Писма от Дядо Коледа

Още с носталгичния си увод, биографията на Толкин от Хъмфри Карпентър ме пренесе обратно в света му и ме потопи толкова надълбоко, че дори преди да затворя последната страница, вече знаех, че ще искам още. Съвсем навреме, на помощ ми се притече Писма от Дядо Коледа*. В тази кратка книжка вълшебството на Коледа прелива в магията на Толкин и резултатът е приказно празнично четиво – чудесен подарък не само за отдадените почитатели на великия човек, но и за онези, които не са имали щастието да се запознаят досега с творчеството му.

Какво прави Писма от Дядо Коледа специална книга? Защо толкова разнородни по възраст и интереси читатели я приемат така положително?

Татко Толкин

На първо място, няма как да не се трогнем от искреността, любовта и търпението на Татко Толкин, който твори писма от името на Татко Коледа в продължение на цели 23 години, от 1920 г. до 1943 г.! Това не е епистоларен роман, който геният Толкин е замислял с цел публикация и е редактирал многократно, а компилация на коледните писма на един баща, надарен с безкрайно въображение, до неговите четири деца – Джон, Майкъл, Кристофър и Присила. Именно досегът до този интимен семеен свят прави прочита уникално преживяване и вдъхновява родителите по света да опитат на свой ред да влязат в червените ботуши на благия старец.

Скъпи мои момчета,
Тази година треперя дори повече от обикновено. Северния полярен мечок е виновен! Това беше най-големият взрив в света и най-чудовищните фойерверки, избухвали някога. И боядисаха Мечока в ЧЕРНО, и разтресоха и преместиха звездите, и счупиха Луната на четири, и Лунния човек падна в задния ми двор.

Първоначалната цел на Толкин сигурно е била просто да забавлява децата си и да държи жив коледния дух в дома си. А забавлението е гарантирано – писмата са увлекателни, с много хумор, особено покрай включванията на Полярния мечок. Интересно е и да се проследят различните „извинения“, които Дядо Коледа измисля, за да оправдае липсата на някои от желаните подаръци (например, Полярния мечок една година заспива във ваната и наводнява къщата, барабар с подаръците). От един момент нататък обаче се появява и възпитателен елемент, който събуди у мен още по-силно възхищение към Татко Толкин.

Например, той видимо подхранва интереса на Кристофър към лингвистиката, като добавя в едно от коледните писма гоблинска азбука – без обаче да предостави ключ към тълкуването на непознатите знаци. По този начин дава време на сина си сам да се справи с лингвистичната загадка, а ключа към азбуката изпраща в писмо няколко години по-късно.* А в друго свое писмо Толкин напътства дъщеря си Присила в поезията, но не се ограничава със скалъпването на захаросано коледно стихче, което да ѝ служи за пример. Специално за нея той твори дълго писмо в рими, чрез което представя различни стилове, лоши и добри примери за поезия (към които добавя и забавна критика от името на Полярния мечок), а включва и почти директна подкана Присила сама да опита да съчини собствен стих. Всичко това в рамките на едно-единствено писмо!

В по-късните си писма Татко Толкин намира място и за по-сериозни теми като войната. За нея говори метафорично и чрез фантастичния свят обяснява на децата си истинския – например гоблините, които обсаждат къщата на Дядо Коледа. На други места е съвсем директен – „Тази ужасна война намали всичките ни запаси, а и в безброй страни по света децата живеят далеч от дома си“. Но говорейки на език, разбираем за дъщеря си (по това време вече синовете му са твърде пораснали, за да окачват коледни чорапки), Толкин се опитва да я успокои, че всичко ще бъде наред – щом войната на Северния полюс е приключила, вероятно и другата също няма да продължи дълго: „Тази година нямахме битки. Пълно спокойствие. Мисля, че този път наистина сразихме гоблините.“

Твореца Толкин

Можете ли да откриете дракона Смог и Ам-гъл на тази рисунка? 🙂

В момента не ми достигат пратеници – гоблините бяха… не, точно сега нямам време да ви разказвам тази история. Дано по-късно успея да ви изпратя дълго писмо.*

Удоволствието от четенето на тази книга е особено голямо за тези от нас, израснали със Средната земя и нейните герои. Някои от паралелите са повече от очевидни – присъствието на магични същества, като гоблини, гноми, дракони и елфи (включително елф на име Илберет*); гоблинското и арктическото писмо*; вълшебния рог, с който Дядо Коледа призовава приятелите си на помощ, и прочие… Но Толкин е умел готвач и макар да е използвал едни и същи продукти, ни е сготвил различна гозба, така че не очаквайте история от Средната земя. И вместо да се чудя дали Дядо Коледа е първообразът на Гандалф, или не, предпочитам да се фокусирам върху това какво говорят писмата за творческия процес на Толкин.

