Автор: Дан Симънс

Издателство: Little, Brown and Company (скоро в България от Изток-Запад)

Цена: N/A

theterrorПо неизвестна за мен причина, Дан Симънс е пренебрегвано име от родните издателства и публикуваните на български негови книги са по-скоро изключение, което е жалко. Наистина, видяхме легендарната сага Хиперион, а някои са ронили сълзи на благодарност, когато Бард я преиздадоха, но списъкът с негови заглавия у нас си остава обезсърчаващо постен. Както ви информирахме преди време, Изток-Запад са се заели да поправят тази грешка и скоро ще предложат на читателите чудовищно добрия му роман The Terror. Допълнителна причина да се поинтересувате от него е и планираната екранизация от страна на телевизионния канал АМС. Тук подозрителното рекламно въведение приключва, нека се прехвърлим към самата книга!

The Terror възкресява за нас почти митичната арктическа експедиция на капитан Джон Франклин от 1845г. Историята и фактите зад това трагично начинание са обвити в слой загадъчност, характерен за събития без живи очевидци. Това несъмнено е плодородна почва за човешкото въображение, за десетки спекулации, догадки и хипотези. Веднага наум изплуват историите покрай призрачния кораб Мари Селест, открит годен за плаване, с недокоснат товар и принадлежности на екипажа, но без жива душа на борда. Или пък изгубената английска колония на остров Роаноук, чиито над сто обитатели са я напуснали без следа от борба и без обяснение, оставяйки след себе си само думата Кроатон, издълбана върху оградата на форта. Ами Полет 19 и петте бомбардировача, изчезнали в зловещия Бермудски триъгълник и чиито останки така и не биват открити? Преди да ме отрежете остро, нека кажа, че съм запознат с убедителните обяснения и съвсем тривиални причини, вероятно довели до всеки един от тези случаи. И все пак, едно вечно жадно за тайни гласче ме човърка с въпроса „Ами ако не е станало така, ако има нещо необяснимо, отвъд човешките грешки или глупост, прищевките на природата и нещастното стечение на обстоятелствата?“

Дан Симънс се възползва именно от това гласче. Намираме се в бялата пустош над Канада. Там 129-те моряци на английските кораби HMS Erebus и HMS Terror са попаднали в капан сред леда и надеждата им за избавление гасне с всеки изминал ден. Официалната история? 129 мъртъвци. Версията на Дан Симънс? Отгърнете страниците и я изживейте, пък ще си говорим за нейния завършек на по бира. Някъде на топло и светло. Сред приятели.

The Terror е тежка книга, дори буквално –  Симънс е написал почти осемстотин страничен бегемот.

the-terror-pic1Истинският й товар обаче са Мрак, Студ, Глад и Отчаяние. Романът е жестоко откровение за мъже, превзети и контролирани само от инстинкта си за оцеляване, вкопчени в живота с почернели пръсти и захапали мъждукащата надежда с кървящи от скорбута венци. Докато двата кораба на нейно Величество бавно се разпадат, смазвани от безпощадния лед, същото се случва и с екипажите им, поели по стръмната спирала на лудостта. И сякаш да се окажат погребани в Арктика, на стотици километри от първите постове на цивилизацията, не е достатъчно наказание за моряците, някъде навън ги дебне Ужасът. Същество от кошмарни легенди, интелигентно, силно и безпощадно. Същество, което непоколебимо избива моряк след моряк и се оттегля в тъмнината и снежните вихри.

Романът е разказан от няколко гледни точки, но главно действащо лице е капитан Francis Crozier, опитен и уважаван мъж, чиято кариера страда от ирландското му потекло (именно за това Sir John Franklin, а не той, оглавява експедицията). Началото на The Terror ни позиционира около средата на експедицията, а след това действието често прескача в минало време, за да ни покаже как се е стигнало до нея и как екипажите на двата кораба са се озовали в подобна безнадеждна ситуация.

На места четох, че героите на Симънс не са представени по подходящ начин и им липсва дълбочина. Позиция, с която съм твърдо несъгласен. По-скоро авторът се е придължал към порядките на английското общество от онова време, когато все още е имало истински джентълмени и истински подлеци. Бях впечатлен как Симънс е могъл да създаде толкова правдоподобна картина (или поне моята идея за правдопобно) на отношенията в каютите на Terror и Erebus. Ако беше възможно да затворя очи и да забравя името на корицата, нямаше да ми е трудно да си представя, че думите не принадлежат на модерен писател, а на някой съвременник на случилото се. Може би четивността пада, но създадената атмосфера е неповторима.

the_terrorpic4Друга често споменавана критика е прекалената детайлност, в която изпада повествованието. Очевидно Дан Симънс си е свършил прекрасно домашното  с изследванията на експедицията и корабоплаването като цяло, ориентирането и оцеляването в неблагоприятни условия, болестите и нараняванията, характерни за такива начинания. Очевидно е искал и да покаже тези знания, затова романът бъка с всякакви детайлчета от „техническо“ естество. Отново, за мен това е поредното стъпало към изграждането на зловеща атмосфера, но бих разбрал и читателите, които се чувстват отблъснати от изчисления на хранителни запаси, въглища и резервни части, вмъкнати между обясненията за вътрешно устройство на парните двигатели.

Критиката с която съм съгласен и която е причината отдолу да виждате 9 вместо 10 в личната ми оценка, са последните стотина страница на романа. Не желая да се впускам в разточителни обяснения, но смяната на ритъма в края ме остави със смесени чувства. От една страна, получаваме някои отговори по оригинален начин, от друга – The Terror се превръща в различна книга.

Плюсове:

+ Ако сега ме питате за произведениe, което олицетворява думата атмосфера, ще ви посоча това. Дан Симънс не прави компромиси в това отношение и разтреперването е задължително.

+ Уловен е духът на времето, както на чисто езиково ниво, така и в някои трогателни детайли около английските нрави.

+ Един-единствен фантастичен елемент превръща The Terror от брутален разказ за обречено пътуване в пълнокръвен и почти непоносимо болезнен шедьовър на ужаса.

Минуси:

– Последната част от романа отклонява сюжета в противоречива посока.

Няма да крия еретичната си мисъл, че тази книга редефинира представата ми за ужас, която бях изградил след години в компанията на Стивън Кинг, Едгар Алън По, Ричард Матисън, Клайв Баркър, Лъвкрафт и други титани в жанра. Всеки от тях има своя подход към безсънните нощи и студената пот, но начинът, по който Симънс е измел прахта от тази енигматична история, напомпал я е с реализъм, а след това въображението му е добавило точното количество хорър е… гениален. HMS Terror и HMS Erebus ще бъдат чудесна добавка към кошмарите ви, обещавам.

Оценка: 9/10