Runtime

Повестта като формат за научнофантастични творби има интересна история. В ранните години на жанра той е доминиран от списанията и повестта е един от най-популярните формати. Немалко от класиките на научната фантастика от този период са точно повести – например Бебето е на три на Теодор Стърджън и Пътят на марсианците на Азимов. След западането на списанията, започнало през 70-те години, популярността на повестта като формат за фантастични творби сериозно намалява основно по икономически причини – самостоятелното ѝ издаване не беше никак изгодно. Но в последните няколко години за моя голяма радост се наблюдава миниренесанс на повестта. Основната причина за това е наличието на електронните книги, което позволява цената на повест от 80-100 страници да е много по-ниска, отколкото при традиционното книгоиздаване. През 2015 г. Tor.com Publishing постави началото на своя амбициозен проект за издаване на поредица от научнофантастични и фентъзи повести. Едно от забележителните неща в този проект е, че при него още от самото начало се издават не само творби на утвърдени автори като К. Дж. Паркър, Шонън Макгуайър и Неди Окорафор, но и се дава шанс на нови автори като Кай Ашанте Уилсън (неговата прекрасна повест The Sorcerer of the Wildweeps вече бе ревюирана в Шадоуданс от колегата Trip) и С. Б. Дивя, чиято повест Runtime е обект на настоящото ревю.

Действието в Runtime се развива в Калифорния в близкото бъдеще. В него технологиите позволяват на хората да си имплантират чипове, с които да контролират екзоскелети и други подобни приспособления. Главната героиня има талант за програмиране и настройване на тези машинарии, но поради това, че е от много бедно семейство и е родена без майка ѝ да има официално разрешение за това, тя е принудена да изгражда своя екзоскелет от части, изхвърлени от други и поправени от нея. Нейният шанс да влезе в елитен университет и да успее в живота минава през победа в Minerva Sierra Challenge, екстремен маратон в планинска пустош за състезатели с екзоскелети, който има сериозен награден фонд и престиж. Това не е особено оригинална сюжетна концепция, но в случая е развита сравнително добре, макар и да няма особени изненади за читателя.

Най-силната страна на повестта е, че авторката успява да представи едно пълнокръвно и убедително изглеждащо бъдещо общество, в което има нови предразсъдъци, моди и тенденции със сериозна роля в повествованието, в рамките на около 80 страници, без в нито един момент да изпада в инфодъмпове и без от това да страда сюжетът. Това е едно от най-трудните неща в научнофантастичния жанр и е впечатляващо, че е постигнато от автор само с няколко разказа зад гърба си преди този.

Сетингът е по-реалистичен и по-малко дистопичен от типичния киберпънк – обществото има сериозни проблеми, но и немалко положителни страни. Например, има ограничения на раждаемостта и се изисква официално разрешение за всяко новородено, което води до сериозна законова дискриминация и множество предразсъдъци към незаконнородените, но от друга страна легално родените деца получават доста по-сериозна финансова подкрепа от държавните институции в Америка, отколкото към момента. Друг интригуващ момент е наличието на т.нар. moоts – андрогинно изглеждащи безполови индивиди от висшите класи в това ново общество, станали такива след операция и използващи полово неутрални местоимения (zie/zir в случая, ако имате непоносимост към тях, чувствайте се предупредени, защото се използват доста често тук). Това не значи, че повестта пропагандира някакви Tumblr style екстремни и нелепи идеи по отношение на половата идентичност. Това е просто един от елементите от сетинга, представен в сравнително неутрална светлина. За допълнителна убедителност в повестта е включен и специфичен начин на говорене, използван от главната героиня и другите тийнейджъри аутсайдери при общуването помежду им, доста различен от този, който те използват при разговори с хора от другите класи. Аз лично се надявам авторката да доразвие идеите си в още разкази и повести в този сетинг, а защо не и в някой роман.

Друга силна страна е главната героиня Мармег. На пръв поглед тя изглежда доста клиширана – талантлив аутсайдер, опитващ се да намери своето място под слънцето, но тя има достатъчно индивидуалност, за да бъде интересна на читателя, а и се налага да се справи с няколко сериозни морални дилеми. Отношенията ѝ с другите членове на нейното семейство и другите нейни близки са много добре описани. Прозата на пръв поглед не е особено впечатляваща като образност и ритъм, но е стегната и без излишни елементи, което е особено важно при този формат. Като идеи няма нещо особено оригинално, но вечната тема за класовите и груповите предразсъдъци е добре развита, доколкото това е възможно за ограничения брой страници.

Единствената слабост на повестта е, че финалът и основният сюжетен обрат бяха доста предсказуеми. Но на фона на всичко останало това не е особен проблем. Повестта заслужава вниманието от любителите на фантастиката, а аз лично смятам да следя внимателно бъдещата писателска кариера на авторката, защото тя очевидно има голям потенциал.