Размяната Книга първа от поредицата "Размяната"

Представяли ли сте си някога какво ще се случи, ако противопоставим строгите научни разработки и суровата, непредсказуема магия? Е, големият Роджър Зелазни често разглежда тази тема, а конкретно днес ще говорим как я е пресъздал в една симпатична книга, която за втори път се появява у нас.

Размяната дебютира на български през 1997 г. чрез издателство ПАН. Година по-късно излиза и втората част на историята – Лудият жезъл. В началото на 2018 г. Сиела ни припомнят тази класика в хубаво издание, което отново извежда романа на вниманието на родната публика.

Размяната е приказка. За магьосници и подменени деца, и паралелно съществуващи светове, населявани от хора – простички и тесногръди, без значение дали живеят в колиба или модерен небостъргач. Историята започва с тежката загуба на бойното поле, която претърпява могъщият чародей Дeт Mopcoн. Невръстният му син остава в ръцете на бащините врагове, на които се пада да решат съдбата му. И тъй като тук няма крайно лоши герои, подтикнати от добри намерения, те изпращат момчето на познатата ни Земя, разменяйки го с тамошно дете.

Магическият свят от романа някога е бил свидетел на развита технология, гигантски градове, роботи и чудеса на механиката. В следствие на катаклизъм двете крайности (наука и магия) окончателно се разделят. В едното измерение остава науката – нашата позната Земя, където магията отмира и изчезва, а в другото – точно обратното. Когато разменените деца порастват, техните светове упорито се разминават с вътрешните им пориви и нужди. Това усещане, че не са на мястото си, води до нов сериозен конфликт. Този път между човешкото дете с усет към забранени технологии в един свят на магия – Марк, и чародейския син, наследил силата на баща си – Пол.

Смесицата от научнофантастични сцени и описания на дракони и кентаври работи изумително хармонично. Историята разказва за израстването на две момчета и търсенето им на свое място под слънцето, но същевременно противопоставя концепции, много по-големи от Пол и Марк. За да засили конфликтът между тях, Зелазни поставя по средата и Нора – красива девойка, към която и двамата изпитват чувства.

Интересен е и мотивът за двете момчета, израснали в противоположни светове, делящи много общо помежду си и същевременно олицетворение на съвсем различни неща. Вглъбеният в себе си Пол е меланхоличен, обича природата, музиката и магичното, за разлика от грубоватия и гневен Марк, който вирее най-добре сред метал и машини, роботи и сини екрани. Макар повествованието да накланя везните в полза на Пол, що се касае до читателските симпатии, мотивите и болката на Марк също получават качествено представяне.

Тук е мястото да отбележим, че Размяната не се отличава с много на брой герои или особена сложност на сюжета. Напротив – развитието на историята е силно предсказуемо, а главните действащи лица се броят на пръстите на едната ръка. За сметка на това всеки от тях е много човешки и правдоподобен образ. Както споменах и по-горе, тук няма добри и лоши герои, всеки е прав за себе си. Разговорът между Пол и Нора, след като селяните са нападнали първия, илюстрира добре това:

— Тогава обаче не си го и мислех. Когато ме нападнаха, изобщо не знаех кой съм. Но после разбрах и ми стана по-лесно да ги мразя.
— Значи в известен смисъл са били прави.
Пол пое жезъла в ръцете си и се втренчи в него.
— Не мога да го отрека — рече той най-накрая. — Но аз все пак не го направих. На никого от тях не съм причинил вреда.
— Още не — кимна тя.
Пол се извърна и я изгледа кръвнишки.
— Какво искаш да кажеш с това „още не“? Ако си го мислех сериозно, първо това щях да свърша!
— Да, но ти продължаваш да не ги харесваш.
— Ами ти на мое място много ли щеше да ги харесваш? Що се отнася до моето мнение, не ми се струват особено симпатични. Ако се бяха държали с Марк малко по-различно, нямаше да си навлекат тази беля на главата.
— Те бързо-бързо откликват на непознатото. Техният начин на живот си е уседнал, традиционен, много малко податлив на промяна. Възприели са и двама ви като заплаха за този начин на живот и са действали незабавно, за да го запазят.

Вероятно това е основното, което ми допадна в книгата. Съвсем естествените, простички, човешки разговори, които се усещат толкова искрено, че докато се усетиш, вече вярваш в героите, които ги изричат, сякаш са живи, реални личности. Тук нямаме зъл магьосник и армията му от непобедими чудовища. Всъщност самите така наречени страховити зверове са добри в душата си същества. Като драконa на Пол – Лунна птица.

Огромната глава се повдигна, извърна се, устата се отвори…
Изведнъж езикът се стрелна напред и го близна — докосването му беше като на пила. Пол залитна и падна по гръб.
— …Господарю мой!
Той се надигна, изтърпя още едно близване и отново потупа дракона по врата.
— Сдържай се малко, Лунна птицо! Аз съм… мекичък.
— Понякога го забравям…
Драконът разпери криле, сниши ги, изправи се, вдигна глава, после я наведе и го подуши.

В добавка към подобни красиви сцени и лекото повествование, Размяната развива страхотни герои и поставя на масата интересни идеи, реализирани смело. И докато прави всичко това, книгата нито за секунда не се отклонява от по детски наивното и простичко развитие на историята, подобно на вълшебна приказка.

Надявам се скоро Сиела да преиздадат и продължението, защото книгата е прекрасна придобивка и чудесен подарък за всеки почитател на хубавите истории. Тези вълшебните разкази звучат истински и предлагат късче интересен свят на вниманието на всеки, решил да избяга за малко във света на фантазиите.