Дървото на лъжите

Като мнозина други и аз съм посветил живота си на проучване на странностите и загадките на Сътворението, за да разбера по-добре плановете на нашия Творец. Вместо това откритията ни донесоха съмнение и мрак. С годините видях лампата на Небесата строшена и святото ни място на този свят – отнето от ръцете ни. Ние хората бяхме детронирани и запратени на дъното сред зверовете. Смятахме се за крале на вечността. Но открихме, че цивилизацията ни е само мимолетна, ярко осветена детска стая, където сме си играли с хартиени корони и дървени скиптри.

Средата на XIX век е. Произходът на видовете – революционният труд на Чарлз Дарвин – тъкмо е видял бял свят и целокупната научна общност е разтърсена. Светът е на кръстопът и жаждата за научно обяснение се бори яростно с вкоренената църковна догма за сътворението на човека. Науката все още е свят доминиран изключително и само от мъже, а жените биват възприемани като умствено ограничени, крехки създания, чиято роля в обществото се свежда до раждане на наследници, пиене на чай, благоприлично поведение и обмяна на светски клюки със себеподобни.

Такива са правилата на времето, в което срещаме Фейт Съндърли – четиринадесетгодишна девойка, която се възхищава на баща си и мечтае да продължи неговото дело на естествоизпитател. Фейт е прекалено умна и любопитна за годините и пола си и чаените партита и дамски събирания я отегчават до смърт. Тя предпочита ботаническите колекции, разкопките и дискусиите на учените джентълмени.

По стечение на обстоятелствата обаче интересите на девойката остават на заден план, защото уважаваният ѝ баща е въвлечен в скандал за фалшифицирани вкаменелости, който очерня досега безупречната му репутация, запращайки него и семейството му на провинциалния остров Вейн, далеч от Лондонските клюки. Скромното светско общество на острова скоро разбира за въпросния скандал и семейство Съндърли бързо стават нежелана компания. Най-големият удар обаче идва с внезапната смърт на бащата Еразмус Съндърли при изключително странни обстоятелства. Преди да загине, Еразмус успява да предаде на дъщеря си своята най-голяма тайна – притежаваното от него невиждано досега дърво на лъжите. Растението вирее при пълен мрак и се храни с лъжи, подшушвани му от хората, а то се отблагодарява с плод, който след поредица от халюцинации предава на изялия го информация за скрити тайни и истини.

Лъжи като ножове, лъжи като шамари. Лъжи като измамните ивици на тигър и като заслепяващите паунови шарки. И навсякъде, абсолютно навсякъде царстваха лъжите, които хората разказваха сами на себе си.

Фейт има броени дни да се научи как да използва дървото и съвсем сама да открие кой е убиецът на баща ѝ. От този момент търсенето на истината става надпревара с обстоятелствата и времето и човек бързо остава с впечатлението, че целият свят е срещу девойката. След добрата идея за дървото, това е втората чудесна черта на романа. Да, действително Фейт е малко прекалено прозорлива и находчива за възрастта си, но читателят в никакъв случай не остава с впечатлението, че ѝ е лесно. Около нея няма тайни закрилници и мистични помощници, а единственият ѝ съюзник е спечелен на нейна страна с изнудване, така че не може да му се разчита много много.

Атмосферата на книгата е мрачна, без да е зловеща, времето сякаш винаги е лошо и Фейт постоянно трябва да се бори да бъде чута или разбрана. Героинята ѝ ни става почти моментално близка и въпреки неподчинението и недостойните ѝ понякога действия тя е страхотен главен герой, на когото привикваш да симпатизираш. Книгата е красиво написана и някои описания са наистина чудесни и изненадващо живи.

Дървото на лъжите ми навя доста асоциации с първата игра Black Mirror, заради цялостната атмосфера и разследването на „самоубийството“ на близък роднина. И тук взаимоотношенията и връзките между второстепенните герои са от изключителна важност за разплитане на загадката. Типично английският дух на книгата и съчетанието на реалност и вълшебство пък ми напомниха за Джонатан Стрейндж и Господин Hорел, макар и съвсем бегло.

Без да прави прекалено гръмки изказвания, историята леко щрихова обществени проблеми и човешки слабости, учи на така важното разпознаване на причинно-следствените връзки и последствията от действията ни. За скромния си обем и задълбоченост романът успява доста добре да изгради героите си и да им придаде индивидуалност, което в комбинация с гореописаните плюсове е  чудесно постижение за young adult литературата като цяло.

Дървото на лъжите е най-малкото приятно написана и увлекателна история. Идеите са хубави и добре разгърнати, загадката е съвсем прилична, а на героите не им е прекалено лесно и заключенията не идват от нищото, за да се движи сюжетът. Дори да има своите слабости, книгата определено може да предложи очарователна история, осигурявайки приятно прекаран дъждовен уикенд.