Сянката

Ако харесвате фентъзи, фантастика и хорър и проявявате поне малко интерес към родните автори, вероятността да сте попадали на някой разказ от Сибин Майналовски е доста голяма. Е, благодарение на неговата упоритост, от миналата година имате възможност да притежавате част от творчеството му и на хартия. 
Сянката е първият от двата (!) сборника, които Сибин успя да издаде през 2013 г., и заедно със Странноприемницата на Явор Цанев и Пустинния скорпион на Бранимир Събев показва, че в България вече има доста стабилни автори на жанрова литература.
Ако трябва да се опитам да го опиша с една дума, тя ще е разнообразие. В Сянката има фентъзи, има хорър в стилистиката на Стивън Кинг, има прекрасна фантастика вдъхновена от Азимов и Шекли. Има и изненадващи обрати и свежо чувство за хумор. Убеден съм, че почти всеки любител на нашите жанрове ще намери нещо за себе си сред 24-те разказ в сборника. Личи си, че Сибин Майналовски влага душа и сърце в писането и това определено дава плодове. 

Плюсове:
+ Жанрово разнообразие – има за всеки по нещо
+ Впечатляващо ниво на редакция (голямо удоволствие е да четеш грамнотни текстове)
+ Лек и приятен стил на писане

Минуси:
– Книгата е самиздат и това е дало отражение върху качеството на хартията и печата
– Част от разказите, вдъхновени от неприятни лични преживявания на автора, ми дойдоха твърде директни

След Сянката съм на мнение, че бъдещето на родното фентъзи и фантастика е една идея по-малко мрачно. Крайно време е и родните издателства да се събудят и да ударят едно рамо на талантливите хора в България. Автори като Сибин го заслужават. Заслужаваме го и ние.