, е трябвало да дойде изцяло от него, вместо отвън. И за разлика от Прилепа на Готъм той не просто не се свени да използва свръхчовешките си бойни умения, за да убива престъпници, но изпитва истинска наслада от кървищата, сред които гази, за да помага на безпомощните и онеправданите. Изграден като съвършеното оръжие, Миднайтър е избрал да насочва зловещата си природа към онези, които малтретират невинните, но той не се счита за герой.

Персонажът се появява заедно с партньора си за първи път в поредицата Stormwatch и е измислен от Уорън Елис. След участието си в няколко супергеройски екипа той най-накрая получава собствена поредица през 2006 г., която продължава 20 броя. Към края на стажа си в WildStorm двамата с Аполо не само са стабилна двойка, но и са сключили брак. Всичко това обаче бива пометено от рестарта, който DC удариха на вселената си през 2011 г. Както много други персонажи, и Миднайтър и Аполо са представени като новоизлюпени герои в началото на кариерите си, и двамата тепърва се запознават в започнатата наново Stormwatch. Двамата, разбира се, отново стават двойка, а Миднайтър продължава да гостува в други поредици като Grayson.

Което ни води до последната към момента поредица Midnighter, написана от Стийв Орландо. Серията започна през 2015 г. и продължи едва 12 броя, преди да бъде прекратена (за ужас на експлозивното ѝ количество фенове) в очакване на поредния DC рестарт – DC Rebirth. Но в тези 12 броя Орландо изгражда комплексен образ на Миднайтър, който някъде по пътя е изгубил контакт с Аполо и сега търси себе си като самостоятелен герой, без партньора, който винаги е бил до него, и връзката, с която е свикнал да се отъждествява. На този фон персонажът се впуска по следите на престъпник, съумял да инфилтрира и ограби „The God Garden“ – космическата станция, където създателката на Миднайтър крие всички забранени и извънземни технологии, част от които е използвала за създаването му. По време на преследването той работи редом с Дик Грейсън и се сблъсква с Отряда Самоубийци, както и други противници, включително собственото си минало.

Midnighter (2015) е екшън поредица с убийствен, динамичен и на моменти почти психеделичен арт, в която главният герой чупи вратове и пробива черепи с железни лостове, докато същевременно има профили в гей дейтинг приложения и спи с произволни мъже за кеф. Миднайтър, описан от Орландо, може и да не е наясно с романтичната си самостоятелност, но е в пълен контрол над агресивната си сексуалност, и не се свени да пуска двусмислени бъзици и доста оголени намеци наляво и надясно. Самият Стийв Орландо е гей и очевидно дълбоко наясно със съвременната дейтинг култура на гей обществото в САЩ, защото поведението на Миднайтър е безкомпромисно реалистично, и същевременно в идеален баланс с елегантно разказаната кървава история на комикса. И нещо повече – той е доста категоричен шамар в лицето на тесногръдите глупаци, които смятат, че хомосексуалността е задължително признак на липса на „мъжественост“.

След спирането на тази серия DC Rebirth включи героя в новата си хронология, макар и само като име в серии като Detective Comics. През 2016 г. DC започнаха минисерията от 6 броя Midnighter and Apollo, отново под перото на Стийв Орландо, в която Аполо бива убит от демон и Миднайтър се спуска в Ада, за да спаси душата му. Което може и да звучи абсурдно, но всъщност идеално се вписва в циничния и неумолим образ на героя.

Не знам дали материалът ми е успял да ви зариби по Midnighter, но истината е, че този герой е престъпно недоизползван и заслужава много повече внимание, отколкото получава. Брутална, на практика неубиваема версия на Батман, която е способна да предвижда бъдещето и не просто няма проблеми с претрепването на престъпници, но и изпитва неистов кеф от него – това е един от най-уникалните комиксови герои, които съм срещал, и куиър факторът само добавя към колоритността му. Горещо препоръчвам да му дадете шанс, и по-конкретно на поредицата Midnighter от 2015 г. на Стийв Орландо, която е 98% самостоятелна и изисква съвсем бегли познания за героя или DC вселената като цяло. Що се отнася до мен, аз нямам търпение издателите да стоплят, че една от най-успешните им поредици има нужда от продължение.