ЛАМЯ ЕООД

ЛАМЯ ЕООД е дебютният роман на Марин Трошанов, чието представяне наскоро имахме удоволствието да видим в клуб Перото. В мига, в който книгата се озова в ръцете ми и разлистих страниците, получих едно приятно усещане за добре реализиран проект. Налице беше и известна носталгия, породена от приликата на илюстрациите, дело на художника Веселин Чакъров, с тези от книгите-игри. Най-представителната част – корицата, пък очароваше с интересна визия и лек намек за мистичен и хорър елемент, внесен от Петър Станимиров. Първото впечатление беше чудесно, оставаше да се запозная и със самата история – стъпка, която очаквах с нетърпение, тъй като книгата вече беше събудила любопитството ми.

ЛАМЯ ЕООД е историята на Станимир Гелев, самоук експерт по всякакви свръхестествени същества и явления. Той бива тласнат в тази странна професия след изчезването на любимата му Мая, неговата първа и единствена любов. Момичето изчезва при изключително странни обстоятелства и то при намесата на мистични сили. Приказката започва с наивната безгрижност на двама тийнейджъри и постепенно прелива в мрачната решителност, граничеща с фанатичност, завладяла напълно главния герой .

Повествованието се отличава с бързо развитие и живописни описания, които създават чувство на уют и позната атмосфера у читателя. Причината? Действието в ЛАМЯ ЕООД не се разгръща в някоя далечна страна, по улиците на Лос Анджелис или на друга планета. Всичко, описано в книгата, се разиграва по познатите ни столични улици, Морската градина в Бургас, нощния влак за Варна или изоставените сгради из Западния парк. По един особен начин, това се оказа приятно и забавно за мен. Добре дошло разнообразие от иначе популярната тенденция да четем все повече за далечни места, които ние (често и самият автор) никога не сме посещавали.

Тук колоритът на обстановката няма нужда да бъде описван надълго и нашироко. Достатъчно е да се спомене място или гледка,  типични за нашите географски ширини, и читателят веднага е в състояние да придобие представа за обстановката. Че и да преживее ситуацията през призмата на собствените си спомени от тези места. В това отношение задачата на Марин Трошанов е просто да подава правилните аспекти от заобикалящата ни българска реалност на подходящите места и магията се получава. Да си призная това сработва добре повече пъти, отколкото очаквах.

Историята има бърз ритъм и се разгръща само в 230 страници, което я прави доста наситена на действие. Това носи както положителни черти: стегнато изложение, напрегнат екшън и скорошна развръзка; така и отрицателни –  разказването губи плътност, случва се на моменти прекалено набързо – и като цяло произведението стои смислово завършено, но не оставя впечатление за приключена история. Сякаш има още какво да се каже (а то със сигурност има, авторът готви продължение в скоро време) и онова типично „трябва да има още нещо, което се случва после” не дава мира, след като затворим и последната страница. Но от друга страна, в този момент си даваме сметка колко леко и бързо сме стигнали дотук и правим ясния извод, че книгата определено е била забавно преживяване.

Като става дума за забавление, е хубаво да отбележим, че наред с препратките към действителността, които извикват усмивка на лицата ни, има и спорадични елементи на хорър и мрачни епизоди. Това разнообразява повествованието и води до интересен краен резултат – в един момент си в трамвай 20 и наблюдаваш разправия с контрольорите, а в следващия изследваш мрачните измерения на някакво древно зло.  Този подход крие и своите рискове и очаквано като за дебютен роман, понякога добрият баланс между двете неща се губи.

Умишлено търсено или не, някои от героите са прекалено шаблонни, а диалозите на места издишат с твърде жаргонното си естество или нереалистично  звучене. Понякога описанията са излишно натрупани, друг път са в дефицит за сметка на екшъна и атмосферата страда от това. На места романтичната линия, в основата на книгата, се усещаше идеализирана и прекалено наивна (тук циникът-реалист в мен въртеше очи и сумтеше), но пък си признавам – аз по принцип трудно се трогвам от любовни истории. Цялостното впечатление е, че книгата се колебае между реалния и свръхестествения свят с променлив успех и може би ми се иска да видя повече магия и митология и по-малко мутри и Студентски град, макар да разбирам чудесно, че и те имат своето място в историята.

И все пак ЛАМЯ ЕООД е писана от сърце и без гръмки претенции и това си личи.  По тази причина и заради факта, че прочетох книгата за по-малко от 48 часа, тази история ме остави с добро впечатление. В общи линии мога да кажа, че първосигналното ми очакване за добре реализиран проект и увлекателна книга до голяма степен се оправдаха.  Да, авторът има още дълъг път на развитие пред себе си, но е тръгнал по него с много чувство и искреност, които се усещат от читателя.  Докато Марин Трошанов успява да надгражда и да подобрява стила  си, то е много вероятно пропуските му да бъдат простени от заинтригуваните читатели.  Очакваме да видим усъвършенстване в следващата книга, както и решително развитие на историята.