Колелото на Времето, том 14: Спомен за светлина
Автор: Брандън Сандерсън/Робърт Джордан
Издателство: Бард
Цена: 19.99 лв.
Материалът на: Demandred Morgan
Една епоха в фентъзито приключи. 23 години и 100-ина милиона продадени копия от поредицата след публикуването на Окото на света дочакахме появата и на последния том от Колелото на Времето. За съжаление Робърт Джордан не доживя да види това.
Естествено основният въпрос при последен том от толкова голяма поредица е дали той дава достоен завършек на историята. За мен лично отговорът е по-скоро да, но със сериозни уговорки. Брандън Сандерсън се е постарал сериозно с неблагодарната задача да отговори на очакванията на милионите фенове да завърши подобаващо поредица, писана основно от друг. Доста ограничените му писателски качества обаче, комбинирани с редица сериозни структурни проблеми на сагата, оставени му в наследство от Джордан, са довели до резултат, който макар и задоволителен, страда от редица сериозни недостатъци.
Сюжетът накратко – Последната битка най-накрая започва с пълна сила и с масирани атаки на няколко фронта от страна на тролокските армии. Ранд отива в Шайол Гул, за да се пребори най-накрая с Тъмния, но преди това трябва да убеди сеанчанците да се съюзят с него и всички монарси да приемат плана му за дългосрочен мир след Тармон Гай’дон. Едно е сигурно – този път няма да има оплаквания, че нищо не става, защото почти цялата книга е нонстоп екшън. За съжаление, голяма част от екшъна е монотонен и еднообразен, но няма как, твърде много тролоци има за изтребване…
Плюсове:
+ Последен том е, няма за кога да се разтягат локуми, затова тук липсват типичните за поредицата раздути и развлачени сцени и всичко е фокусирано върху основния сюжет, а не върху третостепенни странични сюжетни линии.
+ За пръв път от много томове насам чувствах напрежение и несигурност за съдбата на главните герои. За всички ни отдавна беше ясно, че няма начин който и да е от тях да си го вземе преди последния том, но тук нещата са различни.
+ Книгата е много увлекателна. Разбира се, сериозна роля изигра и нетърпението след толкова години да видя как свършва поредицата, но все пак отдавна не ми се беше случвало да изчета за 3 дни такава тухла.
+ За пръв път от доста време насам някои от Отстъпниците имаха добре измислени планове и действаха като компетентни злодеи, а не като тотални некадърници.
+ Развръзката е много добра и оправда моите очаквания.
Минуси:
– Брандън Сандерсън все още е посредствен в стилистично отношение автор. Факт е, че и Джордан не беше кой знае колко способен в това и надали много хора са станали фенове на поредицата заради изящния изказ, но това не е оправдание. Това е особено видно в диалога, който твърде често е посредствен.
– Екшън сцените са твърде много и прекалено еднообразни. Няколко базови тактически маневри се използват многократно срещу тролокските пълчища и в един момент става досадно. Романът само щеше да спечели, ако 100-150 страници монотонни битки бяха орязани за сметка на повече внимание, отделено на взаимодействието и общуването между героите и показване в повече дълбочина на тяхните реакции към ставащото.
– За да има някаква интрига в битките, мощта на повечето преливащи е сериозно намалена и сега те далеч не са толкова способни да избиват безпроблемно стотици или дори хиляди тролоци без да се изпотят както преди, освен в някои удобни за сюжета случаи. Също така без обяснение бройката преливащи на страната на Светлината е намалена сериозно от тази, която беше в предишните томове. Не съм сигурен дали това е точно минус обаче, защото ако не беше така, нямаше да има особена епика в битките, а тези, които не могат да преливат, щяха да са в ролята на фигуранти и пушечно месо.
– Доста дребни и не толкова дребни неточности и противоречия с предишните томове. Повечето ще се забележат само от най-хардкор феновете и не са особен проблем, но има и няколко по-сериозни – примерно Мат и Мин се държат като стари познати, при положение че в предишните томове не са разговаряли помежду си нито веднъж.
– В първата половина на романа поведението на Мат е тотално неадекватно и в противоречие с предишните 13 тома, а опитите му за хумор са трагични.
Като цяло този том ме остави със смесени чувства. Има немалко силни моменти и нужната епика, но твърде голямото концентриране върху монотонната сеч на тролоци и пренебрегването на отношенията между героите за сметка на екшъна не беше по вкуса ми. Но пък ако вече сте изчели 13 тома от поредицата, дори и с оглед на изброените недостатъци е ясно, че няма как да пропуснете да прочетете Спомен за светлина.
