Има книги, които човек трябва да прочете преди да навърши определена възраст, защото в противен случай съществува опасност да е станал твърде циничен, за да оцени посланието. За себе си съм установил, че това важи с особена сила за голяма част от детско-юношеските романи (или, както е модерно да ги наричат на запад, т.нар. young adult литература). Разбира се, има и изключения като книгите на Ерих Кестнер и Астрид Линдгрен, но в болшинството случаи част от ефекта просто се губи. Много ми се искаше Принцът на мъглата на Карлос Руис Сафон (автор на страхотната Сянката на вятъра) да е от втората група, но за съжаление реалността се оказа малко по-различна.

Действието на романа се развива през 1943 г., когато бащата на Макс решава да премести цялото семейство в малко крайбрежно градче, по-далеч от ужасите на войната. Новият им дом обаче се оказва къща със злокобно минало, а в на пръв поглед спокойното градче има часовник, който върви наобратно, потънал кораб, мистериозен пазач на фар, странна котка, служеща на тъмни сили, и призрачна градина със статуи, които сменят позициите си. Горното, комбинирано с умението на Сафон да изгражда завладяваща атмосфера, създава всички предпоставки за силно четиво, но по някаква причина нещата не успяват да сработят изцяло. Принцът на мъглата се опитва хем да е мистериозна, хем да е книга за приятелството, първата любов и съзряването. Дали заради краткия си обем (156 страници), или пък заради неопитността на Сафон (това е дебютният му роман) и желанието да се съчетаят твърде много неща в едно, крайният резултат не е достатъчно удовлетворяващ. Да, книгата има потенциал и завладяваща атмосфера, но нещата се развиват някак твърде бързо и всичко приключва по твърде предвидим начин. На моменти имах чувството, че чета чернова на някой от ранните разкази на Стивън Кинг – яки идеи с посредствена реализация.

Плюсове:

+ Сафон определено знае как да изгражда атмосфера.

+ Каин без особени трудности ми влиза в десятката на най-злокобните персонажи.

+ Отличен превод – книгата звучи страхотно на родния ни език.

+ Прекрасно външно оформление.

Минуси:

– Личи си, че е дебютна книга – желанието превъзхожда умението.

– По-скоро технически минус, който няма отношение към качествата на книгата като литература: твърде малки полета на страниците – нещо, което забелязах в повечето от новите заглавия на Изток-Запад. Това ми създава сериозни затруднения при четенето.

В заключение – струва ли си Принцът на мъглата да му отделите два часа от живота си? По-скоро да. Книгата е приятен детско-юношески роман с много добре изградена атмосфера. Основният минус за мен бяха твърде бързата кулминация и нереализираният потенциал. Естествено, съвсем възможно е проблемът да е в моя телевизор и завишените от Сянката на вятъра очаквания да са ми изиграли лоша шега. Ако подходите по-непредубедено или пък за пръв път се сблъсквате с Карлос Руис Сафон, вероятно ще се изненадате приятно.