Еликсирът за забрава Париж на чудесата # 2

Вече няколко пъти имаме удоволствието да ви занимаваме с френския писател Пиер Певел и неговите фантастични романи. Срещнахме се лично с него, прочетохме на един дъх двете части от поредицата му за Върховното кралство и накрая решихме да направим и разходка във вълшебната история, наречена „Париж на чудесата“.

Първата книга – Вълшебствата на Амбремер ни запозна с един приказен Париж от ерата на Бел епок, който съвсем открито съществува паралелно с магическото кралство на феите. Срещнахме някои герои като вълшебницата Орелия, магът Луи Денизар Иполит Грифон и редица удивителни същества, сред които дракони, летящи котки, гоблини и говорещи дървета.

Тъй като първата книга се оказа изключително красиво написана и увлекателна приказка, която бързо спечели симпатиите ми, нямаше място за съмнение дали да продължа със следващата част, веднага щом се появи по родните книжарници.

Еликсирът за забрава започва почти веднага след края на Вълшебствата на Амбремер и неин основен герой отново е Луи Грифон – магът от Сапфиреното общество, който се оказва замесен в интригите, кипящи между дракони, феи и хора от Париж. Почти всички герои от първата част се срещат и тук и като цяло усещането за книгата е напълно в унисон с първата. Луи започва да разследва наглед тривиално убийство на един антиквар, но постепенното разплитане на случая води до нови, по-сложни сюжетни линии, чието начало се оказва поставено много преди настоящата история. Легендарни магьосници и кралици на феите са замесени в дипломатически интриги и действия.

Това налага редица ретроспекции, които ни разкриват много за младия Луи от времето преди да стане многоуважаван маг от Сапфиреното общество. Поради връзката на сегашния случай с такъв от миналото на героя, Еликсирът за забрава на практика се развива в две времеви линии и повествованието умело прелива от едната в другата.

Цялостното ми усещане е, че втората книга е запазила всичко, което харесах в първата, но и надгражда с по-интензивно действие, по-заплетена мистерия и малки, но съществени детайли, които изключително допринасят за още по-приказната атмосфера на книгата.

Изказът на Павел е джентълменски, изискан и същевременно силно увлекателен, така че преминаваш през историята неусетно. За това помага и изключително наситеното действие, с което се отличава Еликсирът за забрава. Много повече преследвания, битки, тъмни сделки, интриги и предателства отколкото в първата книга, допринасят втората част да се чете бързо и да те кара да търсиш отговорите на всички въпроси, поставени в романа.

Тук трябва да отбележим, че тази поредица не се отличава с някаква особено силно засегната философия или мащабна идея. Не следва да търсим и психологическата дълбочина на Върховното кралство, още по-малко неговия мрачен тон. „Париж на чудесата“ е по-скоро нещо като фантастичен екшън с мистерия, много подобен например на приключенските романи за Арсен Люпен (който даже се появява в Еликсирът за забрава) , само че в приказен свят.

Въпреки многото предпоставки нещо да се обърка и книгата да придобие твърде наивен тон или пък прекалена помпозност, Пиер Певел е изключително умел разказвач, който с непретенциозни методи и много премерено натрупване на магически елементи успява да постигне ефектен резултат и достоверно звучаща история, доколкото това е възможно в една такава фантастична постановка, каквато е „Париж на чудесата“.

В обобщение можем да кажем, че Еликсирът за забрава е прекрасно продължение на един, ако не брилянтен, то достатъчно добър и увлекателен роман. По-скоро юношески, приключенски, приказен, написан по лек и достъпен начин, който с лекота увлича и съчетава в себе си нотки както на мистерия, така и на напрегнато действие, без нито за секунда да оставя на заден план фантастичното и магичното, които стоят в основата му. Пиер Певел наистина е добър разказвач, който дори в по-ранните си романи знае чудесно как да създаде добра история с чаровни герои.

Париж на чудесата може би не е най-дълбокото произведение на френския автор, но със сигурност е най-приказното такова и спокойно може да се чете от хора, различни и по възраст, и по вкусове. Лично аз с удоволствие ще прочета и третата книга от поредицата, за да видя как завършва историята.