Посестрими в Занаята

След феноменално маниакално отвратително изнервящото забавяне, което проточи нещата от края на януари (!!!), както беше споменато на панаира на книгата, до средата на април, поредният Пратчет е най-после в ръцете ми. Супер! Такаааа…сега…първото нещо, което веднага така просто някак се ръга в съзнанието ми, крещейки „хайде, де, кажи ме, де, кажи ме, де!“, е проблемът с превода. Побългаряването на имената по принцип не е лошо нещо, но тук става дума за поредица – тоест, следва да има някакви установени порядки, така че, дори преводачът да бъде сменен, читателите да не се почувстват в непознати води. Това изглежда е убягнало на Вузев. Когато си свикнал с Рамтоп, Центъра и т.н., Овнерог, Главината и т.н. звучат леко не на място. Не е нужно да споменавам самата Баба Вихронрав, която, в случай, че някой не е разбрал, всъщност е Баба Уедъруекс от Еманципирана Магия. Не че е болка за умирачка, но аз предпочитам да чета по-скоро за Керът Айрънфаундерсън, отколкото за Морков Металотърсачов… А и заглавието лично според мен не е преведено по идеален начин, но това е бял кахър, а пък и аз какво коментирам, все едно съм професионален преводач тука..;))
This said, време е да пристъпя и към самата книга. Сюжетът е пародия на Макбет на Шекспир, а има и заемки от Хамлет. Убит е значи кралят на никому неизвестната държавица Ланкър, някъде из планините….Овнерог. Естествено, от роднина. Наследникът на краля, разбира се, е спасен, за да попадне накрая в ръцете на „задължителните три вещици“, които от своя страна го прехвърлят на пътуваща театрална трупа. И т.н. Има и пътуване във времето. Или нещо от този род :). Както и да е. Книгата иначе е пълна, разбира се, с хумор и неизброими препратки към Шекспир, както и към театъра и киното въобще. Аз, като един класически ученик, не съм много навътре в Шекспир, но за такива като мен си има помощна литература, благодарение на която успях да схвана повечето от споменатите препратки. http://www.us.lspace.org/books/apf/wyrd-sisters.html, за който се интересува. Едно нещо обаче продължава да ме тормози. Така и не разбрах кой е ефр. Валковски с кучето си. Направо се чувствам непълноценен :).
Стига отклонения, обаче. Стигаме до личното ми мнение. Честно казано, и това беше нещо като шок, книгата не ми хареса много. Като за Пратчет, искам да кажа. Не че е лоша, ни най-малко. Просто…може би очаквах повече. Е, все пак това е една от първите книги на Пратчет, така че сигурно е естествено стилът му да е малко по-различен от в последните, които излязоха тук. Между другото, издателската схема на Вузев винаги ме е хвърляла в недоумение, но това е една друга тема. А, забравих да спомена, книгата въвежда последната партида герои от Света на Диска, книги с които досега не са излизали тук – триото вещици. Е, Баба…Вихронрав си я знаем и отпреди, но не и като главен герой. Мен все едно Леля Ог определено вече ми е любимият герой. Е, след Ваймс, де…и Ветинари…добре, де, и Смърт…абе, както и да е :)). Таралежът rulezzzz, тъй или иначе :). Ъммм…така, май се поувлякох с тази статия, чудя се дали съм превишил всички лимити на Ян :)). В заключение – определено добра книга, но все пак нещо липсва. Може би финалът е малко слабичък. Е, аз се надявам за 24 май и новия панаир да си имаме и Вещици в чужбина, но едва ли, като знам за кое издателство става дума :)). Но надеждата умира последна! (Дължиш им извинение:)) Някак си успяха да си изпълнят обещанието:)) бел.Ян) (Може би си прав*покланяйки се* извинявайте, Vuzev, герои на българския книжен пазар, слънца на небосклона на сериозната издателска дейност, идоли на всеки читател…..oобаче, да не ти казвам как ми реагираха, когато ги питах за следващата. ;)) бел.Моридин)