Вещици в Чужбина

Така сега откъде ли да почна… добре, ето, ще ви го кажа направо… КУПЕТЕ СИ ТАЗИ КНИГА! (и не, Вузев не са ми платили за това, но можеха, ако става въпрос :)) Тя е просто невероятна. Веднага изми всички противоречиви чувства, които Посестримите бяха оставили в мен. Даже съм направо удивен, че чета из българските сайтове тук-там ревюта, които я определят като лоша. Бе как лоша, бе хора? Тази книга направо почти си заслужи да се нареди до Дядо Прас и Глинени крака в личната ми класация! Е, добре, както и да е, тъй като всичко това си е въпрос на лично мнение, сега ще се опитам да бъда обективен… което винаги е било доста трудно за мен :)) Значи, да ви кажа, понеже ама НЯМА КАК да знаете това, разправя се пак за вещиците. Да, да, сериозно. Маграт още не се е оженила за Верънс (това ще става в следващата) по нещо като феминистични причини. Така де, тя е свободна личност и всичко, а не просто… жена. Ама ха. И сега се е запалила по кунг-фу ръководството на… Диблър!! Ма верно! Или поне на една от вариациите му, разбира се… И в този напрегнат житейски момент тя изведнъж се оказва новоназначена фея-кръстница с Мисия. И, разбира се, досадните стари чанти (знаете за кого говоря) не могат да пропуснат участието си в Нея. После нещата стават малко по-сложни, но аз сега не съм тръгнал и да ви разказвам книгата, де. Щастливият край си го има, тъй или иначе, очакван, макар и не приказен. Като си говорим за краища, последното изречение в книгата ме направи неин доживотен фен, ‘шото, честно казано, това слоновете са големи пичове, сериозно. Ама голееееми :). А пък като си говорим за приказен, идва момент значи да прибягна до анализаторските си умения, които винаги са стресирали учителите ми по литература макар и не точно по начина, по който ми се е искало… И така, докато предишната книга беше пародия на Шекспир, тази е взела на прицел приказките. Значи като се почне от Пепеляшка, която логично е в основата на нещата, мине се през Баба Яга, Трите Прасенца, нещо между Рапунцел и Румпел..нещоси (сещате се, онова джудженце, дето кралицата трябваше да му разбере името), Златокоска; и се стигне до Магьосникът от Оз, книгата е пълна с препратки към всички тях. Ама пълна. Тери развива една обширна теория за приказките, пряк резултат от която е фактът, че „днес вече няма начин третият син да се захване с нещо, в което двамата му по-големи братя са се провалили, и да не успее“ :). Освен приказки е намесена и вуду-магия, вампири по малко, много лингвистика и бикове по испански. А, и още по темата за приказките…понеже лично според мен и Властелинът бие натам (моля, пестете доматите и яйцата, пари струват! :)), има няколко препратки и към него. Доста са очевидни, така че няма да ви развалям удоволствието да си ги откриете сами:). Нататък. Ако и далеч от криминалните сюжети от поредицата за Стражата, книгата има доста добре развито действие, макар завръзката да е малко нещо стандартна, а краят малко нещо предвидим :). Но малко! Естествено и вън от всякакво съмнение хуморът е навсякъде, но зад него както обикновено прозират доста по-дълбоки идеи и проблеми. Но да не започвам да звуча като гореспоменатите учители по литература :))… Още нещо ми направи впечатление. Доста начесто в книжката има бележки под линия не само на г-н Т.П., но и на г-ж(ц)а Прев., а и на г-ж(ц)а Ред. в доволно количество. Мога само да аплодирам това. Значителна стъпка в посока стопяване на разликата между английските и преведените пратчетки. Винаги съм бил на мнение, че ако игрите на думи не могат да се преведат, е много по-добре те да се обясняват под линия, отколкото просто да се изпускат. Та, така. Май това е всичко… Важното беше да ви кажа да си я купите, останалото е мълчание ;). Леля Ог, между другото, продължава упорито да се изкачва нагоре по трънливия връх към мястото на любимия ми герой :). И, чакайте да чуете това!! Книгата е посветена на онези, които след публикуването на Посестримите са изпратили на Тери свои версии на песента за таралежа!!! Еми, к’во да ви кажа! 🙂 Таралежът rulezzz, и т’ва си е :)) И значи ето – THE END… тоест