Училищен надзор се оказа една от приятните изненади на Коледния панаир на книга. От няколко години ИнфоДАР са на животоподдържащи системи и честно казано бях загубил всякаква надежда, че ще видим нещо извън луксозни детски книжки, какво остава за нов Лукяненко. Е, ако трябва да сме честни, тази книга е само частично на Лукяненко, дотолкова доколкото последният е решил да направи франчайз от свръхуспешната в Русия поредица за Патрулите и да използва по-неизвестни имена, които да пишат историите. Предвид умората, която си личеше в Нов патрул, вливането на свежа кръв не е никак лоша идея.

Преди да посегнете към книгата е добре да изясним няколко неща: 1. това не е продължение на Нов патрул, т.е. познатите ни герои не са в главните роли; 2. книгите от новата поредица Патрули са самостоятелни и всяка разказва отделен фрагмент от историята на Различните, ситуиран по различно време; 3. до момента в Русия са излезли 3 заглавия (даже 4, ако решим да броим и Ликът на черната палмира от Владимир Василев). 

В Училищен надзор Тъмни и Светли тийнейджъри с различни провинения са изпратени в интернат, където се обучават заедно да бъдат Различни. Интернатът е създаден от Инквизицията, чиито мотиви естествено не са съвсем безкористни. Първата ми реакция, след като прочетох написаното на задната корица, беше „Я, Хари Потър в света на Патрулите!“. Това хем е така, хем не съвсем. Да, наистина си имаме училище за магове и фабулата се движи от проблемите, които забъркват непокорните тийнове, но всъщност фокусът е върху Дмитрий Дреер, учител по литература и възпитател в интерната, и неговите прозрения и решения. Както при книгите от основната поредица, така и в Училищен дозор имаме три части (или повести), като Хари Потъровият елемент е най-силно застъпен в първата. Във втората и третата нещата стават доста по-сериозни и философски. В началото Дреер напомняше на малко по-наивен Антон Городецки, но от средата на втората повест придоби свой облик.

Какво ми хареса:

+ Самостоятелна и завършена история.
+ Научаваме повече за Инквизицията и мотивите, които я движат.
+ Атмосферата – трудно ми е да го обясня с думи, но книгите за Патрулите носят едно специфично усещане, към което ми е страшно приятно да се връщам.
+ Разни намигания и закачки с известни личности, литературни произведения и Чък Норис.
+ Добрият превод на Васил Велчев. 

 Какво не ми хареса:

– Преходът между отделните части не беше достатъчно плавен. Особено между първа и втора.
– Правилата на играта се промениха за пореден път и не съм сигурен дали не се получи малко противоречие с Нов патрул.
– Deus ex machina.

Ако харесвате поредицата за Патрулите, вероятно вече сте си купили или съвсем скоро ще си купите Училищен надзор. Ако не я харесвате, едва ли това ще е книгата, която ще промени мнението ви. В случай че по някаква причина сте пропуснали основната поредица, потърсете си Нощен патрул и започнете от нея. Училищен надзор е самостоятелна книга, но твърде много разчита на това, че сте запознати с основите на вселената, създадена от Лукяненко. На мен ми остава да се надявам, че ИнфоДАР ще се съвземат и ще дочакаме не само Шести патрул, но и книгите, писани в съавторство с Иван Кузнецов и Алекс дьо Клемешьо.