Кутията на Гуенди

Изкушението и последствията от него са тема, древна почти колкото писаното слово. Откриваме я в Египет и приказката за Сет и Озирис, откриваме я в Гърция, разпръсната из почти цялата митология на елините (напр. Мидас и златното му докосване), откриваме я дълбоко вкоренена в християнството, където Сатаната опитва да поквари самия Божи син.

Едва ли е учудващо, че безброй съвременни писатели също са изкушени да я разнищят, а Стивън Кинг не само, че не е изключение, ами напротив – намираме я под някаква форма в почти всяко негово произведение. С най-изкристализирали трактовки на думите „внимавай какво си пожелаваш“ може би се сблъскваме в Необходими неща и Гробище за домашни любимци (Гробището е директно вдъхновено от разказа на Уилям Джейкъбс, The Monkey’s Paw, който очаквано ни подхвърля маймунска лапичка, изпълняваща желания, но с туист), а в Кутията на Гуенди американецът отново се завръща към Касъл Рок и изкушението, този път в доста прибрана и кратка форма.

Произведението всъщност е повест, която се чете за няма и час и е написана в съавторство с Ричард Чизмар, по-известен като издател и редактор в жанра на хоръра, отколкото като писател. Скелето на историята дължим на Кинг, който праща недовършената чернова на редактора, последният внася поправки в черновата, добавя своя част и я връща обратно, Кинг повтаря упражението и след едномесечна комуникация се ражда финалната версия на Кутията на Гуенди.

Сюжетът няма да ви достави нещо грандиозно и е съсредоточен върху Гуенди, която срещаме като дванадесетгодишно, пълно момиченце, което тича по известното Стълбище на Самоубийците с простичката цел да отслабне и да прекрати подигравките в училище. Един ден тя среща мистериозен мъж в черно (за когото е силно намекнато, че е поредното превъплъщение на Рандал Флаг), който ѝ прави неочакван подарък – кутия с примамливи и едновременно с това ужасяващи сили. Какво се случва по-нататък оставям на вас, макар основният въпрос вече да е станал ясен – как Гуенди ще използва тази кутия? Или, ако излезем от пространството на книжното тяло, как аз бих използвал такава кутия?

Няма как да твърдя, че повестта е шедьовър, нито че е особена оригинална. Изкуството през годините е разглеждало подобни казуси във всякакви формати, а Стивън Кинг неедократно се е впускал в дълбините на детската психика, при това с по-голям детайл и внимание. Кутията на Гуенди е сред онези четива, които няма да ви затормозят и ще ви дадат мъничка доза от наркотика на Краля, но няма как да оставят особена следа или спомен. Бих определил единствено финала като относително нестандартен, но напълно в умерения и обран тон на цялата повест.

Приятна времегубка, която ни напомня за безбройните неразказани истории от Касъл Рок и ни подхвърля поредния залък от мрачната вселена на Кинг, криеща се зад тъканта на нашия собствен свят. Може би там има чудовища. Може би не.