The Power She cuppeth the lightning in her hand. She commandeth it to strike.

„New York Times Bestseller“ отдавна се е превърнало в литературната алтернатива на „Х номинации за Оскар“ – марка за качество, но не непременно качество, което касае средностатистическия читател. „Slice of life“ романи, наполовина измислица, наполовина социален коментар, според каквото е модерната тенденция в момента, често скучна история, подплатена с литературен професионализъм. Но понякога… понякога дори най-„елитната“ марка за качество бива поставена върху истински попадения. В местната ми книжарница, където персоналът всяка седмица дава предложения кои са най-добрите книги за изминалото време, The Power на Наоми Алдерман стоя на челно място точно пред касата в продължение на няколко седмици, преди да се реша да ѝ дам шанс. И честно казано си блъскам главата в стената, че чаках толкова дълго.

The Power е… феминистична книга? Или може би нихилистична? Анти-хуманистична фантастика? Алтернативна история? Каквото и да е, романът на Алдерман е рядка смесица от социална актуалност и агресивен прогностицизъм в най-добрите традиции на „What If“ поджанра. Действието се развива в наши дни. Поради причини, установени впоследствие, но драматично маловажни за сюжета, всички млади момичета по света развиват способността да генерират електрически заряд в телата си, и в резултат – да причиняват ужасяваща болка или смърт у всеки, когото докоснат, ако го пожелаят. Нещо повече: макар и Силата да се появява единствено у тинейджъри, те са способни да я събудят у всяка жена, преминала тази възраст. Тази физическа промяна малко по малко води до социални и политически промени, които помитат стария световен ред и водят до резултат, както предвидим, така и напълно шокиращ.

The Power започва с епистоларна кореспонденция между двама автори – мъж и жена, – в която мъжът обяснява, че след като историческите му трудове са били масово игнорирани от населението, е решил да предложи идеите си за древното минало на човечеството под формата на историческа измислица, драматизирана, за да допадне на масите. Романът, който следва, е именно това четиво, така че нищо в него не може да бъде смятано за „фактологически“ коректно, но всеки, който подхване книгата на Алдерман, ще разпознае настоящето като сцена на действието. The Power е разказана с безстрастен, журналистически стил, с примеси на религиозен мистицизъм в стил Сблъсък на Стивън Кинг. Но докато Кинг прави свръхестествения елемент фокус на романа си, Алдерман го използва единствено за символизъм, тласкащ действието към неизбежния катаклизъм, до който внезапната промяна в баланса на силите неизбежно води.

Романът е разделен между гледните точки на четирима герои: младо момиче от забутаната американска провинция, водено от вътрешен глас, който я тласка към величие и пророчество; политик, чиято дъщеря събужда Силата в нея, а с това и жаждата за контрол; детето на Лондонски гангстер, което може би е най-могъщата жена на планетата; и млад нигериец, който се оказва един от първите хора, документирали проява на Силата, и който посвещава живота си на хрониката на тази глобална промяна в световния баланс. В началото на книгата всичко е цветя и рози. Жените отърсват ямурлука на секс-търговията в Източна Европа и дори създават нова държава на територията на Молдова. Балансът на силите между половете се изравнява. Внезапно проявата на агресия е нещо, което е допустимо за всеки, не само за мъжете. Но малко по малко Алдерман създава картина на свят, който не знае в каква посока се движи. Свят, в който мъжете са били толкова непоправимо ужасни спрямо „по-слабия пол“, че в момента, в който жените се сдобиват със способността да отвърнат на удара, те нямат друг избор освен да се превърнат в гневен агресор, може би дори по-ужасяващ от досегашните такива.

I think I’d rather enjoy this „world run by men“ you’ve been talking about. Surely a kinder, more caring and – dare I say it – more sexy world than the one we live in.

Наоми Алдерман е страхотен стилист. Не защото The Power е някакъв писателски шедьовър, а защото стилът на „хроника“, изборът на сегашно време и безпристрастният поглед върху по-голямата част от действието създават усещането, че човек наистина чете исторически роман, нещо неизбежно. История, чието течение е непроменимо и неумолимо – впечатление, подсилено от факта, че романът е разделен на части, които изглежда отброяват годините и месеците до някакъв катаклизъм. Финалната кореспонденция между мистериозните автори „Нийл“ и „Наоми“ забива последния гвоздей в ковчега на илюзията за човечност и морал, по начин, който е предвидим и същевременно въздействащ на ниво, от което аз поне бях неспособен да се дистанцирам. She cuppeth the lightning in her hand. She commandeth it to strike.

The Power е страхотен роман. Феминизъм в най-екстремната му форма. Алтернативен прогностицизъм, който поставя под съмнение всичко, което си мислим, че знаем за човечеството и динамиката между половете. И извън всичко това – страхотно увлекателна и динамична книга, пълна с приключения, екшън, страдание, несправедливост и в крайна сметка надежда. Понякога прехвалените заглавия, които критиците обожават, са наистина добри. И това е един от тези случаи.