Момиченцето с всички дарби

Зомби-манията е учудващо устойчив феномен в нашия свят, където горе-долу всичко се изтърква за три дни. Отдавна престанах да броя колко филми, сериали, книги, игри, комикси и прочие се занимават с мучащите, разкапани трупове, чийто единствен инстинкт е да докопат жива плът и да впият зъби в нея. Момиченцето с всички дарби е още една тухла в стената, но за всеобщо читателско щастие, поне опитва бъде различна и не третира публиката си като съставено от идиоти стадо.

Идеята зад романа е много близка до тази на вече придобилата (напълно заслужено) култов статут игра The Last of Us. Причина за зомби-пандемията в двете произведения е гъба от род Cordyceps, която похищава приемника си и го превръща в кукла на конци, като интересното е, че въпросната гъба наистина съществува и наистина действа по този начин. Успокоително, жертвите ѝ са насекоми, например мравки, и може би сте попадали на някое научно предаване, което разказва в изправящи косите детайли за този вид паразитизъм.

Приликите между хита на Naughty Dog и книгата на Майк Кери не свършват с причината за заразата – както в играта, така и в книгата, историята се върти около малко момиченце, което по определена причина притежава имунитет срещу унищожителната гъба и може да бъде ключът към откриване на някакъв вид лек или ваксина.

Главната героиня тук се казва Мелани, а романът открива силно с нейното ежедневие във военна база, където тя и други деца като нея са изучавани от екип учители и лекари. Макар Cordyceps да е образувала своите колонии в телата и мозъците на малчуганите, тя не е заличила съзнанието им, както се случва с другите гладни (тукашното наименование на зомбитата). Все пак, инстинктът им да се хранят с плът е останал, така че в началото на всеки ден децата минават през дълга и неприятна процедура по „обезопасяване“, която включва приковаването им с каиши към колички преди влизането в час, където те изучават литература, история, география и т.н. Освен че минават през поведенчески и интелектуални тестове, понякога децата „изчезват“ и се озовават в ръцете на д-р Колдуел, която търси решение по свой начин, а сигурно се досещате, че този начин е доста по-неприятен и зловещ.

Един красив летен ден нещата в базата закономерно отиват по дяволите, а ние проследяваме как Мелани, любимата ѝ учителка Хелън Жустиньо, д-р Колдуел и двама военни се опитват да се справят в ужасяващия свят отвъд оградите и да достигнат своята… цел, преди да се превърнат в храна за гладните, тапети за стена за подивелите скитници или някоя подобна нелицеприятна съдба.

Момиченцето с всички дарби е находчиво и адреналиново преживяване, което няколко пъти успява да изненада с обрати, а макар ролите на участниците да не са неочаквани – строгият, by-the-book сержант, студената и пресметлива лекарка, любящата и емоционална учителка – те добре си пасват на местата и образуват завършен човешки пъзел. Спестени са доста от клишираните ситуации в жанра и храбрите ни герои почти винаги действат адекватно, а дори когато не го правят, имат смислено обяснение за това.

Друго предимство на романа е завършената му форма и по-важно, задоволителният му край. Напоследък рядко ми се случва да попадам на самостоятелни произведения, а още по-рядко, на качествени самостоятелни произведения, така че Майк Кери върна част от вярата ми жанра.

Недостатъци? Има, и те са свързани основно с избраната тема – в крайна сметка, това си Е роман за зомби-апокалипсис и както и да го парфюмираш, трудно ще прикриеш миризмата на гнилоч отдолу. Тъй като в Момиченцето… е обърнато по-сериозно внимание на „научната“ част за сметка на екшън и драми, в някои диалози се усеща твърде тежка експозиция и обясняване на очевидни неща. Споменах, че персонажите рядко излизат от излетите си калъпи и общо взето няма да бъдете прехласнати от някакво чутовно изграждане на характери, но тук-там все пак блясва някое зрънце, което спасява положението.

Ще завърша с препоръка да опитате Момиченцето с всички дарби, ако пълчищата немъртва сган не са ви дошли до гуша. Със сигурност няма да бъдете душевно пометени от качествата на романа, но той определено си струва повече от обичайната жанрова помия и предлага един от най-качествените финали, на които съм попадал.