Лордът от планетата Земя

След като ИнфоДар потънаха в небитието (при все че уж още съществуват като издателство), беше крайно време някой да се заеме с доиздаването на част от по-добрите им автори. Имайки предвид огромната популярност на Лукяненко в България, не е изненада, че след Вещера от Сиела са избрали именно него, а решението да се издаде заглавие, което не е излизало на български, вместо да се препечата някой от Патрулите, заслужава похвала.

Лордът от планетата Земя ми беше интересен по две причини – (а) трите новели, включени в томчето, са писани в периода 1990-92 г., когато Лукяненко е тепърва прохождащ автор и още не го е ударил великоруският шовинизъм; (б) твърди се, че с тези произведения е сложил началото на нов период в руската космическа опера. В общи линии получих точно онова, което и очаквах – приятно и увлекателно четиво, чийто основен минус е неособено консистентният тон на трите части. Но да караме по ред.

Сергей е каратист, който спасява непозната девойка от неприятна среща с бандити. Девойката му дава пръстен и изчезва. Минават години, след като е отбил военната си служба в армията на разпадналия се СССР, нашият младеж е поел по лесния път към печалбата и оглавява силова групировка. Тогава идва зовът за помощ от девойката, оказала се принцеса от извънземна цивилизация, и приключенията започват.

Първата част, озаглавена За принцесата си струва да умреш, е най-праволинейната от трите и е старомодна приключенска фантастика в духа на историите за Джон Картър на Едгар Райз Бъроуз. Сергей се озовава на непозната планета, където трябва да премине редица изпитания и да спечели ръката на принцесата. Лукяненко вкарва някое и друго разсъждение против войната, но като цяло избягва да задълбава във философски теми. Текстът е доста лековат и само нахвърля разни интересни идеи за вселената и ролята на нашия човек и планетата Земя.

Нещата стават една идея по-сложни и интересни в Планетата, която я няма. Жанрът вече е космическа опера, повечето от загадките получават своя отговор, приключенията са по-мащабни. Появява се Големият враг™ и нещата като цяло загрубяват. Лукяненко е напипал баланса между приключения и философия, а текстът върви бързо и приятно. Изгълтах Планетата за отрицателно време и исках още.

После обаче идва Стъкленото море и приключенията отстъпват място на разсъжденията на Сергей за живота, Вселената, ролята на Сеячите, мястото на всички под Слънцето и т.н. Ако сте чели други книги на Лукяненко, имате идея за какво ви говоря. Проблемът идва от пълната липса на баланс между действие и философия, което прави третата повест най-трудна за четене. Не защото съжденията са лоши сами по себе си, просто са тромаво написани (личи си, че е от ранните произведения, когато Лукяненко още не се е ошлайфал), което прави цялата поредица доста неконсистентна като звучене и усещане. Като добавим към това неособено приятния главен герой (няма какво да се лъжем – Сергей е лекенце, чието основно положително качество е любовта към принцесата, а като бонус е и зле написан), истината е, че Лордът от планетата Земя трудно успява да изпъкне с нещо насред морето от доста по-добри космически опери. Което е доста тъжно, защото потенциалът е там, но все още липсват писателските умения. Все пак си струва да се отбележи, че в тези повести мирогледът на Лукяненко е доста по-умерен и бих казал смислен. СССР се разпада, войната в Афганистан е приключила по болезнен начин, в текста се усеща разочарованието от излъганите надежди и безсмислието на войната. Това създава доста ярък контраст с по-късните му произведения където на преден план е изведен Лукяненко-шовинистът (доста смешно, когато си роден в Казахстан). Поне за мен този млад и по-наивен образ на писателя определено е по-приятен.

Ако подходите с очаквания за следващия Патрул (не че и там качеството не взе да пада), най-вероятно ще останете разочаровани. Ако си търсите приятно четиво за плажа, с което да убиете някой и друг час и бързо да забравите – Лордът, при все цялата си неконсистентност, вероятно ще свърши работа. Ако искате Лукяненко в топ форма – препрочетете си книгите за Дълбината.