Толкин е прочут както с любовта си към лингвистиката и майсторенето на нови езици, така и с илюстрациите към произведенията си и подробното описване на пейзажи и местности. Следователно в творческия му процес картини и думи са често неразривно свързани и вероятно някои от идеите му са се зародили под формата на ярки образи/картини, от които впоследствие се е развила историята. Писма от Дядо Коледа със сигурност сочи в тази посока, а невъзможността на Толкин да се връща назад и да ги редактира позволява това лесно да се проследи.

В самото начало писъмцата са кратки и делови, без кой знае какъв сюжет, а и децата са все още малки за твърде сложни наративи. Видимо повече време и усилия са вложени в придружаващите рисунки – пейзажи, конкретни сцени, комиксови панели; някои са дело на Дядо Коледа, други на не толкова умелия в изобразителното изкуство мечок, трети са поверени на елфа секретар Илберет. Първото писмо от 1920 г. ясно показва, че цялата идея за писането на писма започва именно от една картинка на Дядо Коледа и неговия дом в Северния полюс:

Чух, че питаш татко си как изглеждам и къде живея. Нарисувах ти картинка с мен и моята къща.

И други писма (от 1925-а или 1928-ма) подсказват, че рисунките разказват, а думите изпълняват ролята на помощници, които допълват и доукрасяват. Постепенно обаче историите, също като децата на Толкин, порастват и имат нужда от все повече думи… И така стигаме до най-дългите и вълнуващи писма от 30-те, в които са описани сблъсъците с гоблините. Илюстрациите, разбира се, запазват своето важно място сред словата и продължават да ни радват почти през цялото време, но вече не като самостоятелните разказвачи, каквито са в началото. Но ако разгледаме писмата в тяхната цялост, текст и рисунка са в почти идеална симбиоза и книгата не би била същата без някой от тези два елемента.

Изданието

Още от корицата и първите страници сме пленени от красотата на тази малка книжка. Изданието на Колибри, с твърди бели корици и луксозни страници, много качествено пренася тази красота и на родна почва. Макар да не можем да видим писмата в тяхната цялост, от снимките по страниците ясно си личи колко любов, старание и въображение е вложил Толкин в направата им – от специално изрисуваните пликове и марки, през внимателно помислените разлики в стиловете и почерците на отделните герои, до детайлните рисунки и вълнуващи истории. А като към всичко това добавим и вълшебните начини, по които Джон, Майкъл, Кристофър и Присила са получавали писмата всяка година, трудно сдържаме възхищението си (примесено с малко завист) от изобретателността на баща им…

Щеше да ми хареса да има и приложение към това иначе чудесно издание, в което да може да се насладим на поне едно копие на оригинално писмо, с все плика и картинките. Сигурно щеше малко да оскъпи книгата, но поне за мен щеше да си струва заради удоволствието да държа в ръката си истинско цяло писмо. Признавам и че ми беше малко трудно да се ориентирам към кое писмо кой плик с марка върви, още повече, че преводът на конкретна страница от писмото не върви заедно със снимките на оригиналните писма и се налагаше постоянно да отгръщам, за да сравнявам. Всъщност, с удоволствие бих си купила някое от старите и по-големи издания на английски, в които вероятно картинките могат да се видят в още по-голям детайл.Единственият истински минус, който мога да посоча, е, че книгата е твърде кратка. Дядо Коледа, защо не си писал и на внучетата? Искаше ми се да видя и писмата от децата, както и да разбера какво има в онези пропуснати две години (1921 г. и 1922 г.), за които, уви, не успях да открия информация. Дали писмата са били изгубени? Може би в тях се появява за първи път Северния полярен мечок и затова в писмото от 1925 г. не е официално представен, а е споменат между другото, все едно винаги е съществувал. Или пък просто не са публикувани, тъй като са без рисунки и прекалено семпли, подобно на писмото от 1920 г.? Тъй като със сигурност има още непубликувани досега материали, бих се радвала изключително много и на ново разширено издание.

Всичко това, разбира се, са снежнобели кахъри, които по-скоро са свързани с желанието ми да получа още от вълшебството, което с Писма от Дядо Коледа е гарантирано! Последните няколко писма ме натъжиха толкова много – не само защото бяха по-сериозни и без така любимите илюстрации, но и защото стигнах края на едно приказно приключение.