Star Wars: Aftermath

Целокупното Star Wars човечество изхлипа жалостиво, когато Disney обявиха, че цялото творчество от Разширената Вселена, случващо се след Завръщането на Джедаите е анулирано и вече не е канон. За българския читател това означава горе-долу единствено, че трилогията за Адмирал Траун, написана от Тимъти Зан, не се е случила. Но на запад преводът е „стотици книги и комикси, сред които някои от най-любимите EU истории на феновете, са анулирани“. Разбираемо – трудно е да направиш филмова трилогия, която се очаква да бъде световен феномен, и да я базираш във вселена, където всяко важно събитие за следващите двеста години вече е маркирано. И все пак това остави огромна бездна на мястото на огромно количество творчество, която неизбежно трябва да се запълни.

Star Wars: Aftermath на Chuck Wendig е първата книга, в която действието се развива след Епизод VI, и съответно предизвика голям интерес. Броени месеци след битката над Ендор и погрома на втората Звезда на смъртта, Империята бавно, но неумолимо губи контрол над територията си пред настъпващата Нова Република. Време на промяна, в което много планети все още са военна зона, а множеството Имперски лидери се чудят кой е на чело и дали не е добра идея да са те.

Три звездни разрушителя са сформирали блокада над далечната планета Акива. Невзрачен и маловажен свят далеч извън обсега на Новата Република, контролиран от корумпиран сатрап и множество криминални картели, Акива предлага идеално скривалище за важна среща между враждуващи Имперски водачи. Ако се изключи фактът, че блокадата хваща в капана си група от индивиди, чието присъствие може да обърка плановете на Империята.

Да, знам. Звучи тъпо. Тъжното е, че основната история на Aftermath всъщност Е толкова тъпа, колкото изглежда. Героите имат потенциал, особено Адмирал Ray Sloane и дезертиралият Имперски офицер Sinjir Rath Velus. Въпросният, уви, е потъпкан от смазващата липса на писателски талант у Чък Уендиг. Началото е всъщност доволно обещаващо. Сегашно време, прашната и обрулена атмосфера на старата трилогия, и познати герои като Уедж Антилес и неколцина други. Но нескопосаният стил скоро започва да смърди, особено когато осъзнаеш, че половината диалози са лилави до припадък и пълни с ненужен и неоправдан патос. И което е по-лошо – със зле прикрити „easter eggs“ под формата на цитати от оригиналната трилогия като „I have a bad feeling about this“, които само правят книгата да изглежда инфантилна и нескопосана. Историята спокойно би могла да каже нещо интересно или да разкрие нещо за предстоящия Епизод VII, но вместо това досадно и предвидимо преминава през всички възможни клишета на жанра и приключва по възможно най-предвидимия и досаден начин.

Приятен детайл са интерлюдиите между почти всяка глава. И не защото са написани по-добре от останалата посредственост, а защото са малки и концентрирани истории за галактика, разкъсвана от гражданска война. Някои включват известни герои като Адмирал Акбар или Хан Соло, други са с напълно непознати персонажи. Само моменти, но приятни и интересни.

Друг впечатляващ елемент е видимият порив на Дисни да направят франчайза малко по-приветлив за хора, които не са бели, хетеросексуални мъже. The Force Awakens обещава черен главен герой и корава главна героиня. Aftermath се подмазва на LGBT аудиторията. Лелята на един от главните персонажи живее от години със съпругата си, а друг герой спокойно отклонява оферта за секс, защото не си пада по жени.

Но тези дребни попадения не съумяват да отклонят вниманието от факта, че книгата е досадна и литературно слаба. Star Wars не е високо интелектуално творчество, но през десетилетията от излизането на първия филм в тази вселена са написани неимоверно количество творби и немалко от тях са качествени и достойни представители на научната фантастика. Aftermath не е такава книга и е тъжно, че това е първото предложение на Disney след покосяването на 2/3 от съществуващия канон. Слабо и не си струва четенето.