Оценка: 6/10
Материалът на: Demandred Morgan
абе като гледам бард цената е 16 лева, поне уточнявайте че сте сложили цена за твърда корица – може да откажете да купува заради скъпа цена.
Готово 🙂
Упс, Демандред провери – 19.99 е „меката“ цена, оказва се 🙂
За Кацуан, ще се чете Енциклопедията!
Ако искате и скрийншот мога да приложа но в момента гледам сайта на Бард и е 16 лева меката цена, твърдата е 19.99. Ето го и шота от страницата на Бард откъдето поръчах днес за 15.99:
http://tinypic.com/view.php?pic=2jg6sxv&s=5
Ето линк от сайта на Бард – адресът е същият като този от картинката ти, но цената е друга, странно… Да подчертая, че гледам цените без намалението от сайта 🙂
http://www.bard.bg/book/?id=1622.
Коректното е наистина да посочите цената без намаление от сайта, както сте направили. Едно, че тя отговаря на цената по книжарниците и две – всяка онлайн поръчка от Бард, на стойност под 40 лева, е с платена доставка.
Подкрепям средните оценки, но все пак беше приятно чувството да стигнем края на една епична поредица… Morgan, за мен също Демандред беше един от най-силните елементи на книгата!
Тъмния: ДЕМАНДРЕД? КАКВО СТАВА ПО СВЕТА?
Демандред: Рахвин е мъртъв, Велики Властелине.
Тъмния: ДЕЛО НА ДРЕВНИЯ МИ ВРАГ. ОНЗИ ПО ИМЕ ДРАКОН.
Демандред: Велики Властелине, имаш предвид, този, когото сега наричат Дракон, или друг, от предишен Век, който би могъл да е женски Дракон или предвид това, женски Дракон по заместителство. Отказвам да повярвам, че не може да съществува женски Дракон.
Тъмния: ДЕМАНДРЕД, БЯХ ТИ КАЗАЛ ДА ЗАРЕЖЕШ ТАЗИ ГЛУПАВА ТЕОРИЯ.
Демандред: Извинявай, Велики Властелине. Не знам за какво си мислех.
Тъмния: Така, кажи ми, Демандред… По дяволите, гласът ми изгуби силата си!
Демандред: Сега ще го включа, Велики Властелине. Сега как е?
Тъмния: ТА, кажи МИ, Демандред… СЕГА се ПРЕВКЛЮЧВА! Това НЕ е ДОБРЕ!
Демандред: А сега?
Тъмния: Was ist los? Ich kann nicht normal sprechen. Ich spreche wie ein verrueckter Mensch.*
Демандред: А сега?
Тъмния:
Говоряпрекаленобързопомогнимидасеотърваотбързотоговорененемогадаспранемогададишам!
Демандред: Сега как е?
Тъмния: 01111001100001100000111111010100110010010.
Демандред: А СЕГА? ХЕЙ, СЕГА ГОЛЕМИЯТ ГЛАС Е У МЕН.
Тъмния: Спри!
Демандред: ИЗВИНЯВАЙ, ВЕЛИКИ ВЛАСТЕЛИНЕ, НО НЕ ЗНАМ КАК ДА ИЗКЛЮЧА СОБСТВЕНИЯ СИ ГОЛЯМ ГЛАС. ХЕЙ! ТОВА Е ГОТИНО. АЗ СЪМ ВЕЛИКИЯТ ВЛАСТЕЛИН! ПОДЧИНИ МИ СЕ ИЛИ УМРИ! НЕКА ВЛАСТВА ГОСПОДАРЯТ НА ХАОСА!
Тъмния: Не ме имитирай, Демандред. Аз съм Великият Властелин. Тези, които ме имитират, ще умрат.
Демандред: ОСВЕН ИШАМАЕЛ. ЗАЩОТО ТОЙ Е ЛЮБИМЕЦЪТ МИ.
Тъмния: Никога не съм наричал Ишамаел свой любимец.
Демандред: НО ГО НАМЕКВАШЕ. ТОВА ЗАПОВЯДВАМ.
Тъмния: Ти не можеш да ми заповядваш. Аз заповядвам!
Демандред: НО ГОЛЕМИЯТ ГЛАС НЕ Е У ТЕБ.
Тъмния: Той би трябвало да е у мен.
