Автор: Кен Лиу

Издателство: Simon & Schuster

graceofkingsБуквално преди дни на англоезичния пазар излезе The Wall of Storms, книга втора от поредицата Dandelion Dynasty, което ми даде причина за едно закъсняло ревю на  нейния предшественик, The Grace of Kings.

Кен Лиу е познато име във фентъзи средите, досега свързвано основно със силни разкази и страхотни преводи. Едно от произведенията му в късата форма – The Paper Menagerie – печели едновременно Хюго, Небюла и Световната награда за фентъзи, което се случва за първи път в историята на тези отличия. The Three-Body Problem, миналогодишният носител на наградата Хюго за най-добър роман, е преведена на английски именно от Лиу, а победа на преводно произведение в тази категория също е прецедент.

Както става ясно, американецът от китайски произход въобще не е случаен, а аз подходих към дебютния му роман с любопитство и вълнение, за които бях възнаграден – The Grace of Kings е стабилно, добре написано и интригуващо фентъзи.

Историята ни пренася на островите Дара, които относително скоро са обединени под една власт – тази на император Мапидере. До този момент парчетата земя са представлявали седем кралства, оплетени в обичайната мрежа от временни съюзи и временни конфликти. Далекоизточните мотиви изпъкват силно в The Grace of Kings, като най-очевидните исторически препратки са към създаването на династията Хан и периода на Трите Кралства в Китай.

Императорът е успял да подчини островите, но не и да спечели любовта на жителите им, а напредналата му възраст, влошеното здравословно състояние и мегаломанските му инфраструктурни проекти (и свързаните с тях експлоатация на населението и корупция) подклаждат бунтовнически настроения. Очаквано, в един момент бурето с барут избухва, а ние ставаме свидетели на кървава и изтощителна война, в която везните се накланят ту на едната, ту на другата страна, създават се и рухват съюзи, сипят се предателства, могъщи армии се сблъскват на бойното поле, а кралските дворове на Дара вършат това, в което са най-добри кралските дворове – плетат безкрайни интриги. Интриги, в които са замесени дори боговете-патрони на Дара.

Тук е моментът да спомена два прекрасни плюса на романа – страхотното светостроене и задъханото сюжетно темпо. Кен Лиу е успял по заслужаващ възхищение начин да ни покаже множество детайли за своя свят, за културата, историята и митологията му, но това въобще не застава на пътя на действието и не мога да си спомня кога за последно четох книга, в която се случва толкова много. Типичният, съвременен фентъзи автор би разтегнал The Grace of Kings в поне трилогия, без никак да преувеличавам. Тук важните събития валят едно след друго и когато стигнете до епилога, едва ще си спомняте как е започнало всичко.

Друга силна черта е разнообразието на романа, в който ще откриете почти всичко от фентъзи жанра. Имаме гледните точки на богове, владетели, войници и обикновени жители на Дара. Виждаме събитията както в дворците, така и из улиците на империята. Реем се над сражения, потапяме се в личния живот на семейства, вкусваме и от войната, и от мира, наблюдаваме технологичното развитие на островите, обсъждаме какви ли не философски въпроси и присъстваме на събранията на патроните, които внасят щипка магично в заобикалящия ни свят (само щипка, фантастичното е в съвсем минимални количества). Това не трябва да създава у вас усещане за хаос и разпокъсаност – The Grace of Kings рядко нарушава ритъм.

graceofkings_mapВ борбата за контрол над Дара се намесват множество второстепенни персонажи и фракции, но в окото на бурята са двамата бунтовници Куни Гару и Мата Зинду. Те не могат да бъдат по-различни един от друг – Куни е пълничък нехранимайко (поне в началото) от обикновено семейство, който обаче притежава ум като бръснач и вродена способност да увлича хората с чара си. Мата е последната издънка на стар аристократичен род, човек с абсолютно черно-бяло виждане за света и, за добро или лошо, вероятно най-могъщият воин, когото островитяните някога са виждали. Мотивациите им за присъединяване към въстанието са коренно различни, подходът им към решаване на проблемите също, а развитието на отношенията помежду им е в центъра на сюжетния възел.

Вече споменатите второстепенни герои не са оставени на заден план, всеки получава внимание, а ние научаваме за вътрешния свят, подбудите и миналото им – понякога най-трогателните и въздействащи сцени са именно с тези странични хора, увлечени по различна причина във вихъра на войната.

Тъй като живеем във времената на сивите персонажи, вероятно няма да се учудите, че участниците в The Grace of Kings са именно такива. Кен Лиу ни разказва за събития, в които главните действащи лица никога не са напълно прави и напълно добри, нито пък категорично грешни и зли, а просто хора. Този подход дори е издигнат над личностното ниво и засяга въпросите за държавното устройство и управлението, характера на властта и йерархията. Кое е по-лошо, монолитна империя под един тежък юмрук или разпокъсани владения, чиито водачи жертват безброй животи в регионалните си войнички? Дали единните стандарти и правила разрушават традициите и обезличават народите, или помагат за общото благо и напредък? Неведнъж ще виждате размишления върху подобни теми в романа, а изводите от тях обикновено остават за читателя.

Харесах The Grace of Kings, но романът обективно има и няколко проблема. Първият е свързан с прекалената словоохотливост и обстоятелственост на Кен Лиу, които правят особено впечатление в частите с диалози. Авторът забравя, че целта на литературата е да показва, а не да казва, и се увлича твърде много с думичките. Друг недостатък е, че сюжетният фокус понякога огрява неправилните места и в резултат важни събития са сякаш претупани, докато научаваме какви ли не детайли за хора и случки на заден план. Накрая идват и… няма да ги нарека клиширани, но архетипните образи на персонажи. Това може да бъде донякъде обяснено с очевидната обвързаност между романа и жанровете на епическата поема и историческата хроника, но не очаквайте да намерите герои като Тирион, Локи Ламора или Анасуримбор Келхус  сред неговите страници.

Препоръчвам The Grace of Kings, а ако освен фен на фентъзи литературата, сте фен на далекоизточните култури, тази книга си е направо задължителна. Само имайте предвид, че в обувката се търкалят и някои камъчета, които пречат вместо добър, този роман да бъде отличен.

Оценка: 7/10