Демандред: НО НЕ Е. ШАЙДАР ХАРАН, ДАЙ МИ ЛИМОНАДА.
Шайдар Харан: Да, Велики Властелине.
Тъмния: Не! Шайдар Харан, той ме имитира! Не му носи лимонада.
Шайдар Харан: Но у него е големият глас, Велики Властелине. Не мога да откажа.
Могедиен: Какво става тук?
Демандред: Само слушай, Могедиен. Хмм. МОГЕДИЕН, ТИ МЕ РАЗОЧАРОВА! НО ЩЕ ТИ ДАМ ОЩЕ ЕДИН ШАНС ДА СЛУЖИШ НА СЯНКАТА. ТРЯБВА ДА ПЪЛЗИШ ПРЕЗ МОЯ МАГИЧЕСКИ СНИЖАВАЩ СЕ ТУНЕЛ СЪС СКАЛИ БРЪСНЕЩИ ГЛАВАТА ТИ. СЛЕД ТОВА ДА СКАЧАШ ПРЕЗ ГОРЯЩИ ОБРЪЧИ. ПОСЛЕ ДА ЖОНГЛИРАШ С 8 МОРСКИ СВИНЧЕТА, ЗА ДА ДОКАЖЕШ, ЧЕ СИ МИ ВЯРНА. ОТ ТОЗИ ДЕН ЩЕ СЕ ПРЕРОДИШ КАТО КУКАМОНГА. ТОВА ЗАПОВЯДВАМ.
Могедиен: Хей, това е супер! Дай да опитам. АЗ СЪМ ВЕЛИКИЯТ ВЛАСТЕЛИН. ЖИВЕЯ В ГОЛЯМА ЗЛОВЕЩА ЛАВА-ТОАЛЕТНА. ПОДЧИНИ МИ СЕ ИЛИ СЕ ПРИГОТВИ ДА БЪДЕШ ОТМИТ ЗАЕДНО С ПЛАМЪЦИТЕ.
Тъмния: Добре, аз не звуча точно така. Шайдар Харан, подкрепи ме.
Шайдар Харан: Всъщност, точно така звучиш. И тук наистина някак напомня на тоалетна. Ето ти лимонадата, Демандред.
Демандред: БЛАГОДАРЯ, ШАЙДАР ХАРАН. ПОЧТИ ТОЛКОВА МИ ХАРЕСВАШ, КОЛКОТО И ЛЮБИМЕЦА МИ ИШАМАЕЛ.
Тъмния: Сега вече се вбесявам.
Демандред: АЗ СЪМ ВЕЛИКИЯТ ВЛАСТЕЛИН. МОГА ДА СЕ ЕБАВАМ С КОЙТО СИ ИСКАМ, НО НЕ МИ СТИСКА ДА СЕ ЕБАВАТ С МЕН.
Могедиен: Добре казано.
Демандред: ОБИЧАМ ДА ПРАВЯ МЕХУРИ НА ЗЛОТО. ПАЗИ СЕ ОТ ЗЛИТЕ КАРТИ ЗА ИГРА, КОИТО МОГАТ ДА ОЖИВЕЯТ. ТРИ ИНЧОВАТА АМИРЛИН ЩЕ ТЕ СПИПА.** СТРАШНИЧКО.
Могедиен & Шайдар Харан: [Подхилват се]
Великият Властелин: МЛЪКНЕТЕ! НЯМА ДА ТЪРПЯ… О, ОПРАВИ СЕ. ХМ… СЛУШАЙТЕ И СЕ ПОДЧИНЯВАЙТЕ, КОЙ ЩЕ УМРЕ И КОЙ ЩЕ ЖИВЕЕ.
Моето не е точно коментар. По- скоро е молба за помощ. Купих преди около два месеца книгата онлайн за подарък и сега я прочетоха. При прочитането се оказа, че страниците от 833 до 848 включително ЛИПСВАТ! Ако някой може да ми изпрати тези страници ще съм много благодарен, тъй като не мога да намеря сайтът, от който я купих и да направя рекламация.
Предварително благодаря!
Apostolov, ако се обърнеш директно към ИК „Бард“, би трябвало да ти я заменят.
Много точен коментар за книгата. Силно съм разочарован от края на този уникален епос.Направо нямам желание да я чета пак като знам колко нелепо завършва. Смятам, че аз ако я бях завършил по-добре щях да я напиша.
Единствения недостатък на края е че беше предвидим.
Завършва точно както си трябва все пак това е колелото на времето и … няма да цитирам интрото.